Когато се срещнем...

Малката се забавляваше страшно много. А и успеха й се усмихна.
- КЕНТ!- каза тя и се разкикоти. - Победих виии!!!



Анджелика уви крака около кръста му и ръце около врата му. Малко я бе стреснал...

- Е... - въздъхна най-напетнякът, Йошида, който се бе хванал на бас, че много го бива. - Аз ще черпя довечера...

Водата сякаш ги държеше и дори да се отпуснеха, тя бе като също мекото легло, което бяха оставили в Мрачния юг. После той се засмя.
- Извинявай, май те стреснах.

Малката му се усмихна весело.
- Аз победих, според вас каква награда трябва да получа? - нарочно ги попита тя.



Тя помилва бузата му и се засмя тихо.
- Няма нищо. - предстаи си огромно килимче с всякаква храна по него и то се появи до тях. (не във водата, естествено)

- Нещо сладко...
- Приключение...
- Ох, аз ли да знам...

- Щом казваш - мило огледа каквото си бе представила и сам й даде да изяде едно шоколадче... може и да не беше било там първоначално, но сега заради него беше.

- Да, искам и двете. - кимна малката и се засмя, клатушкайки се на столчето.


Изяде шоколада и радостно го прегърна, а след това и тя взе нещо от масата и го бутна в устните му.

- Е, приключението ти е осигурено... А пък за сладкото, нямаш никакъв проблем!

Изяде си го послушно и пак я целуна, този път бе сладка шоколадова целувка... Да, тук му харесваше

Тя се ухили отново.
- Благодаря, благодаря! - изправи се и скръсти ръце прег дърдите си. - Ако искате може да играем и някой друг път пак? - погледна къ всички момчета.- И ще ви дам от сладките си! Искате ли да ви направя крем карамел? Мама ме научи! Мога да правя и омлет! - въодушевенои м каза.



Анджелика също доооста хареса целувката. Хвана ръцете на Ямада и ги постави на ханша си, след това се повдигна леко и задълбочи целувката. Какви ли други вкусотийки имаше?

- Съгласни сме си на сладкото - кимнаха повечето и се ухилиха.
- Мен ще ме научиш ли?
- И аз съм любопитен...

Притисна я към себе си и продължи да я целува, а след малко се усмихна и й даде втора шоколадова вкусотия

- Разбира се! Даже ще си взема нещата, които ми трябват и ще седна тук, а вие на амсата ще виждате всииичко! И ще се научите! Някой път като дойда пак ще искам ВИЕ да ми направите на мен, ще съм гооорда, че съм ви научила! -каза тя и взе яйцата, захарта и всичко необходимо.



- Ммм, това е вкусно! - каза тя - Много е вкусно всичко. - каза тя засмяно.

- Е, тогава ще излъчим най-добрият ученик сред нас, за да не се излагаме!
- Чухте ли Ваш, Саку?!
- Ха, как си и знаех...

- Всичко е вкусно, права си. Особено, когато и ти си тук.

- Те ли са най-добрИТЕ? - попита любопитно и на тях им се усмихна радостно - Ами тогава да видим! Елате, елате! - приятелски заговори и на тях - Почвам, така че гледайте внимателно, ако искате даже си записвайте.



- Ха! Като заучена фраза е, Яма. - каза тя и захапа засмяно устните му.

- Аз не съм много добър в готвенето... - измрънка Ваш, който можеше да е умник, но не го биваше чак във всичко. Ама пък на Саку си му беше кеф, така че кимна с готовност.

- Мхм... понякога заучените фрази могат да са много досадни, нали?

- Е, то не трябва да си много добър, за да г направиш. - весело му каза Катрин и счупи яйцата. - Сега гледай и ще видиш, че ще стане. - след това едно по едно изпълни всичко останало и сложи в 43 чашки ичинийки сместа, след това ги бутна в печката. - ГОтово, можете да се справите с това нали??



- Мммммхммм. - в ухото му прошепна и плъзна ръка по леко оформените мускули на корема му.

- Надяваме се... Може и да е от полза за... ама ей! Къде е този, дето най ще му трябва?!
- Избягал е нещо...
- Уф...

Той й се усмихна и я остави да го гали, щом иска. Е... може и на него да му се приискаше... но може и да се държеше просто като ездач, с други думи уж по-сдържано... ха, докато не му писнеше, май на ездачите бързо им писваше приличието.

