Когато се срещнем...

- Изведнъж как се развълнува... мама няма да те пусне! - пвана се за главата. Малкото му сладурче на война, с кама.. леле-мале... дори той не си го представяше. Къде отиде мечтата да стане най-готиното момиче в село... о, чакай, това беше отдавна...

- Квоо? Аз не си търся момчета като теб, за една нощ, пък току виж на войната си намеря някое момче... - каза гордо=гордо тяи пак се ухили, целувайки го по бузите.

- Да, но няма да те пусне от гледна точка на това, че е опасно! Ти не помниш как записаха мен в лагера. Хито-сенсей, учителят ми излезе лично да преговаря за мен. Той ми помогна да вляза... тя иначе нямаше да ме даде никога.

- Ми тогава ще избягам!

- Не говори такива неща - целуна я отново. Той нямаше да й попречи, разбира се. Пък и майка им отдавна бе свикнала, че децата й имат правото да решават сами. Особено той, след като вече бе толкова пораснал. - Хайде да го решим след празненството.

- Добре. -съгласи се и гушна брат си за пореден път, след като го целуна се изправи и изпъна. - Аййй... чувствам се много добре. Какво празненство?

- На 40-те! Ще дойдеш с мен да видиш какво всъщност представлява твоят Муртаг. Надявам се да не го копроментираш, когато вземе да се напие... възможно е.

- НАИСТИНА ЩЕ МЕ ВЗЕМЕШ!?!? ХАЙДЕ ДА ОТИВАМЕ,О, ЧАКАЙ, КРАСИВА ЛИ СУМ!!?!?!?!- попита тя и взе да си наглася косата.

- Има време, спокойно, видя колко бързо мога аз да стигна до някъде! А ти? Ти си моето красиво малко девойче - и нарочно пак успя някак си да я хване за така проблемните гърди. - Мда, определено чудесно. Ако искаш ще се върнем да се освежиш?

- Кххх, постоянно ми напомняш колко са ми малки гърдите!- хвана ги и тя и се намуси, а след това кимна, все още стискайки ги - Да идем да се преоблека и даже изкъпя и наконтя...аха...

- Охо... моите съученици не са претенциозни, сестра ми, не се безпокой. Но пък щом толкова много държиш... дано не ти става лошо от моя превоз.

- Само малко, но ще свикна... - каза тя и го гушна през раменете и уви крачета около кръста му, за да й е по-удобно. Сетне сведе глава и затвори очи.

Той вече бе взел копието си и сега си пое отново въздух, а после бавно го отлепи от земята. Явно бе негова спирачка, когато се подготвяше да използва дарбата си. Скоро вече бяха пред къщата си така, сякаш не им бе коствало никакво усилие.

Тя хукна нагоре към таята им и влезе в банята, изкъопа се, взе си сака и се наконти, след това се на парфюмира и понакъдри коссата си, сложи щипката с красиво цианово цвете и щом бе готова, слезе долу. Изглеждаше доста добре... И беше навряла чорапи в деколтето си, които малко стърчаха.

Той през това време не беше скучал и се бе пооправил... макар и да си изглеждаше почти същия. Все пак отиваше при своето второ семейство, нямаше защо да се конти и да се прави на какъвто не е пред тях. Даже там беше още по-истински. Усмихна й се, после пооправи малко подплънките, не й предложи никакви магии и й кимна.
- Признавам ти, че си хубавица от всякъде.

- А тъй! И аз се харесвам и ти, спеца, ме харесваш, значи съм готова!

- Чудесно. Дано не ти разваля прическата, докато отиваме там... Хм... Ще се постарая да внимавам, така че няма страшно.

-Хайде.- гушна го и затвори очи.

Отново се съсредоточи за миг, за да може да набере сила и пак отпусна импровизираната си спирачка. Не след дълго доволно я погледна и си кимна. Бяха вече насред градините на величествения дворец в зимно време.
- Запазил съм всичко непокътнато!

Тя примигна няколко пъти, съвзе се, а след това го пусна и ухили.
- Хубаво е.

- Това е замъкът, за който съм ти разказвал толкова много... Моят втори дом... Тук са всичките ми съученици. Сигурно някои вече са се събрали. Ела да видим.

= Хайде!- стисна силно ръката му, топли и стуени вълни я полазиха, а тя си пое въздух и направи първата си крачка.

Той спокойно облегна копието на рамото си и я поведе към величествените, високи коридори. Спря се в една малка заличка и се услуша. Аха... вдигаше се шум от чаши и чинии, някъде вляво. Там трябваше да са... Влезе без изобщо да чука или да пита дали може хората, които пазеха вратата. Застана на входа и се усмихна.
Още не бяха дошли всички. 40-те седяха винаги по един и същи начин на масата. Винаги всеки си имаше точно определено място. Сега едва около пет стола бяха заети. Саку беше там и вече му се усмихваше, застанал с още празна чаша в ръка. Кейстръл четеше, без изобщо да вдига глава. Лойд усмихнато говореше на някаква птица, Хаулинг играеше със солидна доза пламъчета и жонглираше седнал, а после ги изяждаше. Но най-много му се зарадва подранилият Вато, който се спусна към тях все едно бяха отдавна изгубени синове и ги накара да влизат по-бързо.

Малката ги огледа всички, да, харесваше човек, който едва ли щеше да й обърне внимание и все пак... Усмихна се весело на всички.

Веднага, щом се намери мястото, брат й, сетествено, дохвана и чашата с вино, макар че щеше да я напълни, когато се съберяха. Скоро започнаха да идват още и още странни личности. Гио трясна по някое време вратата и изкрещя въпросително името на Ямада, ама не му се отговори и той се съгласи само стова да мине през всички на масата и да ги поздрави. Един-двама дойдоха и седнаха спокойно на местата си да почетат, включително и момчето до Кимбли, което го поздрави заеквайки. Е... масата оживя напълно веднага, след като се появи един от най-познатите за обществото, именно Хюгес - появи се като победител в световно състезание, просто за кефа.