Когато се срещнем...

- Ездачите си играят с разни змейове, дракони, разни странни неща с много зъби... Аз се страхувам от ашраци. Това са в частност хора, които се превръщат в ужасяващи, дългокосмести сиви кучета. Много са свирепи.

- Всичко е наред - когато Джи се отдалечи като че ли се поуспокоиха. - Казвал съм ти, че споделяме болката си, сестра ми... Болка и радост. Трансформацията на Джейдън започва скоро.

Веднага си ги представи и кимна.
- И мен ме полазиха тръпки, като си го представих...



- Аз също излизам!- каза весело тя след около 10-15 минути.- Продължете без мен, ако искате. - помага на всички и излезе.

- Те се появяват вече доста рядко. Вдиш ли някой като тях... моят съвет е просто да използваш някаква магия... А като си представя, че един от съучениците ми е ашрак...

Пожелаха й лека нощ и така нататък. Може би планираха да поиграят още малко или да си побъбрят... тяхна си работа.

- М, кой?- веднага попита тя. Беше си.. малко страшничко!



Малката се обу и тръгна към Джи. Имаха си среща!!!!!!



Иън вървеше заедно с красиваата си мацка и топката косми.
- Това е тя. - посочи русото момиченце, което се приближаваше към един от 40-те

- Стивън. Казва се Стивън. Като е бил много малък е бил ухапан от такова голямо куче. Понякога те са като върколаците и вампирите... ухапят ли те, ставаш един от тях. Доста труд ни струва да го овладеем.

- Както си и мислех - нищо особено. Кучето нищо не сподели, бе изцяло зает с това да се прикрива. Кейти седеше разбира се на гърба му. Че за какво й беше този ашрак иначе... - И Джейдън Джей... пълнолуние е... с този ще се справим лесно.

- Разбирам... значи просто се пазете. - каза тя и се повдигна леко, целувайки нежно голото момче по устните.


Малкото русо момиче помаха на Кончето и заподскача към него, но Иън, невидим, сграбчи малката лигла, която изпищя, запуши след вика й устата й и хукна към кучето и сладураната.
- Хайде!- рече той .

Кимна и усмихнато след това. Да... естествено, че щеше да се пази, дори и само, за да имаше още нощи като тази.

Джейдън понечи да материализира някакво копие, но светлината на луната го обгърна и превърна в чисто мастилен кон с прекрасна грива. Не се поколеба и се затича след изчезващото момиче... но си отнесе едно сериозно ухапване от скрития в гъсталака ашрак, който го остави да си лежи там.
- Да отпрашваме.

Косите й погалиха лицето му, а тя се усмихна мило.
- Определено ми харесва. - пак легна и започна да го гъделичка малко по корема и гърдите. - И не искам да си тръгвам!- засмяно продължи.


Заедно отпрашиха със стреснатия дребосък. (пак в онази тема)

- Няма да си ходиш! Недей! - посъветва я това, което мислеше.

Кръвта на Джейдън беше... синкаво-лилава? Да, явно... тя събуди в повечето от останалите в двореца, защото онези, които бродеха из желанията не можеха да бъдат достигнати, ужасяваща болка. Знак, че нещо не е наред... скоро щяха да го намерят.

- Искаш ли да поспим? - някак се почуства изморена, макар и на това вълшебно място... Притвори очи, сгушвайки се в него.Все пак го покри с дрегите му, за да може когато иска да ги облече.

- Добре, скъпа моя приятелко. Затваряй очи и ще спим... под небе, което сме измислили двамата.

Целуна го отново по бузата, а след това затвори очи, сгушена в него и много скоро заспа.




Другите вече се бяха измъкнали...

Усмихна се и си пожела да се облече... дрехите му просто цъфнаха върху него ей така, без никакво усулие. В случай, че нощтта им постудееше. После и той затвори очи.

Кръвта на кирина беше синьо-лилава. Вече бе станала цяла локвичка, когато Суно го намери. Този господар на нощта, едно от най-митичните същества от 40-те, бързо надуши нетипичната магическа кръв и скоро се спря при неподвижния си другар. Хвана голямата му глава, за да провери дали още диша и когато се увери в това, изпрати сигнал до останалите. Йошида го достигна пръв. Двамата някак успяха заедно да пренесат Джейдън на по-сигурно място, защото надушеха ли го - щяха да го изгорят на клада. Ишин се погрижи добре за него, но другите вече бяха разбрали какво става... Кимбли беше побеснял и се наложи Грим, който бе значително як, да го удържа да не тръгне нанякъде веднага... като естествено не му позволяваше да стъпне на земята. Стъпнеше ли, щеше да избяга със скоростта на светлината. Когато видя Муртаг едва ли не му се нахвърли. Само господарите на тъммината можеха да проследят врага... своите поданници - където пожелаеха.

