Когато се срещнем...

- Харесва ми, да. - кимна малката с все още червените си бузи.



- Харесва ли ти? - попита тя, докато се бе отпуснала на гърдите му.

- Благодаря ти. - явно мненията за нея си бяха важни... е, а може би не биваше да предава името си... о, това щеше да мисли после. - Давай да ги разбием тези!

- Изглежда страхотно... рядко наблюдавам такива неща.

Зассмяно кимна и завъртя отново шишето.
- Ах да ми се падне на мен... - тихичко каза, но се паднаха...?



Тя се усмихна мило на розовокоското и продължи да милва с ръка главата му.
- Радвам се, че ти харесва и че имаш възможност да го видиш...поне тук.

Йошида и Джейдън, като единия избра предизвикателство и другия му каза да му подари две-три пера от една злонрава птица. Е, Йошида доста се позабави, но пък после се върна с въпросните пера. Той бе човекът птица и... да, някак си се беше справил и без драскотини.
- Вече ще избирам само истина...

- На теб трябва да се благодари, че ми го показваш - усмихнато погледна към нея и я целуна по челото, както я бе прегърнал леко.

Малката погледна любопитно към перата.
- Може ли да го пипна? - попита тя Джи-то си. Искаше й се да го докосне...


Анджелика се плъзна по дървото и падна на земята с него, след това с крак издърпа дрехите им, защото бяха близо до тях и се облече. След това се сгуши до него и докосна с устните си все още голите му гърди.

- Двай, няма проблем.
- Да, пък и без това са си за украса, не за колекции...
- Ти мълчи там.

Усмихна се още по-широко и пак си я прегърна. На него му харесваше дори и така... поне засега, само за още миг или два.

Тя се приближи до Джи и докосна перото с неприкрито удоволствие.



Анджелика затвори очи и го прегърна така, сякаш искаше да го стопли, макар там да е топло...

- Подарявам ти едното. Мисля, че дори би ти отивало - да, обикновено ездачите носеха такива пера на шапките или някъде из джобовете си. Символ на сила и красота... и така нататък.

- Харесва ми, когато прекарвам времето си с теб така... че дори и да се познаваме от кратко време, може би.

Тя се ококори, а след това му подари силна, задушаваща прегръдка, която само тя можеше да дава...
- Благодаря ти много!



Започна да си играе с пръст по кожата му.
- На мен също. Знаеш ли... аз няма къде да отида, но не мога и постоянно да вървя след теб, нали?

- Моля... пак заповядай...

- След като аз искам да останеш, не е проблем да ме следваш... Но от друга страна аз не мога да те задържам наистина. И ако искаш, бих ти помогнал да намериш свое собтвено местенце.

Да, той не я гушна, но тя си постоя така малко, а след това го пусна и взе едното. Седна си пак на мястото и погали бузката си с него.
Завъртя отново шишето и се паднаха тя и брат й.
- О, бати! Истина или предизвикателство?




- Наистина? Аз винаги бих го споделяла с теб, Ямада! Но... аз сякаш за един ден научих голяма част от живота ти!- засмяно каза и вдигна глава, поглеждайки към красивото му лице.

- Предизвикателство, сестра ми! - той затропа с копието по мраморните плочки долу. Че отй обичаше това!

- Защото избрах да ти го разкажа. Ти можеш да опиташ да разкажеш за себе си. И всичко ще е наравно.

- Мммм... Искам да целунеш Джи по устата! - шегуваше се, но изглеждаше толкова сериозна и гледаше право в очите на брат си.



- Кажи ми какво искаш да знаеш! Бих ти казала всичко, което те интересува.

Той я зяпна, после посочи и Джейдън с копието и накрая извърна глава.
- Отказвам - естествено бе отговорът.

- Не знам откъде искам да започнеш... например... разкажи ми откъде идваш.

Тя прихна.
- Шегувам се!! Няма да целуваш него, разбира се!- даа, как щеше да заложи Джи-то си, ако не бе сигурна, че няма да 'пострада'. - Просто се опитай да разгадаеш загадката. - беше начертана на един лист с много числа.



- Жиях с елфката в техния замък на елфи и феи и всички тези с продълговатите уши... Нямам си брат или сестра, но имам братовчедка, това малко изчадие, което не знам сега къде е... Макар че през голяма част от времето, елфите и феите са досаднички, аз обичах много животните там. Те винаги бяха по-странни от обичайните...и нямаше зайци заради мен.

- Толкова числа ли? Леле майко, ще ми трябва особено много време за това...

- Феята я няма сега, защото такова е нашето желание. - съобщи й той. Да, когато излязоха от съня си, щеше да ги очаква където я бяха оставили. - И разбирам, че добре си си прекарвала там, наистина. Мирно място.

- Имаш десет минути. За толкова аз го направих. - каза тя и се наведе до него, показвайки му от къде да започне.- Това ти е достатъчно, за да го направиш и за пет!


- Даа бе, само съботите, тогава можех да се радвам на животните... Иначе не ме пускаха при тях. - каза тя с лека усмивка.

- А ако не успея... - вече се бе замислил. Не бе от най-добрите ученици, а по-скоро бойна натура... затова и не бе залягал много над такива задачи.

- Значи не са се разхождали свободно из земите ви? Защото при елфите са навсякъде... мисля.

- Ще ти отрежачаст от косата. - усмихнато рече и му прати въздушна целувка.



- М, имахме си огромно място заградено само за животните и всеки един ден различни хора елфи или феи имаха право да ги посещават. Дъщерите на графовете имаха право всеки денн де... Та аз имах право само в събота. Свободно около царството има само зайци, нищо друго, но не ги допускат вътре, там където бяхме всички.

Той скръцна няколко пъти със зъби и естествено взе по-сериозно да огледа нещата, че идеята не му се нравеше.

- Интересно... - не бе чувал за такова място преди... Просто някак нетипично? Или може би пък не. Кой знае? - Елфите от главния дворец смятат, че животните са разумни същества. Затова не им даваха огради.

- Това беше заради зайците най-вероятно. Имам страх от зайци... - напомни му тя и се засмя, да, не знаеше от какво е породен този неин страх.



Малката се усмихна весело на всички на масата и се изпъна хубавичко, а след тоа, като се разприказва, времето си мина бързо.
- А, бати, готов ли си?

- Да... страхуваш се от зайци, а никак от змии... и си изпати малко в повече от това...

- Дявол да го вземе! Режи - както винаги се отказваше бързо.

Тя погали гърдите му отново.
- Да... и все пак не мога да се изплаша от тях, не са страшни, а красиви... - каза тя и се засмя - Не ме мисли за луда, моля те. Елфите умират от страх като ме видят до змия.



- Няма. - погали го по главата, а след тоа го целуна по челото - ТИ се помъчи! Затова ти прощавам.

- Глупости... Ние ездачите си падаме по по-странните същества. Така че, не се безпокой. Все пак е странно това при теб, но чак пък да си луда... Аз какъв ли съм...

- До следващия път ли? - ухили й се, поне малко доволно, после се хвана за сърцето, както и половината от залата потрепна, сякаш с нож току-що ги бяха проболи всичките. Джейдън кимна и се изправи спокойно.
- Ще се оттегля.

= Защо, какво има при теб? Кое животно ти е най-кюбимо? И има ли такова, от което се страхуваш?



Малката се сепна.
- Добре ли сте?- погледна към Джи и се усмихна лекичко, макар и с притеснено лице, да, в 17 имаха среща.