Когато се срещнем...

Но тя не знаеше тоно тази подробност и само облиза устните си, които бяха пресъхнали.

Въздъхна накрая и се облегна назад на стола си, заглеждайки се в тавана. Намръщи се след малко и поклати глава.
- Съжалявам, че ви забъркваме дотолкова в тягостна атмосфера

- Напротив, аз съжалявам - прошепна тихо тя - че се наложи да те задържа там...сега можеше да е друго. - беше толквоа тихо, че само той да го чуе, а феичката се наупи и казна на главата на малкото момче.

Усмихна й се, поклати глава и си открадна една целувка, когато се приближи.
- Щях да отида и аз... и така или иначе отново всичко щеше да изглежда безнадежно. Аз знам, че те ще успеят.

Усмихна му се леко и погали едната му страна,а след това се смути леко и се отдръпна, беше й трудно да се целува с него пред малкото момченце...някак... но все пак му се усмихваше.

Феята целуна момченцето по челото.

Явно той не смяташе Каин за твърде малък за това, така че едва ли изпитваше някакъв смут.
Самият Каин се усмихна на феята за първи път дружелюбно, за разлика от другите.

Анджелика си дояде крем карамела мълчаливо, а феичката също му се ухили.
- Ооо, за пръв път друг освен Анджа като е в кеф да ми се усмихне така! - разцелува го по бузите.

- О... - той го правеше толкова рефлексно, колкото и... ами не, той просто го правеше обикновено и имаше доверие на всички... почти.

Феичката се ухили до уши, а Анджелика тихо се засмя на глупостите й.

Тишината ги обгърна за момент, но по някое време изведнъж близо до камината се появиха трима или четрима завръщащи се. Явно нямаше вече какво да направят из пътя.

Анджелика погледна въпросително към тях. Какво ли се е случило?

- Добре ли сте? - естествено бе Ямада да се озове бързо до тях, но те нищо не можаха да му кажат. Да, те се бяха разделили и бяха получили само едно съобщение от Муртаг да се връщат незабавно.

Анджелика се поуспокои и седна отново на стола, хм, вероятно я бяха открили.

Геичката се ухили.
- Йей, знач са намерили каката!

- Надяваме се... - въздъхна някой, друг пък въздъхна - Там още се бият сигурно. Не можем да ги достигнем.
- Останете засега. Скоро ще се излекувате.
- Не ми се вярва. Благотворният отиде да помага на момичето.

Анджелика не можеше да им помогне, но феята - да.
- ОО, аз ще ви помогна! Дайте ми купа с вода и сядайте1

- Добре, добре... този път ще се доверим.
- И без това сме сигурни, че ще се справиш...

Щом го направиха, тя потопи ръе във водата, а след това изми лицата им с нея. До пет минути щяха да са като нови.

Е, появиха се още двама трима, някои от тях изранени от някакви гадни храсти, шиповете на които още висяха по краката и бутушите им. После пък още едни, които довлачиха с триста зора и ранения кон до камината. Той бе вече превързан.

- О! оЩЕ ЗА лекуване! - каза тя и долетя при тях с купата (едва) - айде айде - изми лицето им на всички, а след това лисна водата на коня. - Ще се чувстваш май най-добре!

Изпръхтя, бе почти като мъртъв... поне на момента, в който го бяха донесли. Но да, сигурно щеше да се оправи. Никой не го бе принасял в жертва с отровни ножове.

Анджелика леко се усмихна и напълни нова купа за феята.
- КАК СЕ ЧУВСТВАШ???- разпита малката феичка.

"Добре" беше отговорът на коня, който бе и някак глух. Щеше да му е нужно още време, естествено. Вейлън бе опасен и отровен противник по своему.
- Браво фейо, ние сме си чудесно.
- Да можеше да й направиш подарък, не да я хвалиш само!

Феята се намуси.
- Правилно! Направете нещо за мен! Спрете да ме мислите за досадно птиче, щото ще ви се разсърдя!- погледна към Ямада най- вече, а след това помилва кончето = Сигурно вече ти е минало, да. - след това кацна на главата на Анджелика и се ухили пак.

- Само не се изправяй! - посъветваха го веднага няколко гласа, когато той понечи да помръдне.
- Само бели ни носиш в тази си форма...

- НЕ МУ ГОВОРЕТЕ ТААКА!- намуси се феята пак, макар може би да беше на шега, тя го каза. Кацна му на конската глава и го погали.