Демон в бурята

Заглавие: Re: Демон в бурята Вто Юни 08, 2010 5:20 pm

Момчето започна да се гърчи и сякаш искаше да изпищи. Мразеше ледения вятър. Мразеше студа на спомените. Мерик нямаше спомени. Ездачът, който гледаше сега... носеше миналото, което момчето не искаше да си спомня. Трябваше да го спрат, да послушат гласовете... Струваха му се познати. Вато, който бе дошъл като мишка, чу гласовете малко по-късно и пребледня. Сам нямаше да може... Можеше единствено Саку, а сега, когато беше извън строя... Погледна русокосият безпомощно. Изглеждаше като заспал, с усмивка на лице. Вато знаеше какво представлява раната му... Трябваше да измисли нещо, преди от Ваш да останеше само купчина прах...

Заглавие: Re: Демон в бурята Чет Авг 19, 2010 3:53 pm

"Защо въобще трябваше да се захващам с това.Очевидно от мен полза няма.Трябват ми тренировки...не може да губя ума и дума като започне битката.Не е нормално за един Ездач."

Студ.Точно както си представяше пещерите,но този беше пронизващ.На Мерик явно това също не му харесваше.Защо ли се гърчеше?Какво ли ставаше?
Битки...по-неразбираеми отколкото си представяше.Сражения,дракони във въздуха,които се бият помежду си...не е ли това,което трябваше да се случва?А може би Мерик не беше Ездач или пък не можеше да се справя с меча?

Заглавие: Re: Демон в бурята Чет Авг 19, 2010 6:06 pm

Няколко мига сякаш нищо не се промени. Просто палтото на Ваш започна да изчезва... Като прах. Той бе вятърът... вятърът изчезваше, ако беше победен от по-силен такъв...
"Ти обеща. Обеща никога повече да не се биеш така. Обеща ни да не се жертваш. Престани... Ваш, няма повече смисъл... В това няма смисъл."
- Мерик... ще бъде победен тук и сега... дори и мен повече да ме няма...
Сепна се по средата на изречението си и отпусна хватката си. Момчето се отскубна веднага и засъска гневно, опитвайки се да си поеме дъх. Тишината бе станала буря... Нещо се беше завихрило наоколо. Нещо, което всички познаваха отдавна.
- Господарю... Не мислех... - промълви и свали ръка Ваш, като се заоглежда. Къде можеше да е.
- Обещах да се бия вместо теб... Сега, ти и момичето... изведете останалите, докато не е станало късно. Защото аз така повелявам.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 8:05 am

Вцепенена... Мечът падна на земята със силен трясък.
Глас, който заповядваше и очевидно нямаше тяло... и щеше да се бие с Мерик. Възможно ли беше това?
Въпросите отново изникнаха в главата на момичето...повечето от които бяха свързани с магията, която ги заобикала в момента.
Трябваше да бъде силна. Всичко това,което се случваше наоколо й харесваше по някакъв странен начин. Тя искаше да е като Ваш,искаше да се бия като тях и да владее магията.Може би трябваше да се подложи на обучение?

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 8:23 am

Ваш стоеше като дете, което е направило най-ужасното престъпление. Никога не беше и предполагал, че някой като... него... Ще се появи точно в този миг. Че кой беше той? Ваш? Беше само ездач... Един от многото. В един момент взе решение. По-добре да направеше нещо, вместо да стои и да чака спасение.
- Господарю... Вземете моята сила.
Няколко минути никой не му отговори, после вятърът наоколо се усили. Изглеждаше... щастлив
"Това и очаквах от горд наследник на моя народ. Добре, ездачо... Ще ти помогна. Вдигни меча и го остави в моите ръце".
Синекосият изпълни заръката, а синьо-сивите му очи просветнаха в опасно зелено.
"Другите? Можете ли да се измъкнете2 Никак няма да е безопасно"

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 11:57 am

Вцепенена от страх.От студ.Не помръдваше.Не говореше.
Някъде там,дълбоко в съзнанието на момичето се събуди едно тихичко гласче,което й повтаряше "Бягай!Тук не е за теб".
Би го послушала,ако не се беше затворила в себе си и не размишляваше за своето бъдеще. Винаги правеше така, когато усещаше,че е в смъртна опасност.

