Когато се срещнем...

Хукна към него, че да го махне това оръжие вече, но се хлъзна на тревата и адна по дупе точно пред него в краката му, а оръжието й падна на земята до нея.

Веднага изправи копието така, че острата му част да е далеч от нея, за да не я набоде без да иска и се отмести. Първо се поклони, после й помогна и да се изправи.
- Не се притеснявай, случва се постоянно. Затова ние тренираме боси по принцип - да, всъщност дори сега в снега повечето бяха или боси или по чорапи. - Не се натърти, нали?

Тя се изправи с негова помощ и поклати глава.
- Благодаря и не, нищо ми няма. - погледна към очите му, сините пламъчета вече бяха изгасени.


Анджелика наблюдаваше внимателно случващото се тук...

- Хубаво. Тревата е мокра, защото наскоро е почистена от снега. Все пак ела. По-добре е да вземеш кърпа, за да се изсушиш - да, обикновено инцидентите им предизвикваха смях, особено ако беше някой по-акробатичен и умел.. .и вземеше да се пързаля наоколо.

Сведе глава и тръгна зад него.
- Добре ли си? - Анджелика й подаде една кърпа и срещна огледа на малкаата, която веднага го измести към гърба на Джи.
- Да. Мерси. - седна на един камък.

- Увий се добре - препоръчаха й поне няколко гласа преди Джейдън да е казал същото... ами мислеха си еднакво понякога, какво да се правеше.
- И без това тренировката свършва скоро, няма за какво да се съжалява.

Тя се усмихна леко исе уви хубавичко, както й бяха казали, Анджелика се засмя и погледна към Ямада.
- Не е ли време да победя сега рОЗОВИЯ?- Пошегува се тя.

- Ама ти сериозно ли се хващаш на баса? ... С какво ще се биеш?

- С брадва!- изръси тя, феята, а и блондинката се разсмяха звучно.

- О, щом искаш. Избери си - той не обичаше брадвите, че хич не можеше да разбере какво красиво има в тях, но все тая. Имаше няколко захвърлени и неизползвани от никого в ъгъла. Леки и удобни, почти индиански, макар някои да бяха и по-тежки и джуджешки, най-вероятно.

Тя грабна тази, която й хареса повече, а след това тръгна към него заплашително.

Малката погледна към Джи. Дали се бе разсърдил от това, че го беше мляснала снощи?

Той се огледа за нещо по-подходящо и хвана един доста дълъг нож, който май се водеше по-скоро ятаган и го насочи към нея. Двете оръжия имаха една и съща дължина. Брадвата трябваше да е от по-леките... дано не разсечеше ножа като нож - масло...

Замахна като професионалистка към него и да, за малко да му счупи меча, след това се наведе, мина под краката му и като застана зад него докосна с острието на брадвата шията му. Захапа ухото му и се засмя тихо, докато притискаше брадвата към него.

Той можше да се отърве като забие острието гадно в хълбока й, понеже беше извито точно с такава цел... Но разбира се, не го направи, а просто рискува и наистина се одраска на брадвата й, за да се измъкне с бързо движение на една страна. Беше гадно, но беше го чувствал и преди, щеше да спре скоро, кървенето.

Приближи се към него, но малката кихна и това разсея Анджелика.




- Сърдиш ли ми се за нещо? - тихичко го попита, само той да я чуе.

- Не е хубаво да имаш две глави, когато се биеш... - ухили й се и използва момента, за да нападне, което се изрази в това да се наведе и уж да я разполови, а после рязко се изправи и насочи острието към лицето й.

- Не. - той беше напълно спокоен какъвто бе обикновено - Брат ти каза само "да не ти се давам много", което ми беше трудно за разбиране.

Отблъсна го с брадвата и се подсмихна, отскачайки назад.
- Прав си, благодаря, че ми каза... - бутна феята и тя литна.



Катрин се изправи, погледна ядно към брат си, а след това се прибра вътре. Толкова зле се чувстваше, че нямаше намерение да му говори повече! Искаше да се връща! Чувстваше се изложена...

- Пак заповядай - нали беше обещал да дава съвети, отскочи назад и залегна отново да я понесе отдолу. С оръжието, което си беше избрал, беше по-трудно да напада по друг начин.

Е... брат й явно просто беше решил, че така е по-добре. Но да, сигурно щеше да я върне скоро и да му се сърдеха... сигурно нямаше да има време да оправи нещата, защото нямаха да имат много време.

Играха си известно време, а след това той направо я събори на земята, вероятно тя се беизморила, пък той нбе достатъчно силен, за да я събори още първия път. Анджелика се засмя и се изправи.
- Следващия път ще те бия. - кимна леко и го целуна по челото, след това тръгна към групичката.



Тя се скри под чершафите, а след това прехапа устни засрамено.

- Не мисе вярва - или и той като другите просто внимаваше каква сила използва, или пък просто само така можеше, когато се стигнеше до ятаган срещу брадва. Помогнаха му да се изправи и да се поизтупа.
- Да привършваме вече... ще си пращаме Катрин у дома.

Анджелика погледна объркано към Ямада, просто се бе шегувала... не се и надяваше да го бие някога с това, но няма значение, върна погледа си на Кимбли.
- Жалко, някои ного се привъзахме към нея. - въздъхна феята и кацна на главата на Джейдън.

Анджелика само леко кимна, защото също щеше да й липсва момичето.




А тя се беше скрила в гърдероба, щом бе чула думите му.

- Но е по-добре да не я крадат повече разни демони и полудемони... Градът е по-защитен от двореца.
Момчетата бяха губили и отпращали още доста скъпи хора... нямаше как, съзнаваха, че носят само неприятности на повечето.

- Тя определено няма да е доволна. - каза феята и кимна към стаята. - Ходи я викни да се сбогуваме де! - намусено рече Чани.

- Знам, че не... но аз нямам избор. - той отвори вратата със знанието, че момичето вече ги е чуло така или иначе - Чу какво казах и предполагам, че знаеш, че съм прав. Така че, сестра ми, не се крий.

- Никога няма да ти проговоря! -сърдито прошепна и се разплака.