Върнат в синевата

- Да... знам... имаме предостатъчно време за всичко.

- Много...ми е приятно с теб.

Усмихна се още по-широко и кимна.
- И аз се радвам на компанията ти, много... харесва ми да има кой да се занимава с мен... така да се каже.

- Супер! А сега искам да ти направя прическа!-каза тя и застана зад него. Хвана косата му и я сплете на голяяяма плитка.

Не са искали да правят такива неща с косата ми досега... Обикновено модата била косата на ангела да е дълга... макар че повечето, които аз познавам, не спазват това правило...

- Значи е демоде вече.-засмя се и се отдръпна. Сложи му и едно цвете и се засмя. -Красив си!

- Кой знае... тук няма достатъчно права ножица, за да се и пострижа... У, колко съм готин~

- Много! -каза и продължи да се радва на косите мул

- Когато мечът ми го наострят на съседния остров и ми го върнат, ще взема да се подстрижа все пак, наистина.

- Ииииих! Искам тогава аз да те пострижа, моля те!

- Добре, когато намеря възможност... макар че косата ми расте безбожно бързо... и при майка ми беше така... Междудругото... само аз и най-големият би брат сме от една майка... другите са ни полу-браня и сестри.

- Защо е така?-попита, милвайки го нежно по руата коса.

- Ами... владетелят на ангелите, баща ми, той има прекомерно дълъг живот... той може да има каквото си пожелае... и няма значение за него колко още деца ще има, стига първото да е момче... второто и третото заемат някои важни длъжности, но за другите мъчно се намира работа... Само дето хората ги познават и харесват. Та той, освен майка ми, имаше и още доста... изгори.

Тя се ококори.
- Лееле...а майка ти не страдали?

- Не знам, дори аз съм малко объркан относно отношенията на татко и съпругите му... да, защото той дефакто се е оженил за всичките... май дори специално заради него промениха закона. Не знам!

- Вяяяно??!?!?! - сепна се тя и се намуси - Дали нямаш някоя негова такава чертаа

- Малките по-скоро са наследили характера на майките си... аз също... и брат ми, до някаква степен. Единственото, по което си приличаме с татко са големите, масивни крила, на пръв поглед гордата осанка и умението да водим преговори. А и двамата с брат ми сме единаци, май, нищо че той вече е владетел.

- Странно, значи си нямате и един изкусен сваляч в рода? - пошегува се я.

- О, имаме си... Даже и момичета! Бар Хикори, деветият принц, иначе е най-изявеният.

- Хаххахаха! Искам да се запозная направо с всичкие ти братя и сестри! Звучи много забавно...семейството ти.

- Но те са цели петнайсет! Ще смогнеш ли да ги запомниш всички? Някои от тях са... доста необщителни, наситина.

- Ноима и общителни, нали? -закима тя и му се оплези.

- Определено! Особено някои от сестрите ми, да... виж, някои момчета са по-стиснати откъм думи... зможе би защото някои от тях са били нежелани деца... майките им са забременели случайно, така казват.

- Оу...- тихо каза тя и въздъха- Разбирам.

- Е... някои от тях се срещат значително по-лесно. Но ако ти се случи да ги видиш, който и да е, не се стряскай от тях. Някои са.. .особено оригинални като образи... уникални.