Когато се срещнем...

- Внимавай, на бойното поле е опасно - посъветваха я, докато тренираха нов, сравнително лесен удар, за да може Кимбли да свикне, че оръжието му не е двойно по-голямо от самия него.

- Извинявам се. - засрамено им каза тя и се отдръпна достатъчно, че да не я ударят

- Просто внимавай - ухили й се единият и двамата продължиха заниманието си, а скоро единият, който се казваше май Онизука, й предложи един току-що... нарисуван от него лък.

Тя го прие, изправи се и се ухили.
- Може ли да пробвам и аз? -

Малката феичка полетя навън и ги огледа всичките. Ха, сега на кой да кацнеше на главата? Хм...

В далечината идваше пълен, не особено привлекателен мъж с очи в цвят циан, тънки като бръснач устни, червени прасешки бузи и дълга рошава коса.
- ООО, ПРИЯТЕЛИ!- разкрещя се той и хукна към тях, а шкембето му се разтресе;
Феичката като го видя, падна в ръцете на Катрин от смях.

- Да. Ще ти покажа как - бе й казал измислилият лъка, като бе посочил и една от мишените, а после вдигна глава и веднага пак върна погледа си на своята си работа. Не се познаваха.
Май и другите не го познаваха, след съвсем краткия поглед, защото си продължиха опасната игра без абсолютно никакво внимание повече.

- KИМБЛИИИИИИИИИ!- вече с розови бузи кресна и го прегърна, събаряйки го на земята - Помниш ли ме, скъпи??? Онази вечер в пиано бара? Беше вечерта на нас, мъжете, бях облечен като жена и цяяяла нощ се любехме!- започна да го целува по бузите.


Малката гледаше като гръмната, а феята едва не си изкарваше възуха от смях.

- Махай се от... МЕН! - почти едва ли не изрева ядно, успели бяха да го ядосат... което бе изключително рядко и можеха да дадат медал на сторилия го... ако не беше малко сериозно. Онзи си призова копието и когато го хвана се измъкна чевръсто, насочвайки го към неочакваната мишена - Не се приближавай. И никога не ходя в такива барове.

- Ми не пиано бар, но бар, пуихме бира, толкова мноого, че ти се беше позаааалюляла главата, ах, никог няма да забравя!-погали го по панталоните, а малката се приближи, с ококорени очи и дръпна батко си.
- Батко, това е невъзможно, нали? Не би се нахвърлил и на мъж?

- Никога. - изсъска, като бодна онзи с копието, за да се отдалечи. Не се шегуваше. Явно това му беше засегнало най-скъпоценното нещо в живота, славата... е, не че чак толкова държеше, но... за бога, наранена гордост... Дори очите му светеха вече гневно, все едно беше в разгара на битка - Изчезвай от очите ми!

- ОООООО, колко е слака, това ли е Катрин? И за нея ми разказа, скъпи, колко я обичаш и как живееш за нея!- КАЗА той и я дръпна към себе си, прегръщайки я силно, сетне започна да щипе бузките й. - Какво ще кажеш да съм новата ти какичка??Кака? На бати гажето!

Изнерви го до краен предел, може би, защото съучениците му наоколо реагираха. Те усещаха рязката промяна на настроения и това никак не беше добре. Но преди някой да е успял да го спре, онзи изчезна от мястото си и този път по-силно наръга неканения гост, после прегърна той сестра си и го отблъсна с крак.
- Слушай, да си изчезнал яко дим, защото ще ти видя сметката. Хич не ми пука откъде знаеш каквото знаеш. Никога не съм те виждал

- Но скъпи, бях с маска, перука и други дрехи, как ще ме помниш!- рече той и се опита да го приближи.
Малката го гледаше шашнато.

- Не се приближавай! - отново му извика и премести копието си с острата наистина страна напред, можеше да го убие и окото му нямаше да мигне. Никога... никога не беше бил толкова глупав, че да се напие дотолкова. И знаеше, че е прав.

- Тогава откъде знам толкова много? А? - изправи се онзи и се приближи, стискайки оръжието на Кимбли, а и малката му сестричка за брадичката доста силно.

Бързината му помагаше изключително много. За секунди вече държеше камата, с която се беше упражнявал и сега бе на опасно близо разстояние до гърлото на това отвратително същество.
- Всеки знае за 40-те повече, отколкото трябва. Пусни я. - може би в яда си, а може би и нарочно даже го поряза... можеше да му отсече главата с това с едно движение по принцип... но защо да си запаше ръцете..

- Не искам!- издърпа миньончето към себе си и стисна силно китките й с една ръка, а с другата продължи а стиска брадичката и. Забоде пръст в долната й устна и успя да искара стон от нея. - Ти ме отхвърляш, скъпи, така ли? - изглежда бе побъркан господинчо, при това НЕпривлекателен.

- И питаш - изнерви се и се отдалечи на сантиметър, за да нанесе последния си удар. През това време друго същество явно не харесваше господина, защото доста яко го удари иззотзад, докато онзи не виждаше. Залитането му беше добро начало за Кимбли, който му изкара въздуха с копието

И малката бе изтървана на земята от този гадняр. Бързо изпълзя испод краката му и падна до тези на Джи.
Свинчо ги гледаше изумено.
- Наистина сте толкова добри, колкото ви описват! Супер!

- Скоро ще ни описваш на онези на оня свят. Искаш ли?! Защото ще те убия и ще те забия на кол.

- ООО, невероятни сти, КИМБЛИ! Ти си ми фаворита! Как са разгниви кат' стиснах дребното!
Малката зачерви бузките си от ''дребното'' и се изправи. Дрехите й бяха в прах.

Джейдън се изправи с нея и огледа останалите. Те приеха сигнала и започнаха да се приближават. Ако не направеха нещо, наситина щяха да изпуснат Кимбли и щеше да си го проси... нападателя.
Но той беше бърз, да, това беше проблемът. Просто се превъртя и направи една дълга, грозна и червена рязка на гърдите на онзи, в готовност да го промуши в средата.

Малката си бе разкървила петичките от камъните по които я бе сурнал онзи. Прехапа засрамено устни и скри ллице в косите на Джи.

- Спокойно - прошепна й, като се изправи заедно с нея и се отдалечи, защото Кимбли набираше скорост, което първо, че не беше добре за нахъсалия го, второ... щеше да свърши зле. Когато вече го беше набил доста и се канеше да го довърши се спря. Вълшебните думи на Ямада прелетяха до него и го заковаха. Онзи беше в безсъзнание, затова всичко бе наред. Да... да не си цапаше ръцете...

Крачетата й висяха във въздуха, а Анджелика сес тресна, когато видя колко наранени са петите й.

Джейдън я отдалечи от там, всъщност всички се отдалечиха и се прибраха навътре, където да се погрижат и за нея и за брат й, ко имаше какво.
- Нека видя аз. - спокойният и почти твърд като на учител глас достигна до нея. Беше русокос и то с много палави очи, като на огъня... който обичаше. Ишин... - Хм, ще ходиш само след секунда...