Зеленина.Поляна,заобиколена от много дървета,които са преплели клоните си и не позволяват на никого да излезе или да влезе в нея.Как беше попаднала тук?Та допреди минути стоеше в студената пещера и гледаше битката между Ваш и Мерик.И тази мисъл отлетя...
В главата й остана само усещането, че не е постигнала нищо в своя живот и че ще умре млада.
Защо въобще трябваше да се ражда? Не е помогнала на никого, не е направила нищо запомнящо се. А трябваше...
Спомни си бедния мъж, който я беше помолил за парче от хляба,който носеше на Алексис. Беше избягала.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 12:11 pm

"Запомнете, деца... Прокобите са страшни и непредвидими. Никога, никога не проклинайте. Никога не убивайте прокълнатия, защото има начин да го върнем обратно. Ще му помогнем да намери отново пътя си"
Думите на учителя на Ваш още трептяха във въздуха, докато той и момчето с учудващо голяма бързина си разменяха удари. Мерик беше прокълнат. Можеше да се поправи, но имаше ли шанс? Ваш щеше да го убие. Но след като Господарят беше тук... всичко щеше да бъде наред. Момчето... сигурно щеше да избяга.
Другия мъж успя да събуди Саку, който леко вдигна глава и се усмихна.
- Вземи момичето... и мен... и да се махаме, Вато... Тя ми изглежда ужасена... Кой знае какво й е... Да се махаме.
- Но Ваш...
- Господарят е тук. Щом той води меча, значи всичко ще бъде наред. Нека Северният дъх реши... съдбата му... Да излизаме.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 12:31 pm

Изведнъж всичко се промени.Поляната се превърна в огромна дупка и момичето започна бавно да пада.
Не я интересуваше смъртта. Дори не пищеше. Просто затвори очи и се отпусна.Никога не се беше чувствала така жива.

Ръката на Чаяки леко се размърда. Страхът и студът бяха изчезнали. Всичко наоколо й изглеждаше съвсем нормално- сякаш всеки ден е гледала битки между Ездач и чудовище.
Нещо се беше променило...нещо я беше разтърсило. Тя знаеше бъдещето си-знаеше какво иска да прави през целия си живот.
- Добре съм-каза и усмивка озари лицето й.
- Добре съм.- повтори го сякаш на себе си

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 12:40 pm

- Тогава побързай. Нямаме много време за губене - Саку не се помръдна, въпреки че прекрасно знаеше, че трябва. Нямаше сила за това. Нямаше сила да накара съучениците си да го изнесат. Нямаше значение. Когато можеха... - Знаеш пътя за навън, нали?
Погледна към биещите се. Вярваше в уменията на Ваш, страхуваше се за него, но... Не можеше, по дяволите... да помогне сега. После вечната усмивка на лицето му се върна.
- Ако не го знаеш, Господарят ще ти го покаже... Стига да си ездач, не зная... Върви.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 3:27 pm

-Предполагам,че ще си го спомня.-усмихна се Чаяки и потегли.
Не знаеше какво трябваше да прави горе...да чака или да се опита да открие портала,през който са влезли останалите от Ездачите?
Ето го стълбището,направено от Ваш.Едно стъпало,второ стъпало...десето стъпало...
Студ...в пустинята.Винаги ще й изглежда странно.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 3:31 pm

"Когато усетиш Господаря да те вика, трябва да му се подчиниш. Когато имаш силите. Той винаги е с теб... Знаеш това. Затова се подчини на волята му... Но не му се моли. Само силата те прави истински ездач, какъвто си."
Думите от онзи слънчев ден преди много, много години, когато Ваш беше дете, сега сякаш отекваха в звуците на битката. Беше невероятно как успява да отбие ударите на детето, като се имаше предвид, че беше обучен да се бие с друг вид меч... И с копие... Някак смътно усещаше погледа на Саку зад себе си... И двамата щяха да умрат тук... Ако Северният дъх не беше дошъл навреме.

Някъде нагоре, русият ездач, който беше пристигнал преди мигове, реши, че засега е добре да затвори портала си и се заприготвя да се спусне надолу с лекарствата си.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 8:30 pm

Ето го портала!Бързо!

Краката й бяха замръзнали,но този път не от страх.
-Извин-е-т-е-провикна се Чаяки,видяла силуета на някакъв човек близо до портала.
Не последва отговор.
Може би беше прекалено далече или пък гласът й беше прекалено слаб...А може би просто си представяше това,което виждаше.
Не,тя нямаше да се предаде.Бъдещето,което беше решила да има,й харесваше и щеше да го постигне това,което искаше! Трябваше да го направи.
-Госпо...-замлъкна.
Фигурата сякаш се приближаваше. Може би я беше чула?

