Върнат в синевата

- Lele, дано разбера кой е демонма ми! - каза тя и се изкикоти - И демона и ангел!

- Демоните се срещат значително много по-рядко, защото са същества, които обичат сянката, страха и нощта... но ги мързи да те ядосват, когато се чувстваш спокойна и щастлива.

Тя се разсмя
- Значи нека по-често бъда в хубаво настроение

- Ами да! Когато не си, те неминуемо ще дойдат още повече да те разочароват.

0 В такъв случай нека бъден сааамо весели! - стисна съулно ръчичката на Гаури.

- Тук е весело нали? А и има места, където демоните не могат да те намерят... Далечните острови са едни от тях.

- Значи тук съм в безопастност?




//Той неин ангел ли е?

- О, да! Ето от тук, бродът към безопасните кораби! Можем да се снимаме както си обещахме... само да минем оттатък. Не е дълбоко, така че можеш и без да ходиш по дъските.

//ми... той е "свободен", така че може xD

- Хайде, хайде!- нави се тя и се засмя, хвана го за ръката отново, а след това го задърпа.



'//Значи сега ще мислим хД//

Пътят беше стабилен, морето бе топло... той лично избра дървените дъски, които плаваха наоколо, но беше твърде лек и те не поддаваха под него така или иначе.

И заедно се снимаха до едно от дърветата; на пясъка, във водата... Накрая Шерин направи една доста странна снимка вероятно за ангела - Докосна с устните си тези на Гаури и натисна копченцето.

Засмя й се, той беше по-скоро безобидно и обичливо същество, затова се радваше на всичко.
- Ще извадя такава и за теб.

- Задължително!!!-каза тя и се ухили.

- Нали... - той й посочи още едно удобно и красиво място за снимане. Нямаше иначе за какво да се използва този апарат...

И се снимаха и още, и още... и тя го целуна още веднъж, уж за снимка.

Накрая си намери местенце върху пясъка като от пудра захар и усмихнато разпърха малко криле.
- Дано да се получат добре.

- Ще се, сигурна съм!

- О, да... Май свършихме доста раничко... останалото е по твое желание... какво да правим с остатъка от деня.

Тя повдигна рамене
- Ами не знам, предложи ти!

- Хм, вече ми става все по-трудно, но поне чудесата на острова си заслужават. Разходка? Тайнствен плаж?

- и ДВЕТЕ!

- Добре. Ако искаш да си починем за миг тук, а после тръгваме

- дОбре... - съгласи се и легна в скута му, затваряйки очи.

Усмихнато сви крила така, че хем да му е удобно, хем да си почива максимално добре... е, той си бе и малко мързел отвреме навреме...
- Островът е малък... но имаме и няколко други във владението ми... може би някой път...

Тя подали нежно крилете му и му се усмихна.
- Има време.