Тя натъжено въздъхна.
- Ех... Няма нищо, важното е, че вие се научихте, нали?? Това означава, че ако той някой път му се прииска, ще му покажете. - кимна сладкото момиченце и седна по турски на стола. - Искате ли сега да играем на шише? Имам и ножици за рязане на коса! - засмяно каза и им показа ножичката си.



- Разкажи ми за приятелката си. - от никъде пък й хрумна на нея да пита точно за приятелката му...спря да го гали и остави ръце на раменете му, а бедрата им се докоснаха.

- Рязане?! Вече ме хвана страх!
- Ама нали само по косъм? Иначе ти даваме да острижеш Кимбли и без това му бърка косата в очите!

- Аз вече нямам приятелка - припомни й... дори сякаш не помнеше звукът на песента й. Звукът на сърцето й. Но в онзи ден много неща бяха изчезнали.

- Ами не само, но по-д0бре по косъм, за да няма пострадали. Не знаете ли как се играе шише? Брат ми със сигурност знае де... - засмя се - Аз горе долу съм запозната с играта! Искате ли?? - подскочи тя весело и погледна към Джи-то си.


- Сега не, но някога...

- Ще опитаме, ама... ей, Ким, да не ни се смееш, става ли?
- Че то ще стане шоу, момчета!
- А, ми значи може тогава. Смях да става...

Той си замълча, може би замислен за онова време.
- Сейри беше неко лолита... Запознахме се, докато пътувах със Саку.. Той в свободното си време се бори за правата на робите и ги освобождава... Тя бе една от онези роби. - сподели най-накрая неуверено.

Тя измъкня от някъде шише и показа ножиците.
- Добре, края на шишето е тои, който избира дали да каже ''Истина или предизвикателство'', а началото е към човека, който задава ъпроса, или кара другия да направи нещо. Ясно ли е ? - попита тя и завъртя бутилката между пръстите си.



- И? Как станахте повече от приятели?

- Ми да... чакай само да намерим още малко хора, за да е забавно. Ей, там! Заповядайте, заповядайте! - намериха си от 40-те повече желаещи, я...

- Всъщност... още бяхме на прехода, когато войната започна. Нито само приятели, нито нещо повече от приятели. Оказа се, че сме давали твърде много време за връзката си... а се оказа, че нямаме никакво. Така и не се изяснихме.

Щом се събраха повече, тя показа на всички колко енергична и весела е, ако дразнееше някого, щяха да си кажат...
- Джи и батко! Джи, какво предпочиташ? Истина или предизвикателство?



Тя сведе глава, докосвайки челото му със своето.
- Съжалявам.

- Предизвикателство - което учуди всички, понеже Джей беше по принцип доста пасивен играч на каквото и да било.
- Супер!! Подари ми едно от своите копия, моля те~ По-точно даааай ми едно! - типично, Кимбли пък веднага бе решил да го раздели с някщое от онези копия, които Джейдън използваше и рядко се разделяше с тях... макар и да захвърляше с лека ръка на бойното поле. Онзи замислено явно затърси из себе си, после плясна с ръце и материализира едно невероятно черно и красиво по своему оръжие.
- Май се предавам... От десет години искаш...

- Няма защо - спокойно отвърна, бе го преодолял. Някак си по-лесно, не толкова, но все пак...

Малката радостно погледна към батко си и Джи, а след това се хвана за главата.
- КРЕМ КАРАМЕЛА! - скочи от масата и хукна към печката, изкара го и бе перфектен.... Покри го с кърпаи се върна при тях. - Направихме страхотен крем карамел. - тя врътна шишето и се падна с Джей. - Избирам предизвикателство, Джи! - каза тя и се засмя весело. Интересно какво ли щеше да я накара да направи.



Нямаше да пита повече, но някак се надяваше да го направи...щастлив? Повече? Погали бузата му, но не го погледна.

- Задачата ти е да намериш единствената ни съученичка с възможност да я доведеш - той посочи нагоре, като й каза, че стаята е още първата на първия етаж. Да, може би се досетиха повечето за какво им е съученичката... беше май добра идея за тях.

- За да се разведри тягостната обстановка се препоръчва шоколад - ново парченце, малко по-разтопено намери път до устните й.

- Добре. - каза тя със зачервени бузки и отиде да потърси момичето Почука на вратата. - Ами извинявам се..? -влезе и огледа стаята.



Тя му се усмихна и изяде шоколада, но май вече нямаше как да отвръща на страстта му със страст, освен ако не станеше чудо... Беше тъжна от това, което й бе разказал.