Когато се срещнем...

Малката ги гледаше малко изплашено, никой не идваше да се запознае с нея, а лицето й бе вече червено.

Те явно чакаха да се посъберат малко. Не, че имаше някой, който да не забелязваше останалите присъстващи. Е, първият желаещ се оказа един особено заинтересуван кестенявко, който след като поговори с Кимбли се представи и на нея по името Лави и сам си се ракува с нея, докато чакаше отговора.
- Не бъди толкова нахален с момичето!
- Не е често! Винаги той е пръв! Кимбли, накажи го!

- Аз съм Кристин. - плахо отговори тя и му подаде ръката си с усмивка.

- Радвам се да те видя сред нас! - той особено много не обръщаше внимание на желаещите да го заместят за запознанство. - Най-накрая да чуем и ние, че брат ти вече не те пази толкова ревностно. Някой път го попитай да видиш какво ще ти каже, как ни е лъгал. Искаш ли да дойдеш по-наблизо?

Тя се поотпусна малко и се засмя на думите му.
- Искам и каков? Какво ви е казвал? - любопитно запита, а очите й светнаха със същото онова любопитство, както едно време...

- О, ама той много те ревнува! Не иска да те покаже от страх някой от нас да не му стане роднина! Кимбли, мразиш ли ни?
- Я стига!
- Май страда от "братска ревност" - намигна й Лави, като посочи едно място по-близо до другите. Май и те самите се поотпуснаха след неговия подвиг да дойде да се запознае. Обикновено първо бяха малко резервирани, защото не знаеха как да се обърнат към някого... и изпращаха жертвено агне да се пробва. Седнеше ли там щяха да я нападнат със запознанства

Ми тя засмяно седна на мястото, което й бяха посочили. Беше весело, наистина с тях!

И естествено теорията за първата жертва бе вярна, защото много скоро я обсипаха с въпроси в техен стил. Можеха да я разпитат за целия й живот, а и половината вече искаха да се запознаят с нея... може би с изключение на единия четящ и един друг отвеян, който бе дошъл само преди няколко мига... След малко се появи още един със странен кръгъл бухал на рамото и естествено отиде при данданията около нея.

Е,имашехора, които не я отразяваха, а тя така еаеше да се запонае с тях... Бузките й бяха зачервени, а тя отговаряше на всичките им въпроси засмяно.

- Ти искаш ли да ни питаш нещо? А даваш ли на брат си да пие?
- Ако не му даваш да му вържем ръцете! Донесете въже!
- Никога няма да стане!
Шумотевицата беше пълна, но поне никой още не пиеше и не ядеше. Трябваше да са всички, не можеше така. Нова порция от трима-четрима влязоха и станаха обект на няколко подвиквания и поздрави, още преди да са се осъзнали къде са

- От колко време се ппознавате? И няма проблем да пие, но батко, поне изчяакай да дойдат всички! - пошегува се тя, а бузките й отново поруменяха.

- Нямам търпение!
- Спокойно, Ким е разумен човек... поне от тази гледна точка...
- Познаваме се... от кога бе, хора? Ние започнахме училище задено. Съученици сме... Училище се започва на седем години... считай, че от тогава сме заедно. О, Рой, Нейван, добре сте дошли! - естествено, нямаше как някой разказ да не бъде прекъснат от поздрави.

Maлката продължаваше да се радва на разказит, макар и прекъснати. Хвърляше отвреме на време поглед към един от тези, които не й обръщаха внимание и тъжно осъзна, че едва ли ще ги впечатли с нещо.

- Не обръщай внимание на Кейстръл - явно един от говорещите беше забелязал към кои хора хвърля поглед тя.
- Да, те дори с нас не говорят. Винаги са били такива хора. Рядко можеш да разбереш нещо от тях. Дори да се опиташ да говориш с него, ще те пренебрегне... но можеш да получиш честитка по пощата, изненада - добави и някой от новодошлите, който току-що се бе приближил да види какво им става на неговите съученици, че са се скупчили така и бе поставил ръка на рамото й, че думите му да привлекат внимание. Висок и все пак с достатъчно добро телосложение, за да мине за истински войник, сега беше още облечен в дебело пътно наметало и беше приклекнал, че да се чуват. Лилавите му очи се усмихваха, препречени от едно чудо лилави кичури. - Добре дошла си при нас и от мое име. Муртаг Моуси на твоите услуги.

Очите й се ококориха, очите заблестяха, а белите й като перли зъби се показаха в една ослепителна усмивка, която изгря на лицето й.
- Аз съм Катрин, сестрата на Кимбли!

Кимна, докато се сдрависваше с нея и се поотдалечи, защото шумотевицата поне малко бе намаляла... можеха да се чуят и иначе. Да... Кимбли му бе споменавал, че има сестра. В дните, когато се биеха задено и се питаха дали има значение, ако изобщо загинат тук. Муртаг твърдеше, че няма кой да го помни, а пък Кимбли обратното... е, Муртаг бе инатът, винаги побеждаваше така или иначе, дори сам да си вярваше.
- Надявам се тук да ти харесва - каза накрая в типично свой стил и стилът на роднините си, после й подаде една черна роза, която кой знае откъде беше извадил - Като снате "напечено" търси помощ от господа четящите и господа "На друга планета съм" - те няма да пият много.

Все още с ослепителна усмивка взе розата и кимна.
- Благодаря и...хаха, благодаря, че ме предупреди!

- Това трябва да се знае все пак - усмихна й се и вдигна глава, когато някой го повика оттатък масата. - Изчакай да ида да видя сметката на един и по-късно ще поговорим пак... надявам се. - вместо отй да види сметката на някой, той можеше да види неговата...

Тя се усмихна и кимна, а след това погледна към Джейдън, на който не знаеше името... Е, май и за последно, след това се обърна отново към теззи, които си говореха с нея и започна нова тема.

- Останаха ни само Ямада и учителя!
- Къде се е запиляла звездата ни, като ни трябва?! Муртаааг~
- Не съм виновен аз...
- Сигурно се натиска с някое га-
- Млъкни! Ще се обади, когато е готов.

Тя не беше сигурна за кого се заговориха, за това пък млъкна, нямаше цяла нощ да се занимават с нея, поотдалечи се и седна пак на предишното си място, където си взе една сладка.

- Искам да започнем да пием - затропа недоволно по масата брат й, а пък някои се разсмяха.
- Да, за да те влачим после по коридора... и учителя да те мъмри?
- Не е чак толкова зле? Ами вие?! Ооо... ще потърся Яма-чан сам!

Малката седна на едно от креслата, което беше близо до Джи, но и не толкова ... и взе, че задряма! Всички се занимаваха със своиси неща.

Щяха да я събудят, когато настанеше време за истинско веселие, да... Затова и най-близо стоящият не й попречи дори да заспи по-здраво. Докато Кимбли се вглеждаше упорито в някакво огледало, което бе измъкнал от джоба си.

Главичката й се отпусна и падна в скута на Джи, а тя изглежда бе заспала дълбоко, защото не се събуди от това. Русите й коси се разпиляха по бедрата му, аустните й си останаха разтворени мнооого леко.