Когато се срещнем...

Феята кацна на главата на Ямада и му ощипа бузките.
- Ямааааааааа!! - засмяно викна тя с пискливото си гласче.

- Стига де, не съм ти малко момче! Не обичам да ме щипят така... - на каращите щеше да им се отрази добре... нямаше значение - Какво би искала днес?

- Да видя всииииииииииички весели!- каза тя и се ухили- ВСИЧКИ.

- Ха! Това включва ли каращите се там? Ако ги накараш да се целунат, ще е страшно весело...

- О, мога. - малката отиде зад момичето, а след това я бутна към Муртаг докато бъурбореха пак не=що и устните им се докоснаха. Тя смигна на Ямада и се ухили.

Естествено, че бе прав за настроението и веднага се повиши. О, това ги интересуваше всичките, даже искаха да полеят случая. Обикновено това си бе рядкост, все пак. После се пошегуваха с Муртаг, който отнесе един плесник без да е виновен.

Феичката се изчерви и леко се нацупи.
- Опа, май стана лошо...

- А, не, не се притеснявай - засмя се, докато някой подсвиркваше - Тя го бие, обаче всъщност го харесва.
- Той ако се ядоса, нарочно ще й отвърне...

- Той би я ударил!? - направо щеше да падне!


Щом Кимбли заспа, малката много скоро се събуди. Потърка очички и целуна брат си по главичката, а след това излезе от стаята и тихичко отиде при Джи. Почука на вратата, а след това влезе и се мушна под завивките при него.

Засмя се пак, после поклати глава и кимна. Той бе пирел това за предизвикателство и й бе отвърнал... с целувка, от която тя искаше да се измъкне и която още повече повдигаше настроението.

Усети я, което сякаш го поуспокои... да...

Анджелика се засмя весело, а малката фея също... Беше весело!



Малката го целуна по коремчето и се усмихна.
- Джи?

Е, те естествено се сбиха след това... макар и сигурно да не беше сериозно и все пак... тя мразеше да я целува човекът, който уж мразеше... и пред всички!

- Да... - беше буден, да... и готов да й помогне с каквото може

Анджелика седна на дивана, но се облегна и скоро така си задряма. Феята пък отиде при Ямада и се ухили, посочвайки Ане-то.


- Добре ли си? Как се чувстваш? - попита, без да го поглежда, стоеше си свита на коремчето му.

Усмихна се, после проследи накъде му беше посочено.
- Искаш да отида да я отведа на по-спокойно място? Или пък да я събудя? Или да й се порадвам?

- Аз съм добре... но важното е ти как си.

- Що питаш мен? Направи това, което искаш! - литна от него и весело обиколи стаята.


Малката смутено подпря челце на корема му и скри лицето си в дрехата му. Ех...
- Аз съм добре, съжалявам, че днес стана така.

Усмихна се пак, после направи някаква комбинация и мина някак до биещите, за да най-накрая да стигне до нея. Ако бе заспала дълбоко, щеше да й намери стая.

- Ти... да съжаляваш? Не... Аз трябва да съжалявам. Други трябва да съжаляват.

Дремеше, а малката фея доволно наблюдаваше всички.


Гушна го отново, като главичката й се опря на рамото му, близо до ухото му.
- Батко сигурно ще си ме върне утре...

Усмихна се отново и после пак, а после я хвана, бе достатъчно лекичка, за да я разнася дори където си иска... трябваше й стая.

Прегърна я, после бавно поклати глава.
- Сигурен съм, че няма, стига ти наистина да го искаш. Но той иска само най-доброто за теб.

Тя отвори леко очи и го погледна.
- А?- бяха вече в коридора и тя още не знаеше на кой свят се намира.


Малката веднага зачерви бузки, щом усеети ръцете му на гърба си.
- Мама ще го убие ако разбере, че ме е задържал тук за толкова много време...

- Спи - усмихна й се с почти вълшебен глас и я целуна отново. Е, ако се стреснеше, щеше разбира се да постъпи по друг начин.

- Той може да се справи дори с това. Нали ти казах... сигурен съм, че би се посъветвал първо с теб. Той винаги прави така... майка ви наистина ли е толкова строга?

Сепна се и подскочи в ръцете му, но след това отпусна сякаш спокойно глава на глава на рамото му.



- Обича ни много, но бати е такъв сваляч, че мама се притеснява да не ми направи нещо на външния вид.- засмяно каза.

Той я заведе в същата стая, в която бе била и предишния път, сиреч неговата. Трябваше да си намери друга скоро време. А пък и... трябваше да я пита какво е решила, нали? Дали ще остане или не... Остави я на леглото, оставяйки тези мисли настрана.

- Ако ти го искаш и нейното мнение няма да го спре. Виждал съм го да действа, за да изпълни нещо, въпреки че всички други са против.

Погали нежно бузата му.
- Ямада... това е твоята стая, нали? - не стига, че стоеше при тях, ми и в стаята му спееше х_х -



Русото сладурче се ухили.
- Вероятно си прав. Ще разберем... - захапа нослето му и се засмя весело.

- И какво ако е? Нали ти я давам аз - не го интересуваше особено, защото и да искаше, имаше премного свободни стаи... и да, обикновено рядко успяваше така или иначе да се прибира.

- Точно така. Но все пак не му позволявай да прави сериозни промени по тялото ти... тук вече прекалява.

Анджелика се усмихна леко и затвори очи, разтваряйки устните си.
- Блаагодаря. - тихо проговори и потърка лицето си.



- Значи ме хареесваш такаааа??? - тя направо подькочи радостно, а след това се ухили.