Когато се срещнем...

- Но то си е така!
- Той си го знае!
"Така е от години. Не им обръщай особено внимание..."

"Ако Кати беше тук щеше да ги убие с поглед. Жалко, че след тази случка сигурно ще си тръгне..." - заговори му и тя на този език, че другите да не ги слушат.

"Всеки знае кой е виновен за злополуката. Просто не преценихме, че тя все пак е реална мишена. Доста глупаво от наша страна."

''Няма значение, сега да се оправите всички... '' - феята се ухили и го погали отново.

Нищо не каза... може би все пак пак съжаляваше за нещо свое си. Луната се скри и му позволи да заеме човешката си форма секунди преди Кимбли задъхано да се появи пред тях, след няколко искри от копието спирачка.

Анджелика се изправи веднага и погледна към момичето в ръцете на Кимбли, което скочи, огледа батко си, целуна го по устата, а след това се хвърли до Кимбли, гушкайки го.
- Джи!

Отвърна на жизнения поздрав с малко бавен... но пък значително по-добре отпреди. О, усещаше кой я беше излекувал. Добре си бе свършил работата значи...

- Ама на теб ти няма нищо? - хвана го за лицето, а след това го огледа отново. Изправи се и се ухили и на останалите.- Благодаря ви много! - гушна всеки един от тях, а след това млясна пак батко си и се гушна до Джи. Бееше се свила като котенце в ръцете му.
Феичката се ухили и залетя доволно около масата.

- Ей, важното беше ти да си добре! - припомниха й, а последните оцеляващи, Муртаг и Лий по-точно, се появиха броени минути след този коментар, бяха като скапани. А Муртаг тъкмо скриваше и ушите и черната си коса, и очите си също.
- Прекрасно... сега вече може да се нарече весело...

- Здравейте! - весело гушна и новодошлите,а след това феичката напръска и тях с водата от купата.
- А, живи сте всички!

- Ние винаги оживява... ох! Ризел! - оставиха Муртаг да се кара с чернокоската, с която момичето го бешще заварило при играта на шише, да си се карат и спорят... вече си бяха като двойка за женене... поне за тях...

Малката се сви до батко си, защото някак си мислеше, че на Джи не му се ще така да се авира в него и затвори очи.

Анджелика пък се смееше безшумно на двойката.

- Искаш ли да си почиваш? - прошепна той на сестра си, радваше се да я прегръща и мачка... да... Радваше се, че е тук при него сега...

- Не съм изморена, искам да ме погушкаш. - тихо му прошепна тя и скри личице в блузата му.

- Винаги... - той също това искаше. Даже може би щеше да го прави с часове... Разбира се, че щеше. - И Муртаг, спри да крещиш.
- Тя е виновна!

Малката погледна към Джи, както си стоеше сгушена в Кимбли.
Феята кацна на главата на гаджето на Муртаг.

- Можеш да отидеш и при него, ако искаш... по-късно - той, Джейдън, обичаше усамотението и тишината май... когато беше ранен... сигурно скоро щеше да даде зор да се оттегли... нямаше да го видят следващите два-три дни...
Тя пък продължи да си му крещи и да се кара, като размахваше ядно ръце. Те така си комуникираха...

- Не искам. - каза тя и пак скри лицето си. Нямаше да го притеснява пък!

- Ой,ой!- феята щеше да падне, добре че имаше криле!

- Както кажеш, сестра ми - целуна я той по челото, като по чудо в момента не я занимаваше с това как изглежда... от мъжка гледна точка.

Тя поклати глава няколко пъти, за да се освободи от внезапната тежест, но после й писна, а и Муртаг пак я предизвика да говори.

Малката задряма в ръцете му, а феята кацна на главата на Джи.
- Ей, джи, какво ти има?

- Ще се оправя. Просто съм и изморен. Спокойно, няма как магията ти да не е помогнала.

Тя се намуси.
-Май има. Що си изморен?! - въздъхна и полетя отново.

- Защото не съм същество от този свят, за да не съм. - после се надигна с известно насили е и кимна на останалите. Да, той се нуждаеше от повече почивка, за да се възтанови. Усмихна се и на спящото момиче при Кимбли и се отправи към стаята си.

Малката фея се ухили, не можеше да повярва, е вижда усмихнат Джей!
Малката си спееше...

Да, това си беше огромен прецедент. Те май се отказаха от партито, пък и какво парти.. тя доскоро бешебила ранена. Оставиха Кимбли да я отведе да отидат на спокойно място и да поспят и двамата.