Когато се срещнем...

- Само не добавяйте от онзи сос.
- Не, добавете...
- Абе я си преценете по-добре сами... Мерси, Ямада - да, беше си намерил млякото и сега оставаше да се отдалечи да ги поосвежи пак.

Но Анджелика го спря, нека първо той се нахранеше и тогава помагаше на другите.

- Приятна закуска, Анджелика - нямаше смисъл да си променят навиците ей така. Все пак... познаваха се от седем годишни и винаги бе закусвал така след празненства. - Препоръчвам ти да опиташ и от онзи сок там.

Тя го погледна тъжно, а след това без да казва каквото и да било дръпна главата му към берата му и започна да го гали, нека пък! Първо на него щеше да му мине, а след това да се грифи за тях.


Малката ядеше със зачервени бузки, аххх...

Въздъхна... е, добре... само една сутрин... те само можеха да възприемат това като покана да надигнат глас... да се пошегуват... подобно.

Тя се засмя тихо на шегите им и продължи нежно да мила лицето му, сигурно бе изморенот пътя, а и след такава ноощ... Пияндурник!

- Не е нужно да се притесняваш, след като и ти преживя почти същото, каквото и аз... вчера. Имам предвид как стигнахме дотук и празненството после.

- Шшш! - каза тихо тя и бродължи да милва бледото му лице. - След малко. - да, щеше да го пусне все някога да им оправи настроението, но не сега.

- Добре... - нямаше да се кара с нея, я... все пак... на него му харесваше да се грижи някой друг за него. И нея харесваше... изобщо беше приятно.

Наведе се, целувайки го по челото, разбира се малката феичка ги избазика отново, като кацна на главата на Анжелика.

- Теб кой те е освободил... Ще кажа на Муртаг да те върне...

- Tихо бе! - гризна му носа и се изсмя. - Налли те галят, кво се оплакваш?!

Подсмихна се и позатвори очи за няколко секунди.
- Така е... Благодаря ти, Анджелика.

- Их, Анджелика, все едно ти е непозната! - рече малкото и се разкикоти - Ямадчо, как според теб е галеното й име?

- Е... - той не знаеше дали е уместно да я нарича на галено... все пак може и да не й беше приятно. Народността му изискваше да не обижда... макар че това не бе точно обида, естествено - Андж или Анджи са най-разпространени за име като нейното.

- Андж!? ХАХАХАХАХА- малкото прихна - Ани?

- И това може да мине... макар и да няма връзка с името. Нали галените имена произлизат преди всичко от името ти. - о, не и при повечето от тях... 40-те, някои имаха напълно откачени галени имена. Галени...

- А-н-Д-Ж-Е-Л-и-К-А - има голяма връзка, Яма! - каза тя и облиза нова му.

- Не точно - държеше си на своето. Че тези букви ехее... четири букви се пропускаха. Побутна я от лицето си, защото още му се въртеше главата и не бе насторен за закачки. - Но добре, добре... предавам се.

Анджелика продължи да го милва и да се мъчи да изгони бубата от лицето му.

Накрая явно стана наложително просто да се поизправи... Не искаше да му лазят повече по лицето, някакви феи... и се чувстваше по-добре... а и не можеше и на нея да пречи цял ден, да я занимава да го глези.

Анджелика пък го остави, ощипвайки го много леко по бузата, не да го заболи,а просто да го закачи. Засмя се и се облегна на стената.
Малкото се намуси.

Усмихна й се лъчезарно, както Ямада само си можеше... макар че те не знаеха за това и нямаше особено значение. Погали спътницата си в приключенията по бузата и кимна въпросително дали да се върнат при другите

- Добре. - съгласси се тихо тя и се изправи, помагайки му и то да го направи и се върнаха заедно при останалите.

Не бяха станали повече, а нито и по-малко. Същата бройка. Повечето само бяха привършили с храната, някои се подготвяха вече да стават.
- Ей, откраднатия... ще се бием после, тъй да знаеш.
- Ще си патиш~
- Дадено.