Когато се срещнем...

Скоро отвори очи и го погледна.
- Будна съм... - сънено рече и потърка очи.

- Добро утро - усмихна й се и й даде една сутрешна целувка за по-скорошно разсънване. - Скоро и общият ни сън ще приключи.

Нацупи се сънено
- Не ми се иска... Но да...- да, беше си измолила да останат целия ден и цялата нощ,така че не можеше повече. След малко се повдигна и се загледа в това райско кътче, което си бяха създали.

- Обещавам ти, че когато и да поискаш, винаги ще те водя тук

Тя го целуна за благодарност, а след това се изтупа от песъчинките в дрехите си и въздъхна.
- Да тръгваме ли?

- Ами да. Само да внимаваме къде ще се появим, за да феята да не те скубе много

Сгуши се в него.
- Ти ще е пазиш.

- Стига да зависи от мен, винаги. Няма да ми се сърдиш, ако без да искам я отблъсна твърде грубо? Или ще е обратното?

- Няма да се сърдя, но нека не бъде прекалено силно. - каза тя, погалвайки го по бузата.

- Не вярвам да съм способен на нещо много силно. Сега трябва да затвориш очи, Анджелика, и просто да помислиш за една прекрасна, дълбока и зелена гора, която те обхваща отвсякъде.

Така и направи, щом се сбогува с гледката, просто си представи това, което той й каза.

След няколко минути, ставаше малко по-бавно... чуха обичайната глъчка от гномчетата и усетиха старата гора около себе си. Да, бяха се прибрали вече и сякаш никога не бяха напускали това място.

Тя тъжно поклати глава.
- Тук сме... Да.- кимна лекичко тя и стисна ръката му.

Засмя се, кимна и я целуна за успокоение. Винаги можеха да отидат в какви ли не въображаеми светове. Стига той да нямаше проблеми с развинтената фантазия и да я заведеше някъде, където не би й харесало.

Да, но целувката им бе просто унищожена, когато малкото се пльосна на лицето на Ямада.
- ГАДНЯРИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!

Той я махна от там, така че да не му се сърди, че силно или подобно, но все пак.
- Внимавай къде летиш!

- Гадни сте! Ужасно! Ужасно! Зарязахте ме! Гадняри!

- Ние не сме напускали тази гора нито за миг - ухили й се, без да я допуска да се приближи и да ги дразни по някакъв начин. - Пък и ти си беше намерила приятели.

- Дааа бе, няма значение, зарязахте ме! Уж щеше да ни разхождаш, пък само на нея показа хубавите неща!

- И ти би могла да отидеш където си искаш от тук. Но пък защо трябва да ти казвам сега~

- А!? - примигна объркано - Но пък май нещо с ездачите не е наред.-Почеса се по главичката. - Моите приятелчета така ми казаха.

- Зависи какво имаш предвид. По принцип ездачите не сме наред за теб и за другите народи.

- А, значи нищо им няма. - каза тя и се намръщи, след това издърпа Анджелика по косата.

- Хайде, къш, недей така - умело я прогони и погали приятелката си по главата. - Не ти давам да правиш така. И трябва да тръгваме вече.

- Хайде да тръгваме!- кацна тя на неговата глава, бееше сърдита на Анджелика.