Когато се срещнем...

Той разтри гърба й, бе усетил само, че се бе размърдала, но не можеше да знае защо.
- Спи, скъпа ми приятелко, спи. - той се събуждаше почти на всеки час... явно бе свикнал да прави така.

- Напред по коридора и в ляво - безизразно я насочи той, дори не се обърна към нея... сигурно я бе преценил, докато минаваше наблизо.

Да бе, сякаш това можеше да се случи. Преглътна тежко и и се обърна към него, както я разтриваше, като той можеше да види розовото й личице, но пък сутрин кой се замисляше какво прави...



Тя му се усмихна дружелюбно и кимна.
- Благодаря! А как се казвате? - имаше чувството, че досега не го е виждала...

Пак й се усмихна, беше отворил очи, защото се беше разудил отново и просто я наблюдаваше. Целуна я след това така, все едно искаше да подкрепи и думите си.

- Оки Рос... двадесет и петият от четиридесетте разбойника.

Очите й леко се премрежиха, а тя бавно ги затвори и отвърна на целувката му.



- Приятно ми е, аз съм Кристин, сестрата на Кимбли! - въодушевена от новото запознанство рече тя и се приближи към него.

Може би продължи доста дългичко... но просто му харесваше... е, винаги можеше да разбере дали е сбъркал или не...

- И на мен ми е пирятно - удостои я той с ледения си поглед сякаш само за няколко мига

Брюнетката се откъсна за миг от устните му, за да си поеме въздух, а и за да го дари с такъв, а след това отвори очите си и прехапа месестите си устни, сякаш за да ги възпре от търсенето на неговите отново.


- Но защо висите тук, сам? - любопитно попита и направи още няколко крачки към него. - Как стаанахте един от 40-те? - примигна още веднъж и се ухили детски на красивия мъж. Да, тук всички бяха красавци, но Джи...

Той я остави да подиша, но сам не издържа на изпитанието и я потърси той. Само още една... пък и така или иначе, дори да не можеше, той пак бе спечелил първата... само още една...

- Винаги съм бил. Бях записан в лагера с другите. Тук е по-студено, затова стоя.

Сякаш имаше нужда от устните му така, както наркоман се нуждае от дневната си доза. Затова ги търсеше и намираше много бързо...



Объркано го погледна.
- Харесва ви да стоите на студено?

Може би за него се отнасяше дори същото... странно, че чак сега откриваше това... или несъзнателно просто не бе обръщал внимание...

- Да - простичък отговор.

Щом за миг се откъсна, тя го погледна вече със замаяния си поглед и се засмя тихо, да, бузите й бяха румени, косите рошави, а очите-замъглени и сякаш насълзени, но и не точно.




Бузите й пламнаха, защото се почувства глупаво, да, поклони се леко.
- Благодаря отново - посочи към тоалетната и му пожела лека нощ, да, страхуваше се, че го е отегчила с вечно ухиленото си личице. Да, някои хора не харесваха това.

Харесваше всичките й физиономии... наистина беше красива... и отново се усмихна, когато сложи ръка на бузата й.

И той като Джейдън не изглеждаше да реагира особено на някои неща. Но при Рос беше доста по-сложно... Джейдън можеше да се приучи да разбира и дори да споделя чувства... а Рос нямаше да го стори никога.

Анджелика облегна чело на неговото и се усмихна мило.


Е, тя не го знаеше, затова намери мъчно тоалетната.
Щом излезе от нея й се наложи пак да мине покрай стаята на мъжа, помаха му с усмивка, а след това потърси своята.

Погали я, както бе сложил ръка на лицето й. Ех, този сутрешен мързел вършеше чудеса понякога... по-точно сутрешно настроение, както се казваше...

Той отвърна само с едномахване и нищо повече. Е... той бе човек с ледено сърце все пак... едва ли щеше да се сети да се опита да й помогне.

Погали нежно страните му и облиза устните си, да, малкото й розово езиче се плъзна по долната й устна, а след това и по горната съвсем несъзнателно. Тя определено харесваше близостта на този мъж.



Щом се омота отново, тя се върна при Рос и със зачервено лице рече:
- Извинявам се, но може ли да ми помогнеш да си намеря стаята... май се изгубих... съжалявам, че те притеснявам отново.

Е, подобно нещо се получаваше и при него, в часта с харесването. И отново си открадна третата целувка, която по-скоро беше просто трета, за късмет... да не бяха две...

- При Кимбли ли? - беше простият въпрос от негова страна. Явно молбите и заповедите не го достигаха по принцип. Просто му казваха какво да нарави.

Повлече го към себе си, макар да бе сигурно 20, а може би и 30 килограма по-тежък от нея, тя сякаш желаеше да усеща тежестта на тялото му. Отвръщаше, а и си открадваше целувки от него.



- Да. - тихо каза със сведена глава.

Това също можеше да се каже, че му се услажда. Разбира се, че бе готов колкото целувки му откраднеха, толкова и той да открадне... Честна размяна? Нещо такова.

Кимна й, после сякаш се поколеба за студеното уиски, което бе станало на буца лед, но го остави където си бе било досега и злезе да я заведе докъдето трябваше.

Прекара тънките си престъ през косите му и леко ги стисна, като извади езика си бавно от устните му, а след това с другата си ръка погали по бузата и мило му се усмихна



Щом я заведе до стаята, тя радостно му кимна.
- Много ви благодаря! - по детски го гушна точно така, както всеки, който й помагаше и се занимаваше с нея, а след това му помаха и влезе вътре.

Отвори очи да я погледне отново. Ами, тя си беше розова по принцип де, но това не го интересуваше в момента. Бяха го нацелували сякаш беше скъпоценен камък... рядко срещано чувство.

Само й кимна. Бе почти невъзможно да се говори с него сякаш... неслучайно много от останалите почти го мразеха. Той бе виновен за това или онова... много, много странни неща...

- Добро утро. - проговори замаена от красивото лице пред себе си тя и не му озволи да се отдръпне.



Малката влезе радостна в стаята и легна. Да, беше се запознала с още един от 40-те.

- О, наистина прекрасно утро. - усмихна се широко. Беше, определено... тя беше тук и май заради нея имаше повече настроение от обикновено.

Отвърна му със същата целувка и тъкмо когато щеше да заговори, феята отвори вратата с гръм и трясък.
- Ей! Веднага ставай от нея! Забранено е да се правят...ама...такива... МАХНИ се от нея!- затропа с юнручета по главата на Ямада.

- Добре. - съгласи се, той не че не знаеше, че "не е позволено"... нищо не беше направил, но тръгнеше ли да се обяснява на фея, само допълнително главоболие щеше да има.

Анджелика се разочарова, че толкова лесно се отказа от нея, макар те да не правеха онова, за което феята се караше. Пусна го и намусено погледна малкото, вече засмяно същество с крилца
- Така, да, айде слизайте!

- Не може - явно бе намислил все пак нещо, за да се съгласи. Успя след като прецени нещата да улови малкото досадно същество в една магическа сфера въздух и пак я изкара навън - Когато се научиш как да влизаш в моята стая, ще си помисля... - заповяда на вратата да се затвори и заключи нарочно, покривайки всички възможни начини за влизане.