Когато се срещнем...

- Това е страшно!-сепна се феята ис вкопчи в косите на момчето.


- Мерси, че ме нахранихте. - засмяно рече и гушна тези, които го бяха направили.

- М... тогавааа... Добре, ще ви намерим стая в Северното крило. И там има много свободни, а пък е за гости... ако там ви устройва, няма проблем... В момента няма почти никой...

- Заповядай пак, но не със супа.
- Стига вече!
- Да, батко, добре, добре...

- М, почти?



- Хахаха, бати го е страх да не надебелея.

- Да... разхождат се някой и друг странник. В смисъл гости на двореца, де... Но те обичат да се забавляват, да яздят кон или да се разхождат в града повече, отколкото друго.

- Аз се грижа за твоята фигура!

- Аха.
- Ххахахаха, представям си да влязат в стаята ни, кака ще писне на умряло от страх! - акикоти се, а Анджелика поруменя.



- Хаха, виждам, да,да благодаря!

- Чак пък първо да не почукат не ми се вярва. Ако искате да сте сигурни ще заковем на вратата "Гости на 40-те"
- Да видиш как всички ще я отбягват, а? Ха!

- Мерси, пак заповядай - те доизчакаха единия да си изпие кафето, друг чая... и после пак започнаха да стават. Значително беше намаляла бройката им, но вероятно имаше причина. Някои имаха задължения.

- Да, това е добра идея!- рече феята, а Анджелика вече бе червена и се чудеше къде да се скрие от срам.



Малката ги погледна, ставащите и попита:
- Ама защо бягате? Няам ли да тренирате?

- Добре, ей, Онизука! Да направиш табелата за довечера.
- Дадено!

- Но ние точно там отиваме - объркано се обади някой, докато ровеха за подобаващи оръжия.

- Аз ще помагам1- каза феята и се ухили страховито.


- Аа... - малката се изчерви и отново се огледа за Джи.

- Да, пази го да не нарисува нещо, което после ще излезе от картината и ще ви уплаши

- Всички готови ли са?! А, така изглежда, чудесно...

- Мен нищо не ме плаши!-гордо рече тя и вдигна главичка, а Анджелика се бе загледала към мечовете.



- Да, да, да-тоо прошепна и се изправи.

- Тогава, Они, нарисувай им един... хм... демон? Изчадие? Гном? Инкубус?
- Каквото и да нарисува ще стане съвсем като истинско!
Изправяха се, докато ковентираха това и тръгнаха след вече излизащите първи.

- Ааа, никакви инкубуси исукубуси!- рече феята намръщено.

- Значи от тези, Онизука.
- Дадено... ще започна като си изберат стая...
И той стана като другите и допи чая си на един дъх... а пък Ямада беше нападнат от русо малко бързолетче, сиреч момиченце, което крещеше радостно и се катереше по тях като все едно по дърветата в гора.
- Елисия-чан! Дай на батко ти Ямада да те погушка! - е, тя по-скоро се опищя, когато започна да му се дърпа и да си играят на маймуни, понеже дори в един момент се оказа, че той я е хванал само за крака.
- Днес ще ти преча!

Анджелика погледна към нещото объркано, а феята се намръщи ядно.

- Дяволче такова - най-накрая хвана малкото момиченце с много лунички и две палави опашки на главата и я целуна по челото. - Трябваше още да спиш, малката. Баща ти много ще се ядоса.
- Не може дойда аз?
- Не, не може, миличка. Батко ти Ямада също ще ти се разсърди. Разбираш ли?
- Искам дойда!
- А защо не останеш с Ка-сан? Той би се радвал... - кимна й към малкото момче с очилата и момичето след кратък размисъл реши, че там ще е по-добре... така и така вече всички беше поздравила.
- Сега да тръгваме.

Анджелика й помаха усмихнато, беше сладко момиченце, а феята продължи да се муси.
Малката се ухили също на момиченцето, даже искаше да се запознаят, но бе по-заета в това д аоглежда за ДЖИ.

- Анджелика и ти си поканена, тъй да знаеш - заизнизваха се и последните желаещи да се разгреят тази сутрин и помахаха за последно на Елисия. Тя бе едва тригодишна... просто обичаше да пищи и да се смее... и да ги обикаля в повечето случаи. Беше като дъщеря за повечето, защото едва ли щяха да имат скоро време свои. Нормална семейна среда...

Тя кимна и тръгна след тях, а Кати се отчая, какво ли се бе случило с нейния Джи?

Поляната вече беше заета от двама трима от същите тези вече навсякъде разпиляли се 40. Е, въпросният Джейдън беше там и в момента явно се дебнеше с един доста опасен на първи поглед мъж, макар и да бяха съученици. Ами, явно тренираха вече отдавна...

Коленете на блондинката се размекнаха, а тя стисна бакто си несъзнателно.
Анджелика усмихнато погледна към биещите се, а феята се скри в косите й.

- Настани се някъде наоколо, докато се разгреем ние, а пък после прави каквото искаш. Джей! Изморен ли си?
- Тъкмо идвам... със Сиг ще свършваме след малко, теренът ще е свободен.
- А, добре. - другите започнаха да си разхвърлят наляво-надясно.

Бузките на блпндинката бяха червени, а тя седна на земята и прехапа устните си, втренчвайки се в биещите се.

Анджелика потърка ръце и продължи да ги наблюдава с интерес.

- Хайде, хайде, по двойки там! - разгрявката не им отне почти никакво време, а пък със сигурност повечето бяха разгряли и преди закуска. Обикновено така се получаваше все пак. Разделиха се така че всеки да се упражнява с оръжие и срещу оръжие, което искаше да опита. А биещите се досега, тоест и Джейдън и Сиг, решиха да починат.

Анджелика ги наблюдаваше, а малката блондинка не спираше да зяпа към красавеца си.