Когато се срещнем...

Може и да беше объркала стаята, защото от другата се говореше и то женски глас, но не и тази. А тук... по-скоро приличаше на мъжко свърталище...

- Май не помага много, а? - поклати глава и някъде наблизо нещо изчезна, създавайки лек, приятен вятър. Беше се изморил от розовите цветя и си бе направил нови, разноцветни. Е, може и да беше време да се отправяха в реалния свят... Така по-лесно щеше да се забрави казаното във въображението.

Почука и влезе в другата, а след това се зивини.
- Извинявам се, но момчетата долу ви викат...


Тя го прегърна силно исе усмихна леко.
- ОоЩЕ ИСкам да бъда тук. - каза тихо в ухото му.

- М? - учудената... чернокоса жена се стресна, когато вратата се отвори и направо си се изправи. О, момчетата... ясно... - Мен ли? - все пак попита, за да не е станало объркване. Все пак мъжът, който спеше така спокойно на леглото и който тя досега беше галила, също можеше да се впише долу. Муртаг даже затова бе дошъл...

- Бъди - кина й бавничко и отново я целуна, понеже отново се оказа толкова близо.

Бузките й почервеняха, ех, той си имаше съпруга ли му беше?! Дали и Джи си имаше... Усмихна се тъжно на жената и кимна.
- Да, викат ви. Аз съм Катрин, приятно ми е. - прошепна и реши, че е време да затвори вратата.



- С теб. - допълни и облегна глава на рамото му, защипвайки се с крака за кръста му.

- Изчакай - усмихна се като я настигна преди да затвори и кимна. - Ще дойда с теб. Ризел Тир'ре... Може и да им свърша работа колкото него.

- Добре. - и той не изпитваше проблем да остане... даже напротив. С нея му бе приятно тук. След малко мислене на тяхната малка полянка цъфнаха и няколко нови птици, символ на подобреното му настроение.

- Мхм. - кимна малката и се усмихна весело. Слязоха долу при момчетата заедно.



- Радвам се, че се запознахме, Ямада... - тихо каза и въздъхна. - Много... те... харесвам...- тихо каза и заби леко нокти в рамото му. Да, на него сигурно му беше ясно де...

- Я, виж ти кой се намерил тук... Ризел! Как е Муртаг, а?
- Ха! Пиянде... - явно изобщо не се харесваха, въпреки, че тя се бе грижила за него... ама докато той спеше, нали...

- И аз те харесвам много, Анджелика - призна й той... да, знаеше... но това не пречеше да се радва да го чуе.

Малката бе все още с червени бузки, седна на столчето си и се взе една бисквитка. Нямаше да им прекъсва разговора, но щеше да й предложи крем карамела, който бе направила.



Очите й светнаха, а тя се усмихна радостно.
- Много се радвам. - изплъзна се от ръзата му и мина под водата, захапвайки глезена му, след това се засмя и изплува на някъде.

- Ще продължим ли играта сега? - като се избъзикаха по най-различни начини с новодошлата, най-накрая бяха готови за продължението. О, само тя да им паднеше...

смихна се, а в езерото мигновено се появиха множество красиви бели лилии, които заплуваха като лебеди насам натам, преди той също да я последва.

- Искате ли крем карамел преди това? - попита малката русокоска с весела усмивка.



Анджелика сякаш бягаше от него, а лилиите я накараха да се почувствва по-добре.

- О, значи вече е готов за ядене!
- Любопитен съм!

Засмя се, когато пак му се изплъзна, после се гмурна и заплува по-бързо, водата, която си бяха пожелали все пак бе доста ясна и можеше да я търси дори и много надалеч.

Тя кимна, а след това донесе таблата с кремовете и на всеки остави по едно. Другите си ги върна в хладилника.
- Кажете дали ви харесват.- каза засрамено и се подпря на столчето.



И определено скоро я настигаше, просто защото тя се изморяваше... и кракът й все, че се схвана.

- Ей, това е супер - Гио естествено ядеше всичко сладко... още от вечерта, в която се бяха запознали...
- И на мен ми харесва.
- Съмнявам се Саку да успее...

