Върнат в синевата

А тя си остана скрита, някъде там

- Е... Ще се криеш ли? Няма ли да отидем на острова, където съм роден? Обещал съм ти.

- ХАЙДЕ! - веднага излезе и отиде до него

- Чудесно. Можем да отидем там с летене, но може и по бавният начин... с някоя омагьосана лодка. Ела да изберем.

Изприпка след него и се ухили.

- Така... ето там, това са лодките - приличаха на гондоли, съвсем простовати и скрити зад различна по вид растителност, сиво-черни на приглушената от дърветата светлина - Те са магически и те отнасят право там. За летенето знаеш.

- Ехаааа...- очите й се разширих а. - Харесват ми!

- Значи можем да пътуваме с една от тях. Нещо по-различно са за теб все пак.

- дА, ДА, ВИЖ...колко са интересни! - очите й блестяха.

- Добре... качвай се на една от тях и тя ще тръгне магически. Дори аз да я изпусна, ще прелетя и ще кацна пак до теб... те вървят доста бавно.

- Е ,няма ли да се возиш с мен? - намусено попита

- Казвам, че ако без да искам падна или кой знае какво, защото не се крепя добре на лодки, да не се притесняваш за мен.

- Как няма да се притеснявам з атеб! - скочи, прегръщайки го силно - Тогава няма на лодки

- Стига де! Сега не си проваляй настроението само защото мен ме е страх да стоя прав в лодка... дадено... - така и така вече седеше на лодката до нея, само изпрати един сноп магия, който да отласне лодката, за да си продължи пътя.

- Ама недей заради мен!-викна нацупено- Няма заради мен да ...всъщнос тима! Трябва да проедолееш страха си!

- Не знам дали трябва или не, но искам да ти правя компания, нали? Аз не мога да се удавя, ангелите не могат. Имат кухи кости, защото летят... и лесно изплуват дори ако не са научени да плуват... а аз мога.

Тя се сгуши внего исе усмихна.
- Добре тогава, радвам се...че искаш да миправиш компания.

- Нали съм ти домакин, досега какво правих! Или пък само ти се пречках?

- Никога! - видкна учудено

- Ами тогава няма защо да не те придружа и тук... Не всички ангели се страхуват от лодки... вече обясних, че ние не се удавяме... но пък някои имат морска болест от клатушкането... може би.

Тя кимна и въздъхна, сега я беше яд, чега заради нея се бе качил!

- Ще стигнем след около... няколко минути, не съм сигурен как са тези лодки... можеш да се нагледаш на дъното на морето. Морето тук е прозрачно

Тя погледна надолу и се оцъкли.
- БОЖЕ! - надвеси се надолу и помаха на рибките.

- Някога е имало русалки, но те отдавна са се изселили в човешкия свят. И много отдавна май имат някакви пререкавия с ездачите.. .не зная, не съм ходил още.

- И-има русалки?! - сепна се - СЪЩЕСТВУВАТ?!