Когато се срещнем...

Тя погледна към Ишин и му се усмихна мило, след това кимна, като няколко кичура коса погалиха лицето й.

Анджелика помогна на баткото да влезе, а след това погледна към малкото момиче.

- Някога всички ми се мръщеха, като лекувах, защото много ги щипело. Но сега имам перфектното нещо за теб! - той извади една епруветка, в който имаше течност като от злато и използва нея, за да премахне кръвта първо, а после една снежно бяла, с която пък раните зараснаха почти все едно не ги бе имало. Каквито малки станаха, той само превърза, за да не се отварят. Все едно я бе измил с няколко вида разноцветни води.

- Колко забавно!- весело се засмя тя и пипна вече бинтованото си краче.
Анджелика тихо се засмя на думите на малката, а Чани кацна на главата й и я целуна.

- Да, виждате ли, женчовци!
- Хъ... Сега ела да поизмиеш и нервния...
- Сега ще го наплискаме...

Тя отново се засмя, но все пак стискаше силно ръката на Джи. Попринцип не показваше когато я боли, но когато е тъжна - винаги си личеше.

- Нали не те нарани много? - позволи си да попита най-некадърния в областа чувства, но пък може и да беше любопитен или да се опитва да разбере какво значи това или онова, господинът, чиято ръка стискаше - Брат ти го прие насериозно.

- Нищо не ми направи, спокойно. - тихо каза тя, както бе заровила лице в косите му. - Не се тревожи Джи!- весело каза на момчето, което я държеше.

- Е, не мога да не се. Това беше един вид първата ти битка... първата битка, която наблюдаваше... на брат си - всички знаеха каква фурия е той на бойното поле. Бързината му печелеше време и бе неговото оръжие... бе един доста страховит враг.

Както се бе скрила межуд косите му, така и го целуна по шията за благодарност.

Феичката си бе развалила доброто настроението и сега лежеше като болна на главата на Анджелика.

Дори и животно или каквото и да беше, това пак бе израз който приемаше и разбираше. Макар и да го показа само с някакъв вид отпускане, вместо с кимване.

- Има ли ви нещо? - подпита ги и тях Ямада, когато ги намери в малката тълпа и сложи ръце на раменете на голямата, понеже за малката бе невъзможно, разбира се

Уви ръчичките си около врата на Джи и притвори очи.



- Не, не, нищо. - поклати тя глава и се усмихна весело, а малкото на главата й духна в лицето на Ямада.
- Нямам настроение!

- У, нямате настроение! Елате с мен, тогава - той кимна и на двете, нищо, че само на едната й бе тъпо, така да се каже. - Обичате гората или града?

- Аз обичам!- каза дребното.
- АЗ също. - кимна и Анджелика.


Малката погледна към брат си през косите на Джи и му се усмихна.
- Добре ли си, батко?

- Идвайте. Време е да намерите някое и друго забавление - усмихна им се лъчезарно и ги дръпна нанякъде, по посока на красивите градини и странната гора зад тях, но сигурно бе наумил нещо интересно.
- И не закъснявай за съвета!
- Принцът ще дойде!
- Чудесно, а Краля?
- Не съм чул, но е възможно. Муртаг ще ти каже.
- Нямам време за него сега.

Кимбли стоеше свит на един стол, с крака, качени върху него. Беше бос, изглежда така си почиваше. Пак се беше подпрял на копието.
- Съвсем по-добре, сестра ми.

Анджелита тръгна след него, а феята кацна на носа му.


Катрин го прегърна леко и се засмя.
-Виж, имаш си дори мъже фенки!

- Само че не виждам - предупреди, докато ги водеше накъдето си беше замислил. Можеше да отиде до там и със затворени очи, но по-добре не...

- За моя огромна гадост. Такива ги мразя от дъното на душата си.

Феята се качи на главата му и въздъхна
- Айде, води.
Анджелика вървеше до него и гледаше към краката си.



Малката се захили на брат си и го целуна по бузките.
- Айде де, нали свърши, стига си се ядосвал.

С всяка негова стъпка, потъваха във все повече зеленина, въпреки че бе зима. Да, градините бяха от друго естество, действаха им други закони. На гората също, когато й скимнеше. Сред огромните дървета, сред които навлязоха, започнаха да се чуват странни шумове. Това не го смути. Просто продължи да ги води незнайно накъде.

- Но пък беше гадно...

Малката елфка литна из гората, а Анджелика оглеждаше с интерес.


Малката го гушна силно и започна да го гъделичка, за да го развесели.

Скоро май достигнаха предопределеното място, спирка първа. Наоколо имаше атмосфера, нетипична за едно драконско царство. Малка елфическа къщичка бележеше началото на чудатостите. Или бяха две? Да, две странни, обрасли с бръшлян къщички, но Ямада не им обърна внимание.
- Някъде тук трябва да са гномчетата. Интересни сте, затова може и да ви посрещнат. Не се плашете от тях, само са любопитни... но, Анджелика, разходката ни не включва тях.

Е, успя да постигне ефект, за разлика от опита си с другия. Брат й просто наистина се нуждаеше от развеселяване. Май онзи му беше убил целия набор от шеги и закачки за момента.
- Дойде заради Муртаг, а се сбълска с Джей-джей, а...

Тя се разсмя и кимна. Да, наистина някакви малки гномчета излязоха, а къдрокоската направо не можа в първия момент да осъзнае, че те са хора... Така де, живи същества. Хвана ръката на Ямада, а Феята отиде при тях и се запозна с всички.


Лицето на малката пламна и тя го загапа за бузата.
- Говорих си с всички!

Той я накара да продължи напред, гномчетата просто им отваряха път. Да... гората бе магическа и невероятна, стига човек да я познаваше. В един момент бяха там, в другия не... гномчетата бяха навсякъде, а после не и после пак бяха там. Но с всяка крачка всичко ставаше по-красиво.
- Има ли място, което искаш да зърнеш?

- И това е вярно... но като че ли това мълчаливо старо пони те впечатли най-много? - е, не беше пони, но беше шега...

- Никога не съм била тук, така че ме заведи където на теб най-много ти харесва. - каза тя, поглеждайки към очите на розовокоскотоо
Малката си изгаеше с гномчетата.



- Е... - засрами се още повече и скри личице в рамото на бати.

- Няма значение дали си била или не - той я стисна и през тях минаха няколко гледки. Вече не се намираха в гората, феята и гномчетата ги нямаше, намираха се на безкрайна поляна с розови цветя. После пак се върнаха в гората... после отново се озоваха край някакво езеро. - Това е Гората на Желанията. Първата атракция за днес за теб. Каквото и да пожелаеш, можеш да го получиш тук... разбира се само в пределите на гората.

- Няма нищо, няма нищо - засмя се вече по-спокойно брат й - Няма да казвам на мама, ще изпадне в истерия. Тя не харесва съучениците ми. Просто съм те завел да ме пазиш в... някой бардак? Или пък... хм...

Устните на Анджелика се разтвориха леко от учуда, а тя погледна към Ямада и се засмя.
- Искам... - започна тя и хукна с Ямада към езерото. - Да вляза в това невероятно езеро!



- Искам да остана и днес, с Джи си обещахме да направим нещо, но няма да ти кажа какво!