Когато се срещнем...

- Аз не съм ти - прегърна той по-голямата и просто нарочно и се ухили. - Да ядем да хапнем.

- Хайде да вървим да видим какво са приготвили.

Тя нежно докосна бузата му с устните си, а след това заедно тръгнаха надолу.


- Айде! - стисна го за ръката, щом си пооправи външния вид и заедно слязоха.

След толкова голямо празненство, сега за закуска нямаше почти никой, но може и да се съберяха още двама-трима. Не бше нужно да имаше цяла тълпа де...

Кимбли завари същото положение, както и Ямада... само дето на път за трапезарията се сблъскаха и с странния Суно... ама той беше жив през деня?! Е, както и да бе...

-Добро утро. - ведро се усмихна Анджелика, а феята сърдито им махна.


-Здравейтееее! - радостно подскочи Кати, като погледна и към Суно.

Поздравиха вяло, просто защото още си сипваха кафе, повечето... явно зависеха от тази напитка досущ, както зависеха от виното и бирата на сбирките си.
- Хъ, Гио ще ви оправи вас...
- Виж кой се обажда. Ямада, потърсихме, както ни помоли. Анджелика, ако искаш, можеш да си избереш някоя свободна стая по-късно в източното крило. - все пак едва ли можеше да се каже, че е приятно да ползваш стаята на войник, в която отвсякъде се показваха оръжия.

И тях поздравиха вяло, а пък Суно търсеше в този момент по-тъмно кътче да... поспи още малко...

Тя леко се усмихна, да, беше по - добре да избере стая.
- За мен няма значение каква е стаята, но добре.


Малката се ухили весело на ммомчетата и им помаа
- Здравейте!

- О, има, има, ще видиш! Някои са по-хубави от другите!
- Някои са мъжки, други са по-красиви като за теб~
- Абе и други неща има за гледане...

- Ела да седнеш! Сигурно си гладна като вълк!
- Дай на батковците да те нахранят хубавичко днес!

- Добре. - засмяно каза и седна до тях.


Малката се ухили радостно и кимна, а след това заподскача при тях.
- Много хубаво, направо не мога да си представя батковците да ме хрнят!




Мееел, успех със срядата xD

- Има разни филийки и сладка за закуска... яйца.. май че и разни по-различни неща, ако искаш от другия край на масата...
- Макар че оризът на нас си ни е като за закуска по принцип...

- Не си и представяй! Ще те намацаме... ама ако искаш да опиташ...

И на теб~

Тя огледа храната.
- Предлагам аз и тя да ви сготвим-посочи нацупената фея - Искате ли?
- Да, не заслужават!



- Хахаха, добре. - разкиска се блондинката.

- Е, щом не заслужаваме, по-добре недей - някой от едната страна стана, да донесе и по-нестандартните и дори чуждите ястия. - Може да ви хареса нещо от родното ви място? Или пък от тук?

- Облегни се тогава.
- Ето ти една кърпа, за да наистина да не те направим на нищо.
- Какво предпочиташ?

Малката фя сърдито се врътна, а Анджелика се усмихна леко.
- Нямаме претенции.



- Добре, да взеема. - малката захилено взе кърпата.

- Трябва да имате!
- Може пък да ви дадем нещо, което не харесвате. Меден прашец?
- Ето и за пиене...

- Сега, така... внимателна проверка...
- Мисля, че ще е хубаво да започнем първо със... Братът да каже?
- Сандвичи?

- Спокойно, тогава...- тя се изправи и погледна гъм храната, избра и за себе си, взе и за феята, каквото си бе харесала - Готови сме ние.

- Ммм, чудесно! - каза тя веело и отвори леко устни, оглеждайки се за Джи.

- Ще видим, ще видим.
- После ще ви натъпчем още малко, ако ни се види, че сте ни излъгали.
- Определено! Ямада и Хавок ще разберат! Мисля...

- Заповядай! - някой от по-младоликите беше подхванал темата, той й даде да опита от въпросните сандвичи. - И се моли онези, коит още ги няма да не искат и те да пробват да те хранят.

- А как и Хавок ще разбере? -засмяно полюбопитства.
Феята секлатеше на главата на едно от момчетата.


Малката кимна лекичко, нямаше прооотив...

- Ами ако види в бъдещето как се тъпчете скришно от нас!
- Мда, доста ефективно е, ама не познава винаги за лъжите... само това му е проблема...

- Иха, сега пък ще я тъпчем! Дай да опитам и аз!
- Не може, ще я задавиш пък!
- Не ти ще я...
- Ама пък имате конкуренция за внимание...

Тя се засмя тихо, а феичката направо се търкаляше от смях на главата му.
- Хаахахах, значи... ще го лъжа коооолкото си искам!



Тя погледна със зачервени бузки към онзи, който го бе изрекъл, а след това продължи да дъвче. Да, тя затваряше уста, когато я натъпчеха, защото верно щеше да се задави.

- А, няма да стане! Рой му е защитник!
- И Хюгес!
- И Муртаг!
- Все пак са ни Четиримата Мускетари сега...
- А тримата Пазители не ги броим...

- За десерт само ще ти дадем шанс да си избереш... Студено или сладко?

- пФюююю, ужасни сте! - намуси се тя и тупна онзи, над който беше, по главата




- Сладко! - веднага се ухили тя.

- Да, всички казват така.
- Непоносими сме, гадни сме, отвратителни сме...
- Затова ви даваме собствени стаи, за да не ви пречим!

- Знаех си... абе не трябваше ли да е солен вместо сладко?
- Както и да е...
- Ето ти крем~

- Ми... - феята се засрами, а Анджелика я погледна лошо.



- Мерсии!- радостно го изяде и ги погледна. Ех, жалко, че Джи го нямаше...

- Това не е ли хубаво?
- Ние пак можем да ви настаним в друга стая с непоносими типове... тип... Или в близост...

- Готова си мисля... сега, скоро е време за сутрешна тренировка. Можеш да дойдеш да гледаш.

Анджелика се разсмя, а феята се наежи
- ЕЙ! Никакви такива!



Малката блондинка кимна щастливо.
- Ще, ще!- изфъфли тя, след това преглътна храната.

- Ами добре! Тогава къш, далеееч от нас!
- Ама само едно предупреждение, извън кръга на шегата - ще ви покажем стаи от крилото на двореца, където нещата са по-спокойни. Можете да срещате разни дядковци там и така нататък - не им обръщайте много внимание.

- Прекрасно. Сигурно другите, които са останали де, са вече надолу...
- Предполагам... и ние да привършваме...