Когато се срещнем...

AНДЖЕлика изумено гледаше това което розовокоския правеше и се смееше весело. Така й се падаше на феята, за дето ги прекъсваше!

Засмя се, когато тропането по вратата поспря малко, да, сигурно после щеше да му е ядосана...
- Внимавай, ако вдигаш шум, ще правим забранени неща.

Бузите на Анджелика пламнаха, тязнаеше, че това нямаше да се случи, но самите думи я притесниха и както тя, така и феята млъкнаха.

- Хъ, лесна била работата - измърмори си за феята, очевидно просто не се разбираха, независимо от всичко. Бе нормално... двете раси си бяха такива. После се усмихна на вида на другата. - Скоро все пак ще ти се допие кафе, нали?

Погледна го и усмихнато отново кимна.
- Вероятно...тогава определено ще бъдеш нападнат от малка фея...
- ЧУВАМ ВИ! - затропа се пак тя.

- Имам кафе и тук... а пък, хм... смятам, че познавам стаята си достатъчно добре, за да й избягам. - той се премести до нея, за да не й пречи и пак се захили. - Чуваш ни? Сигурна ли си, че искаш?

- НИЩО НЕ БИ Й НАПРАВИЛ, ЗНАМ!- гордо каза малкото "птиче" и се изфука пред вратата. Не беше толкова глупава и когато бе спряла да тропа бе самоза да обмисли истиността в думите му.

- Добре - това не му пречеше никак да се шегува колкото си иска. Пък ако й исценираше нещо да видим дали нямаше да премисли. - Приятно висене отвън тогава.

- Ще преча! - веднага каза и започна да си пее отвън. И да тропа по вратата и да я рита и да пищи даже

- Както искаш - той махна с ръка и лек бриз като че ли се понесе към вратата и стана като заглушителна завеса там. За един миг вече нищо от това не се чуваше. Не й беше длъжен да се връзва на такива номерца.

Тя ядосано погледна към вратата и отново я ритна, но само се нарани...


Анджелика пък спокойно се бе облегнала на стената до леглото и гледаше замислено към ръцете на Ямада.

А, така... щеше да й обърне внимание чак, когато той си искаше, сега беше сърдит. После се сети за кафето.
- Кажи какво реши за напитките, когато се оправиш - естествено, че й даваше време да пооправи външния си вид, ако мислеше, че нещо не е наред. По-добре да не се бъркаше с мнения.

- Мда. - замислено каза и се изправи, все още замислена - Искам кафе, да, благодаря. - след това влезе в банята, където се освежи и определено погрижи за буйните си рошави коси. След това излезе и вече по- разсънена се усмихна на розовокоското бодро.

Беше й направил кафето сизключителна бързина. Войник беше... понякога вършеше домакинските си задачи доста бързо и сръчно по рефлекс.
- Захар? - беше веднага въпросът, който последва, когато я видя.

- Ммм... Може би една лъжичка. - каза тя с лека усмивка и се изпъна отново, като вдигна нагоре ръцете си, след това се приближи до розовокоското и доволно погледна към чашките.

Той отвори една изящна сребърна захарница и взе малката лъжичка, която препълни, за да се води количеството като една нормална лъжица, после сипа захарта в кафето и й подаде чашата.

- Благодаря. - кимна му тя и отпи от кафето.


Блондинката вече подскачаше от радост в стаята.
- Батко, батко, събуждай се, вече изгря слънцето!! - метна една възглавница по главата му.




П.С. съжалявам, че толкова рядко сядам, но тия дни вероятно ще е така х.х

- Пак заповядай - после отиде да дръпне завесите на прозореца, за да пусне розовата светлина в розовата стая и да се посъбуди. - Днес ще си готова ли за първите уроци с меча или предпочиташ първо да погледаш?

- М... Само след малко, сестра ми... не е време за закуска

Разбрах го ^^ Много късмет и успех ти желая още от сега~

- Бих искала да започна, ггледала съм много пъти. - каза тя и отпи още веднъж от кафето си. Страшно се радваше, че щяха да се опитад да я научат.


- Време е, разбира се! - излъга тя и продължи да го бие с възглавницата.

Spoiler:

- Хубаво. Веднага след кратка закуска... не можеш иначе да повдигнеш меч от раз. Сега ще изляза да се преборя с малкото.

- Добре де... добре - ама хич не му се ставаше... поне отвори очи.

Минах си вътрешния най-сетне... следва ми държавен~ (дано де, ако ми приемат решената листовка)

Тя радостно се усмихна и го прегърна силно.
- Благодаря, че се съгласи отново! - рече и кимна, щом каза, че ще се оправя с дребоса.


- Айде, айде, неу мрънкай.




ЙЕЕЕЕЕЕЕЙЙЙЙЙЙЙЙ! Къйсмет! Той кога е?

Първо се надвеси от прозореца да види дали някой няма да го спаси от задължението, но нямаше шанс. Той сам можеше да се измъкне с помощта на вятъра, но... нямаше значение. Тъй че отвори вратата.

- Закъде ли толкова бързаш - след минута две се наложи и да се изправи вече...

Може би по-следващия понеделник...

Анджелика внимателно наблюдаваше реакциите на фееята, а и на Ямада.
Феята му скочи на лицето и го захапа за бузата.



Малката с нетърпение очакваше да види Джи и русокосия красавец, с когото се бе запознала. Знаеше, че той не я харесва, но пък не пречеше да си приказва с него. А Джи...




Успех тогава! ^___^

Щракна с пръсти за да си направи една преграда срещу нея и я отблъсна с един лек въздушен порив. Нямаше пък това, че излиза да го прави жертвен агнец...

- Ето... ето... - беше станал с триста зора и най-накрая изглеждаше готовичък да я заведе на закуска... Поне беше в по-приличен вид от преди малко.

Мерсажу~

- Гадняр, толкова събм ти сърдита, че ми иде не знам какво да направя! - разписука се феята.



- Йее, добро утро!!! - повтори тя радостно иподскочи.