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 8:49 pm

Той тъкмо беше свалил рязко ръце и беше затворил портала, уверен, че чак когато Саку излезе, ще може да го отвори отново. Пустинята в зимата беше коварно място... Виждаше му се, че някой тича към него, но можеше да е само оптична измама. Стисна чантата с лекарствата и продължи. За всеки случай стисна и дръжката на камата си. Мерик можеше да има и поддържници.
"Чакай ме, Саку... Всичко ще е наред"
- Има ли някой? - провикна се силно през бурята към странната фигура... ако изобщо беше...

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 9:13 pm

Чаяки чу само леко бучене.
Продължи напред...
-Ех-ооо-отново се провикна.
Порталът го нямаше вече.Беше изчезнал внезапно.Нямаше път навън.Нямаше спасение.
-Извин-е-т-е...
Умората.2 дни не беше спала.Не знаеше защо.Ако се познаваше добре нямаше да може да спи още толкова дни,защото беше преуморена.А това й действаше още по-зле на съня.
Въпреки всичко това очите на момичето започнаха да се затварят и тя падна на колене в снега.Вятърът удряше гърба й.

Трябва да продължа.Трябва да се боря.Трябва да оживея.

Чаяки не можеше да си представи да умре.Не и по този начин. Звучеше й смешно.Беше се спасила от битката долу в пещерата,в която може би щяха да загинат нейните приятели...ако можеха така да се нарекат.Беше се спасила.

Заглавие: Re: Демон в бурята Пет Авг 20, 2010 9:21 pm

"Сигурно е илюзия" успокои се ездачът-лекар и повдигна рамене. В пустинята винаги ставаха такива неща. Той вече отдавна беше свикнал с тези шеги на... природата. Макар и да не пътуваше често в буря...
Сега най-важното беше да намери останалите долу. Знаеше, че има още съсем малко време. Така че нямаше да преследва миражи. Не и сега. Стисна презрамката на чантата и се затича към отвора, който бурята можеше и да затрие скоро-скоро. За бога, отровата на онова същество не беше вечна...

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 2:03 pm

Не,не може да не е истински.Та той се приближава.
Къде?Къде отиде порталът?

Беше изчезнал изведнъж.До преди секунди стоеше там и канеше Чаяки да мине през него.
Може би момичето трябваше да се върне отново в пещерата.Ако успееше.Какво иначе да прави?
Фигурата продължаваше да се приближава и приближава,а Чаяки все още стоеше в снега.
Оставаше й само надеждата,че това не е илюзия или че ако е по някое време може да дойде още някой,за да се включи в битката.
И да се надява...да се надява,че Ваш ще оживее,за да я отведе оттук.

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 2:17 pm

Ето я пещерата. Русокосият химик се усмихна. Още можеше да се спусне долу и нямаше признаци, че ще се срути. Господарят я беше укрепил и чакаше неговото идване. Беше знаел, че ще се случи така. И как иначе... Нямаше друг начин. Напрегна мускулите си, за да скочи в дупката и да не губи повече време. Така и така веднага след това бурята щеше да нахлуе в засега тихото място около тях. Долу щеше да е по-безопасно и можеха да се измъкнат после. Съмняваше се Саку да може да мръдне и на милиметър от онова място.
Нямаше жива душа... Със сигурност преди малко бе станал свидетел на мираж... Каквото и да беше, ако беше човек, то знаеше как да се измъкне, след като беше дошъл до тук... Вероятно...

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 5:07 pm

-Дали е възможно някой също да реши да се върне?
-Не ставай глупава!По-вероятно е да дойде някой,който е на страната на Мерик.
Какво щеше да прави?Не можеше да стои в снега докато цялата измръзни,но и да станеше,нямаше къде да отиде освен отново в пещерата.Там не беше нужна.По-скоро може би трябваше да остане тук и да пази входа към пещерата.
-Това е още по-глупаво!Ще те убият...това си е сигурна смърт.
Беше ли изобщо нужно да отговаря?Ако искаше да стане войник трябваше да минава през изпитания и да ги преодолява.Трябваше!

