Когато се срещнем...

Устните й се разтвориха, а тя пое устните му, като нежно ги погали с езика си. Ръцете й докоснаха страните му, а самото й действие показа, че тя въобще даже не иска да "бъде прекъснато".

Отвърна й, беше разбрал... което значително го радваше... наистина беше така...

И накрая стигнаха до заключението, че не са само познати, които се привличат?

Може би да... може би не... или бе по-скоро да. Пък и те на първо място всъщност не бяха дори и точно познати, а в период на опознаване.

Щом се отдръпна, тя отново погледна към леглото и въздъхна леко. Връзката й с различно същество от елф си беше интересна, даже забавна.

- Да предполагам ли, че вече си готова за сън? - ухили се пак, но после поклати глава - Нещо за пиене?

- Не, не благодаря. Наистина мисля да поспя. - каза тянесигурно в думите си и все пак не стана веднага, за да се приготви отново за сън.

- Бързо си променяш мнението - усмихна се, после кимна и прекоси стаята, за да остави меча отново откъдето го беше извадил, за да не й пречи.

Лицето й бе пламнало от смут, а тя се скри под леглото и го погледна през малка дупчица. Прехапа устните си и се усмихна леко.

- Тъмно или светло предпочиташ? - няколкото единствени свещи вече бяха на свършване, но можеше да й ги замени с други. Нали се беше самоопределил като нейн пазач...

Тя се изправи и духна свещите, които осветяваха стаята, а след това доволно се отдалечи от него и внимателно го наблюдаваше.

- Добре, добре... - той прибра останалите парченца от свещите в една специална кутия, която после изхвърляше. Нали не се прибираше толкова много... После се обърна и се усмихна на фигурата й в розовата тъмнина. - Завий е добре, може да стане студено.

- А може би ти... - приближи се и хвана ръката у, издърпвайки го към леглото - Ще ме предпазиш от студа. - рече и го бутна на леглото, а след това се мушна под завивките при него и се качи на него.

- Бих могъл... макар и да не ти остане много място да си мързелуваш - е, щеше, макар че за целта трябваше да се гушкат. Не, че му пречеше това...

Тя се нацупи уж и кимна леко. След това се търколи от него и се сви в края на леглото. Май не трябваше така да прави...

Усмихна се, после се поотмести и той, за да й направи място, щом искаше да се шири... макар че на първо време май не му се ставаше пак. О, сигурно и на него вече му се спеше... може би? Или пък не, просто мързелуваше

Края на леглото означаваше, че се е отдръпнала толкова от него, за да не го ''задушава'' или да се лигави. И тъй като не искаше да прекалява, просто се загледа към прозореца и въздъхна с пламнало лице.



Малката излезе от стаята и тръгна да търси толетна.

Той сложи ръце под главата си и затвори очи замалко. Отдавна не си беше лягал... тук, у дома...
- О, лека нощ... ако още не спиш.

- Лека. - тихо каза и продължи да се взира в нищото вече.

Усмихна се, въпреки че тя нямаше да го види и просто дръпна одеялото към нея и я зави с една ръка. Нямаше пък да спи на студено. Знаеше, че утре, като се събудят и двамата, щеше да е ужасно... студено...

Щом той заспа, а и тя също, в съня си към 3-4 часа се сгуши в него, защото измръзваше.
Катрин пък се загуби в тоя дворец...

Прегърна я, когато се разбуди и я намери до себе си и просто зави и себе си и нея. Естествено, че не можеше да откаже да я стопли.. .ако изобщо беше възможно...

Само можеше да попадне на личности, които хората не предпочитаха да срещат нощем... например Оки Рос... беше се запиляла в неговия коридор.

Разтвори леко очи и го погледна, усмихвайки му се засрамено.
- Съжалявам, ако аз тре събудих. -

Е, тя оглеждаше любопитно, макар малко да се боеше.

- Не - прошепна й, понеже беше някъде между съня и действителността и му беше приятно да чувства близоста й сега. - Няма нужда да се извиняваш.

- Какво правиш тук посред нощ? - да... точно на Оки Рос беше попаднала. Момчето, което сега стоеше по потник до отворения прозорец, наслаждаваше се на смразяващия зимен въздух отвън и пиеше ледено уиски... и което тя беше подминала преди малко

Тялото й настръхна от топлия дъх, галещ шията й, а и от тихия шепот, който направо я събуди, карайки сърцето й да се блъска яростно в гърдите, а лицето й да придобие доматен цвят.



Малкото голямо момиче подскочи от страх и се обърна към момчето.
- Аз, аз търся тоалетната и не я намирам...