Върнат в синевата

Тя кимна.
- Разбира се, че трябва да се поотпуснете в компанията на гостите си, стига те да не идват с лоши цели

- При ангелите е почти едва ли не невъзможно да има гости с лоши цели. Дори най-простичко устроените ангели бягат от злото и се крият... винаги ни обхваща съмнение, когато нещо не е наред.

- О, моля те, сутринта доста съмнителни синекожи неща ме посрещнаха.

- Да, хару-та... те не са съмнителни. Те дори са изтъкани само от истина... не могат да лъжат, но лошото е, че и не могат да усещат лъжата... те са свързани само пряко със сезоните на земята.

- Аха... - кимна тя и се ухили - Добре!-щеше да се пробева да се избазика с онзи.

- Можем да се връщаме вече, образът почти угасна. Някой път ще дойдем да го погледаме пак. Да видим как е състезанието с лова на раци. Сигурно вече са започнали отдавна.

Пак се вкопчи в него и стисна очи.
- Добре.

- Можем да се върнем по вода или по въздух... ако не ти харесва и по двата начина, ще опитаме пеша по пясъка тук

Въздух, моля... - измоли се тя и го стисна толкова силно, както и очите си.

- Добре - кимна спокойно, първо се съсредоточи, за да накара крилата си постепенно да израснат отново от гърба му, беше ги скрил, за да може и да плува. Иначе рискуваше да се удави. После я прегърна и се отласна съвсем леко от пясъка.

Беше й приятно да усеща ръцете на ангела увити около крехкото си тяло. Докосна с устни оголената му гръд, докато я носеше несъзнателно, защото въздъхна.

Успя да се приземи успешно, да не повярва човек, след като така бързо бе успял да излети преди малко. После й се усмихна.
- Даже май вече са свършили, а?

Тя се огледа наоколо и се усмихна тъжно.
- Наистина...

- Няма нищо. Можем да се забавляваме тук и сами с това... може и да се разходим из други части на острова. Както гостенката пожелае.

Страните й порозовяха, а тя се усмихна срамежливо.
- О... гостенката все още не познава мястото, затова ти можеш да ми покажеш всичко онова, което обожаваш тук.

- Да, права си. Питах, за да ако случайно си видяла нещо от въздуха, да те заведа там. Тогава, първо да минем през поляните, за да се заситим... поне аз се нуждая.

- Добре. - кимна му тя и го хвана, сякаш й беше по-голям батко. - Колко си годишен?

- Да речем на около 19, но ангелите нямат точно фиксирана възраст. Нито се определя кога точно ти е рождения ден, нито следят годините ти... защото някои ангели могат да бъдат вечни.

- Еха! -каза и се ухили - Деветнадесет?! Леле, аз съм само година по-малка от теб

- Това е хубаво... е, аз не съм и сигурен де... ако ти станеш ангел например, ще забравиш за годините си, защото на практика... ти си безсмъртно същество.

- Аз мога лид ас тана ангел? - попитта, а след това се засмя, едва ли де...

- По принцип е възможно, макар че е доста трудно. А и сигурно ще те боли... ако говорим за изникването на крилата, така са ми споделяли. Аз все пак съм роден така.

- Боли... - въздъхна при тази дума и се науси. Мразеше да я боли.

- Защото ако искаш да станеш ангел сега ще е така... Виждал съм... хора, които са били дарени с крила... те спят особено дълго време в нещо като пашкул, не съм много сигурен... и излизат от там като пеперуди. Може би... зависи от това какъв човек си... болката зависи от това.

- И как ен се задувашат!? - последва веднага въпроса.