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 5:15 pm

"Вятърът е силата, която кара земята и въздуха да се движат. Не го забравяй никога. Защото Вятъра е могъщата сила, която държи драконите в небето. Затова ти, Ваш, Магьоснико на вятъра... Ще бъдеш могъщ..."
Когато беше застанал пред кала си беше обещал, че ще бъде това, за което беше роден. И години след това, неговата униформа бе пазена чиста и неопетнена... каквато клетва бе положил преди...
Почувства силата на Господаря и замахна. Момчето и без това беше изморено и се хвана на измамното му замахване, като получи неособено приятна рана в главата. Кожата му бе груба и здрава... щеше да издържи.
В отвора на малкото подземие вече стоеше някой, който Ваш с радост виждаше...
- Ишин... Помогни... на Саку... Побързай... и да се махаме...
Русокосият му съученик само се усмихна, сякаш горд от постиженията на другия.
- Имаш право...

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 5:35 pm

Стълбището все още стоеше там.Момичето бързо слезе надолу и седна пред пещерата.
-Добре,сега чакаме.
-Смъртта,предполагам.
-Казах ти-ще стана войник!А това е една много добра тренировка на издръжливостта.
Вятърът духаше силно и караше всеки мускул на Чаяки да изтръпва.Момичето вече не усещаше пръстите на ръцете си.
-Как ли издържат Ездачите на тези студове?
-Може би са тренирани специално.Не мисля,че един нормален човек би издържал.
Момичето имаше чувството,че много скоро ще започне снежна буря...а може би вече имаше такава и тя идваше насам.

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 5:41 pm

Ишин бързо беше проверил пулса на Саку, който пак беше затворил очи. Изглеждаше ужасно блед... по-блед дори от обикновено! Но поне засега не беше мъртъв. Не искаше да го прави, но все пак прие палтото на Ваш, с което загърна ранения и се съгласи раздразнено, когато Ваш предложи да го вдигне, за да могат да го изнесат. Отвън от стълбите щяха да могат да направят портал. Вато само подтичваше около тях и поддържаше Ваш, защото вървеше с ужасно залитане. Помагаше им още една сила, която ги обгръщаше от всякъде.
- Кое е това момиче? - тихо попита гласът от всякъде, докато бавно се изнизваха навън.
- Господарю... - въздъхна Ваш и поклати глава - Тя едва ли Ви чува.
- Оу... Разбирам, ще мълча... Продължавай да вървиш... Не спирай...

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 6:29 pm

Чаяки нямаше как да види,че някой идва...че някой пренася тяло на Ездач,който е блед като труп.Имаше си свои грижи...трябваше да се разправя с гласа в нея,който през цялото време се опитваше да я накара да не бъде войник...да избере професия,която повече приляга на женския пол.
-Но това не е като за теб.Ти си страхлива.Знаеш това!
-Ще се променя. Ще стана по-добра.
-Това го казва човекът,който не е говорил с дракона си от 2 дни.Какво ще кажеш за това,а?

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 7:10 pm

- Искам да ми отговорите честно... - тишината около тях отново беше нарушена, докто е изнизваше и последния, ходещ обърнат, за да вижда падналото момче. Гласът на Господаря бе твърд като лед. Винаги беше бил студен... Да, студен като победата, като войната, като... всичко, което бяха те. - Виждате ли нещо в нея? Нещо, което да ми подскаже, че е от моя народ? Не смятам, че има таланта.
- Ездачите не се раждат с талант... Но, надявах се Вие да ми кажете, сър...
Господарят не отговори. Сякаш си беше отишъл. Хората му стигнаха до стълбите и ги огледаха.
- Ще опитам да направя портала.
- Не, Ваш, сега е най-важното да пазиш Саку... Дръж го здраво, ще се заема аз - Вато ги избута настрана и вдигна ръце, за да разпръсне стълбите на прах.

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 7:15 pm

Чаяки премигна.Прахта замъгли за момент погледа й,а после видя Ваш,носещ някакъв мъж,който сякаш беше мъртъв.Друг пък беше с вдигнати ръце и пред него имаше много прах.
-Здравейте!-усмихна се момичето,но не успя да отмести погледа си от ръцете на Ваш,поели този странник.-Какво стана?Мерик победен ли е?-попита,въпреки че предвид ситуацията най-вероятно не беше...твърде бързо свършиха.

Заглавие: Re: Демон в бурята Съб Авг 21, 2010 7:23 pm

Синекосият поклати глава, макар че изражението му си остана каменно.
- Цапардосах го, но няма да остане дълго там. Твърде е здрав, за да това да му попречи.
За миг затихна, докато русокосият доктор се засуети около него и мъжа в безсъзнание, за да промие някои от раните, които се нуждаеха от спешни грижи. - Така че по-добре ела с нас... Всъщност... къде искаш да отидеш? Ще ти направим портал.