Когато се срещнем...

Тя усмихнато седна на перваза на прозореца и погледна към Джи.
- Супер тогава, дано батко не иска да ме прибере, ама аз ще му избягам. Ще ми помогнеш ли?



Анджелика стана да види как са момчетата.

- Той се опитва да те предпази... но предполагам, че ако му кажеш при кой ще останеш, ще те пусне. Той ми има доверие... просто, защото не съм пиянде, както сам казва.

Е, повечето се бяха прибрали. Само няколко спяха на масата или близо до прозореца. А пък един двама изобщо не спяха, но поне не бяха в залата. Ямада си беше избрал студеното местенце до прозореца, а няколко други обратното - топлото до камината. Един спеше прегърнал здраво бутилката.

Малката се засмя.
- рАзбирам го. Предсставям си цялата стая отрупана с пияни трупове.- каза тя, сякаш не бе виждала преди такива...глупости...


Анджелика зави тези, които бяха на студено и си се върна в стаята.

- О... Сега, когато има толкова войни... вече не е като преди. Усещам, че нещо не е съвсем като преди. Забавляваха се повече, мисля.

Поразмърдаха се, но нали си бяха пияни и изобщо не отразиха какво точно се е случило, просто, поне един-двама, паднаха на плочките долу, да си им е студено... другата половина примлясна и се сгуши по-точно в завивките... и продължиха да изтрезняват.

- Е, имате си нови хора в компанията. - засмяно каза и подпря челото си до неговото, тя беше с изпъкнало чело, което показваше, че не е глупава... -


Анжелика легна под топлите завивки и си заспа.

- Да.. май си права - поне за тях това тепърва щеше да стане... доста интересно. Само дано момичето не си изпатеше от някой техен номер. Но това се случваше обикновено на най-големите купонджии...

Перфектно. Сега всички спяха ,ори и Ямада, а пък Суно го нямаше никакъв... чудесно. Муртаг си кимна и се поразкърши. Тук, в този дворец на неговото детство... да, познаваше го чудесно добре. Намери едно съвсем скришно място и се загледа към луната... вече не можеше да я достигне, защото нямаше дракон... но нямаше страшно. После вдигна черната цигулка и засвири нещо успокояващо, както обикновено правеха роднините му.

- Ах, чуваш ли? -попита тя и веднага наостри ушички-Цигулка!


Анджелика отоври очи и се заслша в музиката.

- Това е Муртаг - може би някакъв заченак на усмивка се появи на лицето му, когато отново обърна глава към прозореца и го побутна и съвсем леко открехна, за да се чува по-силно - Когато не се чувства на мястото си, или когато нещо не е наред, той обича да се усамотява и да пее или свири... не обича хората да го виждат, че го прави... въпреки, че винаги става така, че всички могат да го чуят.

Малката кимна, а след това с еусмихна. Искаше да си поговори с Муртаг, но нямаше да остави Джи!
- Хайде да поспим. - хвана го за ръката тя, скочи от прозореца и тръгна с него към леглото. Щом легнаха на него, тя го зави и започна да го гали по главата, сякаш й бе най-ценното същество.

- Трябва да те предупредя, че трудно заспивам - може и да беше от това, че времето отвъд течеше по друг начин. Той не бе сигурен, но до такова заключение бяха стигнали много отдавна. И все пак, да... малко му се спеше... пък и се чувстваше спокоен тук.

- Ще те галя докато не заспиш. - каза тихо тя и продължи с малката си ръка да гали лицет и челото му.

След като това успокояваше истинската му природа... нямаше защо да й пречи да го прави, дори може би искаше да е така. Бе просто намерила точния начин. И скоро затвори очи, пък макар и да заспа малко по-късно от това. Не можеше да не спи цяла нощ, разбира се.

Щом усети, че той спи, малката се усмихна леко и слезе долу при Муртаг.
- Свириш много хубаво - каза, щом изсвири едната си мелодиял

- О? Да не би пак да съм събудил двореца? Доста ще ми се карат, ако е така - ама ако можеха де... защото сигурно утре щеше да се наложи да се натряскат на студения извор, за да им мине. - Благодаря ти, все пак. Черната музика не е красива за всеки

Тя зави гърба му с оставеното от Анжелика одеало и седна до него на земята.
- Не, просто ние бяхме будни с Джи. Утре ще ме учи да летя! - Весело рече и въздъхна. - Тревожи ли те нещо?

- Мен виаги ме тревожи нещо. Никога не съм заспивал, без да съм имал тревоги на главата си. Така е, когато си военен. - после усмихнато се загледа в нощта, която бе поздравил с песен преди малко, а след това остави внимателно красивия инструмент на краката си. - Джи никога не е бил толкова разговорлив с непознати. Явно му напомняш за някого.

С изморена усмивка кимна.
- Мда, той ми разказа. - премести кичури от не толкова дългата си коса зад ухото и въздъхна. - Не си ли изморен след такава нощ>

- Аз не спя - засмя се спокойно, а после се отказа от поредната си лула, и без това Ризел можеше и да го хване,че пуши нелегално... Ха, ако й се дадеше. Нямаше значение.
- Черните господари са лишени от сън, с изключение на когато са в смъртна опасност и няколко пъти в месеца.

- Не се ли изморяваш?! - наивното същество попита изумено.

- Когато и ако се изморя, винаги мога да си полегна някъде... но не мога да спя. Така съм устроен... странно е за другите, но просто си е част от мен.

- Наистина... - съгласи се с това, че е странно и се усмихна - Голямо семейство ли си имаш?

- Всъщност... да... Цял един странен и опасен род от такива като мен. Черните господари... да, хората, които живеят там, на Юг. Мразя ме, искат да ме убият, защитават ме, отново ме мразят. Враждата е вечна. Но тук, тези 40... те също са ми семейство.

Усмихна се леко.
- Имаш си две семейства! - каза тя весело.

- Да - съгласи се и отново се загледа нанякъде си... но не беше човек като Джейдън, който само нанякъде да гледа и да стои неподвижно. Напротив, той бе вечно в движение ,затова след минута се поизправи да се разтъпче и да не замръзне... беше невъзможно, но както и да бе... - За първи път ни виждаш на живо?

- Да... Крадях на бати албума, за да ви видя поне на снимка. - засмяно каза.