- Хванах ли те - успя победоносно най-накрая да я прегърне във водата,когато я настигна с цената на няколко усилия. Лилиите се раздалечиха малко от тях, понеже имаха много опияняващ аромат.

Тя радостно захапа устните си.
- Наистина ли ви харесва? Ами на теб, бати? Джи? вие нищо не казвате.



Анджелика се отпусна в ръцете му и целуна нежно едната му ръка, защото бе най-близо до устните й.
- Искам цялия ден и цялата нощ да останем! Ще бъде ли проблем?

Джейдън само кимна, което очевидно значеше, че му харесва, понеже изражението му бе някак доволно... все пак... тук имаше захар...
- Сестра ми, не знаех, че си станала толкова добра.

- Не... но пейзажът няма ли да ти омръзне? Или ще си измислим друг?

Радваше се, че на Джи му харесва...
- Ми даа! Каквото пожелаете, това мога да ви сготвя, само кажете!- каза тя и скръсти ръчички.



- Ами ще си представим небето, изкрящите звезди и луната, което ще бъде единствената осветяваща това място... Водата в езерото да си бъде все така топла, да се появи обаче одеало, или нещо, на което да легнем след това и... Я. - всичко досега се бе появило.

- О, недей, недей, имаме претенции понякога!
- Когато можем, ще те помолим за помощ да ни насърчиш и да се научим и сами.
- А за Муртаг и Кейстръл е най-лесно!
- Да! Ябълки и хартия... хартията само за Кеси...

Засмя й се и кимна.
- Ту все пак току-що си го пожела. Ела сега да видиш как е

Тя се усмихна леко и седна на мястото си, а след това завъртя шишето. Падна се новат аим гостенка и ....?



- Добре, да, хайда. - каза тя и заплува към изхода, след това го хвана за ръката и се разходи из полянката. Луната бе толкова голяма, че осветяваше всичко, дори езерото!

- Аааа, така! - ухили се Хавок срещу нея и уж за миг стана сериозен.
- Истина - веднага заяви Ризел, като му обърна глава.
- Случайно да обичаш Муртаг?
- Ще те убия! Сто пъти ви казвам, че няма нищо между нас! Ох, ама сте упорити...

- Май наистина харесваш ярката светлина на това светило... доста спокойна е... каквато са ми я описвали.

Малката тихичко се засмя и погледна към момичето. Тогава защо го галеше?



-- Радвам се, че можеш да го видиш сега ти.- каза тя и рязко се обърна, прегръщайки го силно. Ури си ръцете и краката около него и се ззасмя. - Щях да падна!- да, хлъзна се по мократа му кожа, но силно го хвана де, за да не си счупи нещо.

Май момчетата не й вярваха каквото и да каже, защото все пак... когато трябваше да сприятеляват, трябваше! Пък и Ризел му отиваше на упорития им приятел...

- Ами, внимавай! - засмя се, някак си се удържа да не стане фатално и намери начин да я целуне отново със същата жажда... или притъпена по-скоро беше.

Паднаха се СЕ малката и госпожицата.
- Избирам истина. - каза тя и погледна към момичето до себе си.



Зад нея се появи едно дъров, така нямаше начин да бъде изтървана на земята, или пък той да падне или нещо такова... да се случи.

- Харесва ли ти да си ездач? - тя не беше точно и предпочиташе да пита този въпрос винаги като начало на всеки разговор... искаше мнения, преди да се признае като една от тях.

- Умница - похвали я вероятно той, като потърка буза в нейната.

- О... - бузите й пламнаха, а тя погледна притеснено към госпожиата. Тя не знаеше, защото не беше пробвала нищо ...




Погали го по гърба и се усмихна весело.
- Искам да ти покажа нещо. - каза тя и посочи едно от дърветата, по което се появиха странни червени, сини ирозови фенери, които заблестяха ярко до тях.

- Ти си ездач по народност, сестра ми. Дори да не знаеш способностите си, си член на расата ни - припомни й брат й. Дори без да е опитвала нищо, тя пак имаше представа някаква дали й харесва утк или не.

Усмихна се, заглеждайки се в появилите се светлини. Някога за него само бледорозови, сега бе доста по-интересно.