Върнат в синевата

Целуна го по бузките и се засмя.
- Не се притеснявай повече!

- Добре, добре... Но няма как ако простинеш... макар че направих всичко възможно да не стане така~

Сведе глава и кимна засрамено, нямае повече да го мляска така...

Не, че на него му пречеше и не, че го приемаше за нещо особено. Той беше ангел, него обичаха да го прегръщат, мачкат, целуват и така нататък, в ролята на пухено мече. Някога преди...

Някога преди? Тя се повдигна иго млясна за последно, а след това си заскача на пясъка

- Внимавай само пък сега да не се опариш! - засмя се, той можеше да лети и не му пречеше, не можеше да се изгори, ако не докосваше пясъка. Тук бе по-приятен и студен, защото наблизо имаше река, която миеше бреговете на... така наречената пустиня.

Тя сетърколи по пясъка и се разсмя
- Хехехехе, колко весело! Аз съм още студена, ти викаш да не се изгоря! Добре ми е такаа.

- Аз да си кажа де! Нали си казахме да си казваме от рано...

Оплези му се, а след това припълзя до него иго гушна за крака-

Ухили й се, поне така изглеждаше погледнато отдолу... или той просто се усмихваше както обикновено...

Изправи се и хвана ръката му.
- Хайде, сега къде отиваме?

- Да видим... какво бяхме планували? Първо да се приберем, за да хапнем, а после да решим дилемата в моята родина или още някоя интересна обиколка до пингвините...

- Добре!-съгласна кимна и се качи на конче на гърба му. - Искам на кончеееееее

- Дадено. Да летя ли или искаш да те нося нормално?

- Както ти искаш този път. - каза и го хвана така, че едновременно го и гушкаше.

- Ще походя2 но не съм направен за дълги преходи, така че по някое време ще полетя малко, да не се уплашиш

- Няма, не се плаша лесно... винаги. - каза и се отпусна на гърба му.

- Радвам се за теб... тук е приятно сега, но все пак... ангелите са крилати същества...

- Искам да ми покажеш всичко, което не мога да видя на земята и всичко, в замяна аз ще те накарам да усетиш всичко, което на земята се счита за удоволствие. НАВИТ?

- Както кажеш... и по-точно... мисля, че съм навит... аз вече започнах да ти показвам нашите интересни местенца и радсоти, тъй да се каже...

Тя се ухилки
- Йей! Знам, много ми харесва!

- На нас не чак толкова, така както на теб, в смисъл, че сме свикнали с всичко, и с рязката смянана пейзажа и така нататък. Но да... точно се надявах да си рекарваш страхотно.

Тя примигна объркано,.
-Амми.... ъм... да...харесва ми...

- Сега ще полетя малко. Предупреждавам те, за да се държиш здраво.

- Добре.-каза и го стисна достатъчно силно, че да не я изръси.