Когато се срещнем...

- Моля... заповядай пак - мило й кимна. Да... за нея с радост отстъпваше това розово свърталище... и без това, разбира се, докато спеше, не се интересуваше дали е розово или не.

- Ами... да...- за него пък бе и непонятен вкуса на останалите... всички имаха различен вкус... явно и той някак откриваше своя...

Прегърна го и докосна с устни неговите, след това впи зелените и очи, които той така или иначе виждаше като розови, в него.



Малката и него г разцелува така, както батко си. По бузките, по устата и челото, а след това кимна.
- Радвам се, че харесваш външния ми вид!

Усмихна й се отново. Обичаше да я прегръща и да я целува, макар и да не му бе позволено винаги.
- Не можеш да заспиш в розовия рай?

- Ти да не се хващаш на приказките на брат ти... за възвишета красота или както той казва...

Къдрокоската се засмя тихо.
- Да, ми като се стреснах и сега ще ми отнеме време да заспя. - Кихна в следващия момент и се засмя отново.



- Ми батко ми винаги ме хваща за малките гърди и ми се подиграва, че са малки!

Засмя се, после я целуна няколко пъти, преди да поклати глава.
- Лесно е Затваряш очи и викаш съня си... някой хубав спомен може би и това ще ти помогне да заспиш.

- О... мисля, че това е просто негов начин да изрази хумористичната си страна... ако има такава.

Потърка лице в завивките и кимна.
- Не, така се разсънвам. - мушна се под завивките и го гушна, без да го поглежда




- оО, ПОНЯКОГА го говори на сериозно, аз знам кога се шегува и кога не.

- А не би трябвало. Мечтите успиват хората. - усмихна се и се отпусна, но само за миг. Не, нямаше да спи тук... щеше да се разсъни, когато излезеше да потърси стая. - Ами музикта? Тя не те ли успива?

- Е... аз не съм от най-добрите познавачи... особено на характери като неговия... не го рабирам, в повечето случаи.

- Тя да. -кимна- Ще ми попееш?



- Ми значи трябва да се научиш!То и аз не ги разбирам де... - кимна тя.

- Да. Една хубава приспивна песен - магията не й действаше, но пък винаги можеше да направи гласа си изящно спокоен или изобщо... какъвто го искаше той... - Сигурен съм, че ще ти помогне. Сега, затвори очи и се приготтви да заспиваш.

- Имам още много време и още на много неща да се уча... явно...

Анджелика го погледна и се усмихна сънено, сякашсамо сумите му бяха достатъчни да й помогнат да се успокои и заспи.
- Добре, лека нощ...предварително. - целуна го по устните и се отпусна на леглотон отново.


- Аха. - кимна малката и се нацупи лекичко- Да те оставя ли, Джи?

- Лека нощ, скъпа ми приятелко - после наистина й попя малко. Остави я, когато разбра, че наситина е заспала здраво, не знаеше след колко време точно. Сега щеше да се върне долу и да види кой беше свободен да си поклюкарстваха малко в някоя друга стая... може би пък да му предложеха чай...

- Само ако ти искаш. Не ми пречиш... Дори... не знам, мисля, че ми е приятно... такава ли беше думата...

Беше се разположила точно сега на цялото легло, косите й бяха рошави и беше с повдигнати крачоли на широките панталони-пижаама.



Тя се ухили пък на среща му и го стисна силно, сякаш щеше да го счупи.
- Радвам се да го чуя! И на мен същооо!

Усмихна се за кой ли пореден път, после някак се измъкна без да й пречи и я зави с едно особено дебело пухесто одеяло, което на него лично си му беше любимото. Може би... да, най-вероятно можеше да отседне при Суно да си поговорят.

- Ако искаш остани... иначе трябва да потърсим задено стаята на брат ти, ако не помниш как да я намериш сама. Пък и не бих те пуснал сама.

Тя отвори леко очи и хвана ръката му докато я завиваше.
- Има ли къде да спиш? Защо не се върнеш тук, когато решиш?



Бузките й бавно почервеняха, а тя сведе леко главичка.

- Ще си намеря място, гостенке - дворец голям... ако не там, то другаде. Имаше все пак не един или двама съученици... и градът предлагаше много странноприемници дори, ако опреше до там. - Не се тревожи за стопаните.

Той не изразяваше особено емоциите си... но беше нормално все пак. А и смяташе всичко, което казва, за нещо просто сериозно... и нищо повече... освен понякога...
- Спи ли ти се?

- Както решиш.- кимна тя и го пусна.



Тя го погледна притеснено отново.
- Ами малко...

- Хайде... заспивай - пусна той в употреба приканващия си гласец и затвори очите й с жест, който обикновено използваха ездачите, когао искаха да успокоят някого. Може и да искаше да се върне... но това нямаше нищо общо с неговите желания. Както и да е...

- Тогава е време да поспиш тогава. И без това беше ужасен ден.

Тя искаше да остане да спи в тази стая, разбира се и все пак си беше негово решение, затова се отпусна и се унесе.



- И ти си изпати заради мен. - пак се сети това.

Кимна, отново я зави и тръгна да си дири късмета. Все щеше да има отворена врата, нали... Намери се на приказка с един от 40-те, но не посмя да тревожи всички... Най-много да поостанеше с нощтните същества... Нощтните домове даваха да се стои в тях цяла нощ... и там можеше да повиси, а после да се отбие при някой да преспи останалата част от вечерта.

- Не... ти си изпати заради мен. Но стига... няма нужда да го разнищваме сега.

Анджелика се поразмърда в леглото и след около час отвори очи и огледеа стаята. Въздъхна и се изправи, отиде прозореа и погледна през него.


- Добре. Аз тогава май трябва д аотивам... - с пламнали бузки изпелтечи, и без това тя си бе срамежлива и едва ли щеше да остане при Джи, пък и той не я бе поканил, пък и да беше, тя щеше да се притесни до такава степен, че да избяга.

По това време вече пиеше един студен и измръзнал чай долу на пустата маса. Другите се бяха разотивали по свои си задачи. Е... поне беше разбрал къде са свободните стаи. Не му се слизаше до града.

- Ще те придружа - вече бе споменал, че няма да я пусне да отиде сама.

Отвори прозорецаи го замери с едно малко камъче.



- ДОбре. - тя кимна и стана от него, а след това с наведена главичка го изчака.

Обърна се почти веднага, като един опитен войн и естествено добре стисна машата в ръката си... добре, че не я счупи.
- Нали обеща да поспиш?

Изправи се малко по-бавно, явно защото се страхуваше да не би пък да го заболи отново. Да, хората като него ставаха недоверчиви след болка. Но скоро след това вече бе готов да я преведе през коридора. Не беше и особено далеч, но...
- Хайде.

- Кога съм обещала? А и да бях, наистина го направих, поспах. - смихнато му заговори и премести кичур коса от лицето си.



Малката русокоска го погали по гърба и се усмихна направо като влюбена неопитна хлапачка. След това го стисна за ръчичката.

- Имал съм предвид цялата вечер! - приближи се след като поклати глава и размаха ръце срещу нея - Не десет минути.

Коридорът беше добре осветен и приятен и все пак... да, той се страхуваше да не се случи още нещо неприятно, още една ужасна среща, може би. Стаята на Кимбли поне бе близо.