Когато се срещнем...

Катрин се сгуши в дЖи, щом той се нахрани, беше й студено, пък и той си й беше мечето.
Анджелика седна на мястото си и си взе някои нещица от масата, феята кацна на главата на Кимбли

Джейдън обикновено бе по-тих на обществени места, а пък на масата още повече. Пък и захарта май му беше дошла в повече. Не можеше да надебелее само, защото това не бе истинският той. Но пък не отблъсна момиченцето.
А пък на феята как ли й беше удобно там никой не можеше и да предположи. Тъй като Кимбли пак жестикулираше и мърдореше нещо, лазпалил се в обясненията си към един странен тип със синя коса... май се казваше Йошида...

Русите коси на Катрин погалиха бузата на Джи, а феичката кацна на носа на Кимбли.

Явно Кимбли се доверяваше на съученика си наситина много, защото остави сестра си да се опитва да изкара емоция от него, което на практика беше почти невъзможно. А пък киринът, какъвто всъщност беше, просто приемаше това сякаш нормално... някак...
- Махни се - без много церемонии прогони феята господин женкарят и продължи да обяснява нещо на Птицата отсреща

- а!? и АЗ СЪМ красива!_ каза тя и показа малката си кълка пред очите му. Ама тя бе малка като пчела!

Малката пък се засмя на феята.
- Остави го, ела при мен. - подаде ръчичка към феята, пък тя й гризна пръста-ОХ!

- Това в момента не ме интересува - имаше си руги теми. Пък и феите не харесваха неговия начин за сваляне на мацки. А той не харесваше тях, защото бяха миниатюрни, естествено. Нищо не можеше да го накара да си хареса някое джобно момиченце.

Малката стисна пръстчето си, защото то кървеше, пък феята се намуси и кацна на главата на Саку.

Той пък абсолютно никакво внимание не обърна и продължи да си пие сутрешния чай. Да, той обикновено и не говореше... освен ако не го попитаха де. И не му правеха впечатление летящите създания.

Малката задряма на рамото на Джи, толкова изморена беше, че едва издържаше, говореше си с Муртаг, а и с Джи до късно...
Малкото чудовище се заигра с русите коси на Саку.

Май трябваше да сподели общото мнение на своя народ, че хората просто понякога не знаеха кога да заспят и затова накрая не се чувстваха добре денем. Сега щеше да е тихо и спокойно, така че можеше да спи колкото иска.
А Саку продължи да си пие чая така, сякаш не бе забелязал нищо... да, той бе върховното спокойствие...

Малката блондинка докосна с устни рамото на Джи, сънуваше как се бие с тях, 40-те и те я УБИВАТ!?

Той само погледна момичето, сякаш да прецени дали се е събудила или пък дали да не каже на Кимбли да я пренесе някъде на по-удобно място. Той не можеше да я мести, иначе брат й щеше да се уписка, че му я взимат... може би...

Ръката й падна на коляното му и това я събуди. Отвори очите си и погледна към батко си, усмихвайки му се.

Намигна й, просто като поздрав, това беше нещо типично за него. Да... Скоро щяха да ходят да поизгубят излишни килограми. Когато настана време наизкачаха все едно бяха били тревога.
- Хубаво е да се поразкърши човек.
- И, дано няма фенки.
- Муртаг и Гио ги няма.
- Дано не дойдат...
Запътиха се нанякъде, като пътем започнаха даоткопчават ненужни колани с оръжия и скрити по джобове и ръкави ножове.

Малката могледна към Джи и весело му се усмихна, след това се гушна в него и облегна челце на рамото му.
- ОЛЕ КВО ВИЖДАТ ОЧИТЕ МИ!- каза малката фея и се разкиска.

Той само вдигна глава с най-невероятно безличната физиономия, която човек бе виждал. Беше виждал феи и преди, не ги харесваше, защото те мразеха истинската му форма и го нараняваха с магиите си. А и да, не разбираше какво точно й е смешното на феята, разбира се.

- Нова любовна двойка на подиумаааааааааааа!!!!!!- разкреещя се тя, а малката се намуси.
- Малък човек, не говореи така!

- Феите са такива - измърмори Джейдън коментар, който най-вероятно бе заучен от някой от съучениците му... но май важеше и за неговите разбирания. - Искаш ли да ходим да ги погледаме навън?

- Искам, да!- погледна го малката и му се усмихна радостно, след това се изправи, стисна ръката му и го задърпа навън.

Безпогрешно намери пътя, понеже се чуваше отдалеч, че са там. В момента вече тренираха бой с меч, бяха се разделили безразборно по двойки и се забавляваха. Някой стреляха с лък, а пък имаше и една двойка, която тренираше с ками, но в общата цветнашумотевица това не се отличаваше особено.

-А!- посочи биещите се с ками и заподскача до Джи.

- Кимбли и един от най-подходящите учители... Лави. Мисля, че се е заел да разбере как действат тези оръжия.

- Заради мен, аз го помолих да ме научи и той ми обеща... - каза тя и се засмя радостно на Джи - Джи, отивам да ги видя!- затича се босичка по тревата, ластичката й се смъкна и падна в краката на Джи докато тичаше, защото косата й бе късичка, а русите вече развалени къдрици се разпиляха по раменете и.

Той остана където си беше, по някое време просто вдигна украшението и се заигра с него, сякаш почти безцелно... просто наблюдаваше така познатата му картина. Понякога и той се включваше. И той беше боец с копие... С Кимбли се състезаваха постоянно...

Тя се плъзна и падна по дупе в тревата до тях. Засмя се тихо и ги загледа с неприкрит интерес.