Когато се срещнем...

Усмихна се. Естествено за него, той си беше някакъв розовелко. Единствения човек, който виждаше напълно ясно, без никакви странни оттенъци на цветове, беше Муртаг... неслучайно го бяха избрали да го защитава от злата му същност... Нямаше значение. Остави я, за да се наслади на момента, после я целуна по устните в отговор.

Тя стана рязко, щом целувката приключи и погледна през прозореца.
- Искам дА се науча да се бия с огромен меч. Мога само с малки и брадви...- засрамено каза и задърпа леко долната си устна.

- За да имаш огромен меч, трябва да знаеш някои основни неща - търпеливо й заобяснява, сякаш питаше военен специалист. Пък и той беше войник. - Огромните мечове обикновено са много неподходящи. Те са тежки дори и за силни, мускулести мъже. Обикновено са много големи и прави, неогъваеми, което означава, че трябва да въртиш меча с две ръце. Затова имаш много малко шанс да удариш противник. Само омагьосаните могат да се вдигнат от всички, но трябва да се подбира много внимателно, за да не си навлечеш беда. Ако искаш... ще ти помогна да се научиш.

Къдрокосото момиче кимна, а след това се усмихна на Ямада и отново се замисли.
- Искам да ме научиш, да. Изглежда интересно, а след това искам да се бием и не искам да бъдеш внимателен, защото съм момиче, и още повече, че имаме и такива взаимоотношения... - обясни тя и се обърна към него, поглеждайки го право в очите.

- Какви? - подсмихна й се, после се изправи и отиде до един от шкафовете, откъдето измъкна изящна, но и съвсем обикновена някак си катана с розова дръжка. - За ездачите големите мечове не са чак толкова присъщи и използваеми. Освен при много малко личности, които имат силата и възможноста да си служат с тях. Няма да е трудно да те научим. А аз ще се бия с теб с това - традиционното и най-разпространено оръжие за ездача.

Тя избегна въпроса за това какви са, защото малко се смути от него и кимна отново.
- Добре. Кога? И може ли да го видя? - приближи се към него, и по - тончо към меча(катаната).

- Когато се почувстваш готова. Тренираве всяка сутрин и малко след обед. На поляната ще ти кажат точни часове. - той я остави да претегли и разгледа оръжието, с което го бяха направили войник навремето и което понякога използваше - Катаната е невероятно леко и удобно оръжие. Ездачите го предпочитат, защото е способно на голям брой техники и движения, много по-свободни. Така и заради способността на меча да приема от тяхната рожденна сила. Земя, огън, вода, въздух, лед и така нататък. Зимните демони пък предпочитат мегил.

- Мегил? - попита тя заинтересована и докосна оръжието. Очите й блестяха от любопитство и желание да се научи на това... И щеше да се научи да борави с тези оръжия повече от отлично!

- Оръжие, създадено специално за зимни демони. Това са много стар и древен род елфи, които поради някакви магически особености на своя край, са различни от останалите. Митовете говорят, че първият зимен демон била прекрасна девойка с бяла като сняг кожа и коси от сребро и сняг. Тя се помолила на Съдбата да я прати далеч от изгарящото слънце, което винаги я правело болна. Така Съдбата изпратила първия зимен демон в Динзел, най-високите планини в нашия свят. Там те и до днес управляват зимата около нас. Всичко снежно е тяхно дело.
Мегилът е невероятно тънко като игра острие, което лесно може да не бъде забелязано. Дръжката е двойна и имаме острие както от едната страна, така и от другата. Мегилът е също толкова дълът, колкото и едно нормално копие. Когато зимен демон го използва, то блести най-често в синьо или е безцветно и големината на острието става по-голяма
/нещо като това

Тя кимаше при всяко ново изречение, увлечена от интересната история, а и информацията, която получаваше.- За първи път чувам за тях! Много интересно. -

- Доста са известни сред елфите... но предполагам, че не се казва на повечето елфи, защото расата се срамува от зимните демони. Те са създатели на студа и зимата, обожават тишината и спокойствието на снежните виелици. Слънцето обикновено им вреди. Докато всички останали елфи са почитатели на зеленината, живота, слънцето... доста основни разлики има. И все пак, зимните демони са въоръжени с едно невероятно и изпитано с годините търпение. Не можеш да накараш демон да се ядоса, още повече да се бие толкова лесно, колкото изглежда.

Тя кимна леко и се ухили отново, като се сети, че ще бъде научена да се бие. След това погледна към лилавите очи на момчето, с което не бе сигурна каква връзка има.
- Много благодаря! Ще дам всичкоот себе си, за да се науча и да не ви преча много.

- О, глупости... ние така или иначе винаги се нуждаем от опоненти или пък някой, с който да се понаучим. Колкото и добър да си, винаги можеш да потренираш с някой, който сега започва. Само с мечове ли ще се занимаеш?

- Не само! - щеше да се радва на всичко, което й покажат, ооо... само очакваше с нетърпение. Върза косата си на плитка с ластичката на ръката си, а след това се протегна иседна на леглото до него, всичайки се в оръжието.

- Трябва да имаш на предвид,че след като научиш каквото те интересува, ще е добре да избереш оръжие, което най-много ти допада. За да можеш да се защитаваш най-ефективно. А отделно ние, ездачите, държим всеки да може да си служи с ножове и ками, при най-опасни ситуации.. другото си е чиста философия и талант.

-Добре.- кимна тя замислено и вдигна поглед към него отъново.

Усмихваше й се, но в момента явно не искаше да я доближава... може би пък и да беше преценил, че е късно за неговите милувки.
- Вече прецени ли, че можеш да поспиш още? Кажи на бодигарда си.

- Не, не искам. - каза тя с навлажнени устни и се усмихна на Ямада по същия начин, по който и той се усмихваше на нея.


Момичето с къси руси коси се събуди, погледна сънено към просореца, а след това потърка нежно очите си. Имаше проблем със съня при пълнолуние.

- Хей, ще създаваш много проблеми на бъдещите си пазачи! Добре тогава... какво още искаш да научиш?

Брат й изглежда беше изразходвал толкова много нерви, че вече дори не се събуждаше както обикновено по това време.

- Нима ти създавввввввам проблеми? - след това засмяно го поразпита и за други неща, които я вълнуваха, а щом все пак приключиха с разговорите за мечове, битки, които тя харесваше, попита- Какви сме ние? И нашите взаимоотношения?


Малката седна на прозореца и облегна главичка на стъклото, след това замечтано въздъхна. Трябваше да разкаже на майка си какво я вълнува!

Той се усмихна, после качи и краката си на леглото, за да седне по турски, може би любимият му начин, когато бе у дома.
- Ами... не знам... нещо като почти непознати, които се привличат... или подобно.

Наведе глава, като косите й се спуснаха по раменете и гърдите й.
- Аха. - взе да ровичка с пръст в леглото.

- Това лесно може да бъде прекъснато, знаеш го. - все още не беше чул нейното мнение по този въпрос.

- Да бъде прекъснато? - объркано попита и вдигн леко глава към очите му

- Винаги е възможно, стига да искаш, да - кимна. За него нямаше да е приятно... макар и да нямаше да е като последния път, когато му се беше наложило да се разделя с някого... но това беше друг въпрос.