Когато се срещнем...

Зимата бе величествена и чиста, каквато той я помнеше и винаги щеше да я помни. Отново погледна към небето. Чисто, без нито следа от облаче, без нищо, което да го помрачи. Харесваше това свое родно небе... Обичаше го... Връщаше се у дома... отново у дома. Да...
Той бе средно висок мъж, носеше тежка ризница и в момента се подпираше на копие, което бе по-високо от самия него. Косата му се вееше от зимния вятър, нито кафява, нито сива. Сините му, невероятно свежи очи, сега оглеждаха пейзажа. До града, където сега живееше семейството му, оставаха два часа път... Той щеше да мине този път за по-малко от десетина минути дори... Неговата дарба бе от полза за това. Той вдигна копието на рамото си и направи една крачка, а после сякаш изчезна. Само малка буря от сняг показа колко невероятно бързо е минал... със скоростта на светлината, нали?
Градът все още не се беше събудил, макар че той знаеше, че семейството му е на крака от ранна утрин. Промъкна се в малката уютна къщичка без никой да го забележи. Това го умееше, а и му помагаше факта, че се прибира само от дъжд на вятър. Ето... майка му нещо говори за него отново и се чуди къде ли е той. Сестра му бе с гръб към него и закусваше без да й обръща толкова внимание.
Кимбли Золф се ухили и остави копието си съвсем безшумно до стената, а после тихичко се приближи иззотзад. Две ръце в ръкавици минаха под мишниците на малката му сестричка и я стиснаха за гърдите.
- Хей, сестра ми, хич не си спазила обещанието си! Трябваше да си толкова пораснала вече!

- КИМБЛИ!- кресна тя ядно и същесвременно весело.- Не ме пипай за гърдите де!- удари му ръцете, но скочи и се обърна рязко, прегръщайки го силно. - За разлика от мен ти си порастнал!

- По-важно беше ти да пораснеш - засмя се, очакваше подобна реакция... но тя бързо щеше да си припомни, че той обича по всякакъв начин да я сравнява с други момичета, които познаваше... О, беше видял нови дами в града, трябваше да ги посети, когато му се отвореше време. - Но да, сестра ми, добро утро и прибрах се.

Направи крачка назад, огледа го, а след това отново го гушна и целуна по устата, точно както сестра, би целунала брат си.
- Ах, колко ми липсваше! - пак се вкопчи в него, а русаа й главица се заби в брадичката му - Ох... Представям си колко мацки си свалил! Е, имаш ли си гадже???

- Ти шегуваш ли се с мен?! Не искам гадже! Не и като последния път, когато и... госпожичке, заради теб трябваше да тичам после по гащи до реката и да плувам по течението, за да се измъкна от онази, якичката! Няма да се повтори! - той май затова вече не я взимаше със себе ис, когато ходеше да си търси жена за вечерта... ама тя си идваше сама, когато той беше у дома де...

- Е ти постоянно си с нова! Искам да си хвана някое гадже от 40-те!-каза със зачервени бузки тя. - Ама дано дане са всички като теб, че тогава се отказвам!- засмяно щипна бузките си, защото се бяха дооста позачервили и въздъхна. - Искам да ме взевмеш с ТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕББББББББ!!!!!!!

- Съучениците ми? Ама те едва ли ще си паднат по теб! И са откачени, знаеш много добре, че е така! Да ти напомням ли как изглеждат? - той размаха един от катранено черните кожени албуми, който беше притежаван от всеки един от тях. - Аз като техен батко ги познавам много добре!

Тя се пльосна на земята и тъжно попита
- Не биха ме харесали? Толкова ли съм грозна...

- Хм, да си грозна... Спецът ти казва, че ако се държиш като себе си, може и да ти се лепне някой... Ама аз не бих те дал на съучениците си! - май не искаше да става роднина с някой от тях, ако се наложеше... Сестра му сигурно беше по сериозните връзки. - Няма значение, ела щом искаш... и без това няма да ги видиш в добра светлина и сигурно ще се разочароваш... Сега ми кажи защо не си пила достатъчно боза, както ти казах!