Анджелика се събуди по някое реме и се загледа в красивото лице на Ямада. Щеше й се да може да го вижда винаги така... Но не посмя да го докосне.



Е, ако Иън знаеше колко бесен е Кимбли сигурно щеше да го направи много по-рано...

Продължи сладко-сладко да си поспива, тя поне не му служеше като мече... но много добре чувстваше близостта й, дори и така.

Понечи да си вземе копието и да върви накъдето смяташе, че е възможно да са тръгнали гаднярите, но копието го държе е друг и доста се потруди да продължи да го държи далеч.
- Дявол да ви вземе! Оставете ме намира! - скара се на Юноки, който се занимаваше с копието, а после пак върна синия си бесен поглед на Муртаг. Лилавокосия стоеше пред него като досущ изпипан черен господар, какъвто беше. И спокойно го наблюдаваше, все едно нищо не се беше случило - Муртаг!!
- Ще се постарая да я намеря. Дотогава ще останеш тук - спокойно отбеляза господарят на тъмнината и му обърна гръб. През това време лесно можеха да пуснат някои съученици да разгледат и те, което направиха веднага.

Сгуши се в него отново и докосна с устни гръдния му кош.



Целта бе всички да бъдат побъркани...Всички, но изглежда малката все пак не се бе сприятелила с всички.

И пак се усмихна... да, понякое време и той сигурно ще се събуди внимателно, за да й се полюбува.

Дори и да не беше, те се чувстваха отговорни пред Кимбли да помогнат с проблема му. Така че и това ги притесняваше. Е, скоро успяха да се организират съвсем и изпратиха няколко разузнавачи да видят дали ще намерят някакви следи. Муртаг се нуждаеше от усамотение, за да се свърже с чернотата си и да ги издири по-усилено.

Скоро все пак заспа отново, косите й паднаха по част от лицето й, а тя се свидо него, за да й е по-топло.



Дали щяха да ги открият? И как се чувстваше Джи?

Може би към сутринта... тяхната сутрин... Той най-накрая се събуди и си пожела едно невероятно леко одеяло, което ги предпази от росата, която скоро започна да вали над тях като ситен дъждец

След цяла вечност, както му се стори на Кимбли, Муртаг се върна. Държеше в ръцете си огромния черен меч, който носеше още от... открай време. Сега блестящо черните му коси покриваха червените като кръв очи. Бе използвал твърде много тъмна сила. Черните вълчи уши потрепваха странно на главата му.
- Открих я.
- Пуснете ме веднага тогава!
- Ти няма да ходиш.
- Глупости, тъпанар такъв! ... Чакай, Джейдън не може! Пуснете ме и ще им покажа какво означава бесен ездач.
- Ако биеш Грим, ела. Това е картата, запомни ли? - той му я показа, после я прибра и кимна на още накуцукващия кон наблизо. Така и така половината вече се бяха изтеглили нататък.

Анджелика си спеше сладко-сладко.


Дали все пак щяха да ги намерят, или онези щяха да се измъкнат?

По някое време, когато слънцето се издигна високо, по негово желание, той се усмихна и я погали мило с цел да я събуди. Трябваше да тръгват вече...

Кимбли уж привидно се успокои, когато всички тръгнаха. По дяволите, не беше честно да бъде така. Така че... когато усети, че Грим съвсем лекоотпуска хватката си, защото мислеше, че вече всичко е наред, го блъсна в гърдите и успя да се освободи. Той... трябваше да е там веднага. Взе си копието и изчезна, докато онзи не го бе хванал отново.

- Ммм... - намръщи се в съня си и се обърна като малко дете на другата страна.

Усмихна се, поспря замалко, но после пак я подразни и целуна.
- Сутрин е.

Врътна се към него и се сви в дрехите му, а след това го прегърна в съня си и примляска нещо. А, не, нямаше да стане сега...аха...сънуваше праскови!?

Е, добре... още минута-две и пак щеше да я буди. И без това не бързаха