Когато се срещнем...

- Е, щом не искаш да ти вися на главата... - нарочно каза и се отдръпна уж сърдито от прозореца.



Хапеше устни и се опитваше да не говори глупости.
- Аами... благодаря!

- Да ми висиш на главата? - утихна, след малко се показа на прозореца. Може и да бе поискал помощ от дракон или с магия да се бе качил до тук - Ти не ми висиш на главата.

- Лека нощ, Катрин... И се надявам брат ти да не се е събудил. Ще е побеснял от тревоги вътре.

Погли лицет му, а след това нарочно се отдръпна.
- Наистина?



Русото момиченце застана пред него, до вратата, позамута се, полюля се и го целуна бързо по устата, а след товса бързо влезе в стаята.

- Определено... и защо изобщо си помисли това - той се напрегна и успя да се набере, за да може да прехвърли крака през перваза и да седне след това.

Е, тя явно минаваше през промяна, която той не разбираше... но знаеше, че харесва това момиченце също, както харесваше и съучениците си. Ездачите май му ставаха все по -понятни като народ.

Повдигна рамене с предизвикателен поглед, който всъщност и се смееше на момчето срещу нея.



Подпря се на вратата във вътрешната страна на стаята и прахапа устничките си със зачервено лице.

Той поклати крака малко, а после, понеже това си беше неговата стая все пак се събу и влезе вътре. Ставаше хладно и трябваше да затвори прозореца.
- Дане искаш да те пазя?

Джейдън се върна в стаята си след минута-две... кой знае какво мислеше или дали мислеше изобщо. А можеше да не се притеснява за Кимбли... той си спеше...

Повдигна отново рамене.
- Ти искаш ли? - ентусиазирано попита къдрокосото момиче и направи крачка назад.


Невинното русо момиченце се завъртя в стаята и легна до Кимбли, потрепервайки.

- Въпросът е ти искаш ли... все пак теб ще те пазят, не мен - усмихна се, което можеше да означава само, че би желал.

- Случило ли се е нещо? - все пак той бе се събуждал явно... или я питаше само, защото я усещаше да трепери.

Тя поклати положително глава.
- Да, искам. - подаде едната си нежна ръка към него, макар да бе леко одрана.


- А, не! - каза тя и трепна отново.

- Значи няма проблем да поостана малко - уж все едно досега се беше чудил... глупости, нямаше такова нещо. Просто хвана ръката й и се усмихна - Искаш ли да се погрижим за тези драскотинки?

- Добре... - беше съгласен на всичко, стига да беше в полусънно състояние.

Тя кимна леко
- Ако не те затруднява... Макар че пак ще станат такива. - беше свикнала вече.


Малката си отдъхна и се обърна с гръб към него, макар да бе сгушена в брат си и започна да си мечтае за Джи-джи.

- Да... - той прекара пръстите си по розовата, за него, кожа, за да заличи каквото бе видял сега - Но винаги ще има кой да ги махне, нали?

Беше си намерила нещо в двореца, тази негова сестра. Но, да... щеше да се държи като добър батко и нямаше да пита... а и тя сигурно скоро щеше да заспи.

Наведе се към лечителя си и му подари целувка по бузката, а след това се отдръпна и погледна към ръката си.
- Благодаря.


Скоро заспа, явно вълнението й дойде в повече....

- Но, хайде, аз нали в момента те пазя. Искаш ли да те пренеса обратно, за да не се измориш? Искаш ли нещо за хапване? За пиене?

Уви ръце около врата му и приближи лице към неговото.
- Да.

- Нима? - усмихна се, вече не говореше толкова бързо, колкото допреди малко, сякаш й рекламираше нещо по телевизията. Целуна я по челото с широка усмивка и кимна. - Назови го тогава.

- Е, хайде де, покажи ми ти какво би направил с нааай-скъпото си същество, ако бе изложено на опастност? - попита го тя и го погледна право в очите.

- Първо щях да убия онзи, който е пожелал да го нарани или го е наранил по някакъв начин. А ако не мога... щях да направя каквото мога - прегърна я той, просто защото тя го прегръщаше... срамота, да не отвърне на тази красавица. - После щях да се погрижа за това най-скъпо същество. Да мина през ада и рая за него... и ако не успея, щях да си отида с него. Това е част от нашата вяра... или моята... някаква смесица.

Нежно плъзна ръцете си по гърба му, както го бе прегърнала и се отпусна в ръцете му, сякаш думите му я опияняваха и тя съвсем забравяше коя е, докато е с него. Докосна устните му със своите и се отпусна отново.
- Много хубаво! Аз бих направила също нещо такова... Само дето не бих допуснала да го наранят, защото в противен случай щяха да си имат работа с МЕН.

- Никой не би допускал любимият му човек да бъде наранен. Само защото са се опитали да отвлекат някой, скъп за мен, бих убил похитителя... това е сякаш да отмъкнеш на някого част от душата и сърцето му.

Тя кимна отново, бееше съгласна с него. След това притвори очи и облегна главата си на раменете му. Точно като голяма дървена кукла в нееговите ръце.
- Ако си имаш деца те цветно или лилаво ще виждат?

- Зависи от това, което майка им ще им остави в наследство. Цветно или лилаво... а може би повечето неща лилави и някои цветни. А може би повечето цветни, другите лилави - той целуна врата й, който му беше предоставен по този начин

Тялото й настръхна от меките му и топли устни, кимна леко и се усмихна.
- Ясно, а ти момиче, момче или и двете искаш? - беше й любопитно някак, тя искаше и двете!

- Не съм мислил... но ще се радвам и на двете. Независимо какво... дори и да са двете наведнъж. Аз обичам децата, нищо, че те мен не ме обичат, освен ако не пея.

Тя кимна и също докосна с влажните си устни дългата му и бледа шия, която можеше да привлече всеки, а вероятно някои жени биха му дори завидели за нежната кожа...