Когато се срещнем...

- Трябва някой път да извадиш просволутия си меч!
- Да бе, не е честно!
Явно си имаха система. Някои продължиха да се бият, докато други си почиваха и така нататък. Пък и така със сигурност беше по-лесно за всички. На по-изпотените и с опасност от настиване им хвърлиха едни кърпи на главата. Те обичаха да коментират боя на другите.
- Страх ме е да се бия срещу Мускетари вече...
- И Пазителите са страшни... я го виж, Ямада бил подвижен бе! Нали музикантите били дебели...
- Ха, акробат е, всички сме, нямаше как... но се обзалагам, че лесно ще го бият. Гласувам за опонента му.

Анджелика продължаваше да ги наблюдава и да се радва на Ямада, а малката остана разочарована, Джи изобщо не я забеязваше... Сведе глава и зарови пръстче в пръста. Нямаше повече да го харесва! Вдигна глава към биещите се и се накани да мисли само за това.

Е, брат й просто беше посъветвал господина да стои настрана поне за един ден, просто защото не желаеше да му създава излишни проблеми... но вероятно той сам щеше да преценеше дали е удобно да говори... макар и да знаеше, че едва ли ще е лесно, хората бяха странни създания. Отмести се, когато покрай него прелетя някакво острие от боя и пак се отмести на другата страна, когато Ямада си призова обратно камата.

Малката ги гледаше, но беше тъжна, вероятно нямаше да може да го погледне повече... Овлажни устните си с език и се изправи. Щеше да се бие с тях, да, беше готова!

- Искаш ли да опиташ? - веднага забелязаха това. Планът на брата май работеше. Дали го подкрепяха или не, това нямаше да го оспорват сега. Знаеха, че Джейдън не усеща добре чувствата си, не се притесняваха точно за него. - Искаш ли да биеш Ямада, преди Анджелика да го разпердушини, тя сигурно може...

- Не, искам да се бия срещу Джейдън. - каза тя и го посочи намусено, плюс това за пръв път го наричаше по име. - Анджелика да си разпердушинва Ямада - каза, което предизвика смях у Анджелика и въздишка у феята.

- Ха, аз залагам за Анджелика!
- Гио, стига си залагал, че ще изядеш пердаха!

Джейдън го прие сериозно, просто извади от нищото едно от копията, естествено го обърна с дръжката напред, защото беше тренировка и излезе. Еу не той беше виновен за каквото и да било, пък и не разбираше.

Анджелика погледна към зачервената блондинка и въздъхна, след това се усмихна весело на момчетата, които се базикаха.


Малката взе същото оръжие като неговото и го насочи към него. В очите й гореше син пламък, а в момента косите й бяха вързани на малка плитка и изглеждаше малко по-голяма.

Е, Ямада се отказа само, защото започнаха много да му подвикват и по-добре да не разгряваше повече. Отстъпи сцената на други да си поиграят, щом толкова искаха...

Той се приведе и стисна копието си по-силно, макар и това да не беше забелязано от никого. Беше лек и бърз и затова бяха избрали за него това оръжие, а и можеше да ги материализира и прави сам. Нападаше, когато усетеше възможно най-добрия момент.

Опита се да замахне, но не можа да овдигне оръжието и това я стресна. Мъчи се, мъчи се и нищо не стана, накрая погледна засрамено към Джейдън и с триста зора успя да го вдигне това оръжие, след това замахна с него.

Блокира я по възможно най-елегантния и внимателен нчин. Просто не влагаше особено сила. Приближи върха на оръжието й към земята с помощта на своето и после се отдръпна.
- Препоръчвам ти по-късите и елфическите копия. Те са досущ като за ефирни същества като теб.

Лицето й пламна, щом й го каза и тя сведе главичка, кимвайки.
- Ясно... - обърна се към мъжете, а Анджелика й метна едно такова оръжие. Малката го хвана и го загледа с интерес.

- Повечето не съдържат магия в себе си, освен такава за лекота и удобство за самото оръжие. Те са изключително полезни при битки, в които се иска бързина. Обикновено са маркирани със символите на четирите основни елемента и по-редки са с другите. Това, което държиш в ръце е водно елфическо копие. Ако не можеш да замахваш с него добре, значи водещата ти ездаческа сила не е вода. - сякаш тя се намираше в час по военна практика. Той пак си зае позата, докато обясняваше набързо за това. Лек северен вятър сякаш дойде да ги наблюдава, типично за ездаческите земи.

Тя много по-лесно замахна с това оръжие и го насочи към него. Нямаше да му даде сега да я бие, дори да беше тренировка, тя го възприемаше като нещо повече.

Леко кимване, просто да каже, че е готов за двубоя, както и да започнеше. Дали да нападнеше пръв? Страхуваше се да не й навреди по някакъв начин, защото не знаеше дали е добра или не... дали има вроден талант за това или ще си търси друго оръжие.

Посегна и го удари по корема, стресна се в първия момент и отскочи назад, поглеждайки го извинително.

Все още помнеше раната си от вчера, но не показа дали го е заболяло много или малко... все пак сигурно беше, но нямаше значение, като че ли не обърна внимание на това. Просто отстъпи няколко крачки назад, преценявайки силата и как да й отвърне. После се приближи и кръстоса копието си с нейното, все едно си играеше с мечове... всички знаеха, че умее да внимава, така че не се страхуваха, че тя ще пострада, за разлика от него, може би.

Тя прехапа леко устните си и повече не го нападна. Само държеше оръжието си, за да не изглежда така, сякаш се е отказала.
- Съжалявам. - прошепна, щом той се приближи достатъчно, но след това го отблъсна, като и нейното оръжие направи същото с неговото.

Едва ли имаше защо... той все пак се водеше току-що ядосалия я ездач и можеше да се приеме, че беше като наказание. Е, изгежда приемаше извинението й негласно. Целта му беше просто отново да свали оръжието й на земята, ако искаше да бие. Нямаше нужда да я наранява, тази практика винаги печелеше..

- бИй се с мен де! - троснато каза и се намръщи. Беше малка, дребна и само с един шамар можеха да я убият повече от половината от 40-те, но пък тя се чувстваше в безопастност с тях и се възхищаваше на уменията и силата им...Ала си умираше за Джи.

- Както кажеш - дори и целта му можеше да се каже, че е като за бойна задача. Все пак сигурно не беше толкова лесно, колкото си го представяше. Приближи се отново, отначало понакуцвайки или пък беше за измама на противниковия отбор... после нападна по-рязко, но така че да проследят движението му, ако искаха и с цел да я накара да отстъпи.

Но тя отвърна на удъра му, ха, нямаше да се предаде, пламъците пак пламнаха в очите й, а тя го погледна право в неговите... Вярно, че се разтапяше от близостта му, нооо, нямаше значение, сега се биеха!

Отново отстъпи и пак нападна с една стъпка. Това беше една доста основна тактика на хората, които обикновено използваха копие. Кимбли обичаше да го върти и нанасяше удари с невероятна скорост. Джейдън беше почитател на по-нестандартни неща, но в тревировка и двамата обикновено само дебнеха и нападаха изненадващо. Този път понечи по някакъв начин да избие оръжието от ръцете й, като тръгна да напада от друг ъгъл.

За малко да го изтърве, но го стисна по силно и изтряска силно неговото оръжие, надявайки се да не го нарани прекалено много.

Изпусна го само за един невероятно кратък миг, който дори нямаше да си проличи в нормална битка... за да го хване отново, макар и леко по-неудобно. Не можеше да си позволи да губи основната си защита все пак. Завъртя отново оръжието и удари острието на нейното, пак с цел да го изпусне тя.