Върнат в синевата

- Ще се оправиш, няма страшно... Боже, какъв съм непохватен и аз да не го преценя...

- НАПРОтив, аз съм непохваната, че не го видях и че не те слушах повече... -

- О, никога не се обвинявай себе си в мое присъствие. Ангелите винаги гледат да спестят неприятните чувства на хората.

Повдигна се и отчаяно впи устните си в тези а ангела. Беше неопитна млада дама дори в целувките, ала... все пак това бе достатъчно да го усетиш? Дори не си даваше сметка колко неразумно е да целунеш по такъв начин ангел, но тя го направи.

Беше ангел, което можеше да се нарече и служител на хората, затова не се притесняваше от никое тяхно желание или постъпка. Е, не беше срещнал никого, когото да защитава, но си му беше вродено. Можеше дори да й отвърне, макар и да не го беше правил никога, стига да решеше, че е подходящо... дали...

Тя не знаееше какво значи да й отговори, но вероятно щеше да усети? Беше извила шия към него и продължи целувката?''

Основният му урок в училище беше... прави каквото мислиш за добре, а ако сгрешиш, проблемът ще трябва да се реши в последствие.. .о, беше забравил дали беше така... реши да й отвърне все пак, поне отпусна хватката на крилете си... нямаше да я стиска чак толкова.

Щом усети чужд език в устата си се сепна, ала все ак продължи целувката. аХареса й!

Не вярваше на учителите си за това, че може неща, за които нищо не знае, но може и да беше вярно... пък и така и така не помнеше уроците им вече...

Само след миг се дръпна и го погледна.
- Ихааа! Първата ми целувка беше с ангел!

Усмихна й се лъчезарно, както само той можеше и умееше да прави по презумция, сякаш му беше закодирано.
- Това е хубаво.

- Целувката, или че е моята първа?

- Че е твоята първа... о, всеки мъж, ангел или не, обича да краде това.

Тя се засмя.
- Кражбата е лошо нещо, сигурен ли си? - приближи се отново и го плясна за втори път,.

- Зависи като какво в момента я разглеждаме. А тази кражба не е лоша.

Тя се засмя, изтраквайки със зъби, и се сгуши пак/

- Искаш ли да те отнеса на още по-слънчево място? Ще ти стане още по-добре.

Тя кимна леко, продължавайки да трака със зъби.
- д-дА.

Наложи се да разпери крила, но наистина я отведе на... доста нетипично място. На няколко километра, които за него бяха нищо, гъстите гори внезапно спряха и отдолу се появи истинска жълта пустиня... тук всеки климат се редуваше изглежда.

- Еха! Ама че странно...зззззз

- Сега няма как да не се стоплиш с този кожух и това слънце! Така че, моля те, направи го бързо, страх ме е за теб...

Щом се стопли, тя пак си беше сладката Шерин, която раздаваше любов на всичко и всички. Гушна силно Гаури и въздъхна.
-Благодаря.

- Браво, браво, стопли се. Радвам се... вече ще внимавам къде точно те водя, ей!

- Иих...- гушна го силно и се засмя весело. - Просто аз ще те слушам млко повече.

- Е, аз тук да не съм ти заповядал да го правиш, а? Хей, сладка гостенке! Уплаших се за теб.