- Всеки ден пия, ама не растат! - хвана си циците и започна да ги приближава и рздалечава една към друга през блузата. - Но нищо не става! Стоят си мънички! И аз вече си харесвам един...- каза тя влюбено - АМА НЯМА ДА ТИ АКЖА КОЙ!- оплези с еи хукна към стълбите за втория етаж.

- Какво?! Я се върни тук и ми кажи бързичко! Батко ти трябва да знае, за да ти е в помощ при нужда, Катрин~ - веднага започна да я увещава. Той можеше да я задмине и да я хване горе, но защо, след като можеха да се забавляват и така...

- НЯМА!- влезе в стаята си ис е скри под завивките засрмена Нямаше да каже!

- Ей! Не е честно! Пък и сега кой ще ми направи... закуската... - огледа се той с надеждата да намери майка си и да я измоли за един сандвич. Да, беше мързелив и обичаше да кара жените да му готвят, когато се отдадеше случаят. Тъкмо се беше прибрал! Но пък... може и да си заслужаваше да я заведе при съучениците си... второто му семейство...

Майка му му направи манджа, на тъкмо дошлия й син, а малката се показа през решетките на стълбището и клекна, сякаш се криеше...

За него бе най-важно в момента да се нахрани. Благодари на майка си и седна на мястото, на което преди малко беше заварил сестра си. Охо... тичането със скоростта на светлината бе също изморително... и той бе готов вече да омете цялата тази голяма порция. Същевременно и разпита как вървят нещата тук, с надеждата да му кажат за някоя нова девойка, но майка му знаеше много добре какво представлява той и му говореше само за мъже.

- Имам си две нови приятелки и да ти кажа и двете са с големи гърди, красиво извит задник, стройна фигура, плюс това са красавици в лицето.. КАТО МЕН!- НАцупено му каза. - Искаш да те запозная, налии?

- Искам, искам! - докато се тъпчеше, едва ли не почти се задави като разбра за тази новина. - Но, сестра ми, не се цупи! Ти си си страхотна, остави го проблемът с гърдите настрана.

Тя отново се натъжи.
- Пак ми напомни, че имам малки цицииии... - каза тя и отново си ги хвана, стискайки ги лекичко.- Техните а огромни в сравнение с моите. Ти никога не би харесал жена като мен, нали? НАЛИ?

Той остави вилицата и се поизтегна, поле се обърна към нея и се ухили.
- Не мислиш правилно! Когато бях по-малък, харесвах точно такива като теб! Не му се притеснявай толкова, момиче! Иначе ще ти направя магия и ще си получиш каквото искаш... ама майка не дава...

- Ииих де мамоо!- изрева тя и въздъхна. - Бати може да ми направи хубави циви и хубаво дупе, защо не даваш?

- Нормалното развитие е най-важно за човешкия организъм! Никой не е правил магия на брат ти да стане по-привлекателен, нали? И ти ще станеш!
- Виждаш ли, винаги така казва. Но може и да е права. Ако до две-три години не се изпълни това, обещавам да ти помогна.

Тя се ухили и слезе долу да го гушне силно.
- Благодаряяя!!

Той се ухили и засмя, но кимна. Че как, да не помогнеше на сестра си, особено след като обръщаше толкова внимание. Мда... е, предпази се от лошия поглед на майка си, която скоро се отказа да го гледа така и се обърна да мие чинии.

Тя обръщаше внимание заради него, защото той й напомняше колко са малки!
- Кога да те запозная с тях? Нека не е тази веер, сигурно си много изморен?

- Не чак толкова, че да не мога да се развихря достатъчно добре! Пък и има още толкова време до вечерта... Но пък от друга страна... Сестра ми, защо просто не се разходим заедно ей така?