Когато се срещнем...

- Каква някоя! Там ще сме само аз и те! Да, имам си съученичка, но, естествено, никога не съм я закачал! Рой ще ме убие, ако го направя! - после погледна пък в посока на новодошлата... беше страшничка... ако намереше нещо интересно за тема, можеше и да си опита късмета, даа... да...

- Ето, пак гледаш другаде! - нацупено рече и изви лицето му към своето. - Наистина се надявам да няма друго момчие там освен тази съученичка, за която РОЙ ще те трепе.

- Рой е нашият шеф. Разказвал съм ти, той е чудесен военачалник... и умее да си защитава своето - върна погледа си на нея и й се усмихна, после остави копието си настрана. - Сигурна ли си, че си се влюбила все пак в един от тях? А всъщност виждала ли си всички? Или си бърникала по джобовете ми за албумчето...

- Харесвам Муртаг... Но не съм влюбена в него и да, пообърках ти в джобовете. -застамено каза.
'Страшната' госпожица реши, че е време за шоу и отиде на дансинга, като се поразкълчи.

- Муртаг ли? - ококори се този път искрено, за миг забравил за апетитната госпожица - Но той е черен господар... - и беше с лилава коса, изключително инатлив като характер... Почти не бе останал човек, окйто да го харесва само по снимка май...

- Даа... - каза тя и му се намуси. - Харесвам го и какво??- бузките й пламнаха.
Госпожицата продължи да танцува и да го приканва с поглед.

- Е - усмихна се, Муртаг... да, някога го харесваха просто така. - Няма нищо лошо, като се замисли човек. Не се е случвало от много отдавна, затова изпървом се учудих. Но съм сигурен, че той би се запознал с теб, никога не е отказвал запознанства. Искаш ли да танцуваш, сестра ми?

- Наистина ли? Йе, ще се запозная с него! - каза сестра му радостно и скочи от мястото си. - Хайде да танцуваме, батко!

- Мхм, с всички ще се запознаеш, само ако пожелаеш! - изправи се и той, за да й подаде ръка и да се отправят към дансинга. Все пак, можеше да мине дори за джентълмен... само когато го поискаше.

Пое ръката на батко си и изтича към дансинга, където и крассавицата си се кълчеше.

Той не бе един от най-търсените танцьори, но след като бе от 40-те, определено имаше нюх и знаеше как да се движи... беше свалил ризницата и сега бе в напълно нормални дрехи, които му позволяваха да се кълчи по своя си начин. Сега гледаше да е близо до сестра си... засега...

Която пък със затворени очи се мяташе по дансинга, сякаш бе родена за да танцува.

Харесваше му... подвижността. Скоро се поотдалечи малко, защото си хареса свободно място наблизо, на което можеше да се развихри малко повече. Разгрявка преди истинския купон... той беше много по-детински, но те го обичаха... денят, в който всички бяха заедно. Момичето, което беше забелязъл, не беше много далеч...

Да и тя го наблюдаваше ит анцуваше, беше голяям красавец, но пък да внимаваше, тя го викаше само за танц, не за една нощ...
Малката забеляза това и нацупено му врътна гръп и продължи да танцува, сякаш той не съществува.

Е, стоеше между двете... малката никак не го разбираше понякога, а... После щеше да тръгне да й се извинява... може би дори щеше да си изпроси нещо, което той да й купи... Е... той й беше обещал... така че хайде, поне този път нямаше много-много да се отдалечава...

Тя се приближи и плъзна ръка по гърба му.
- Айде да танцуваме? - каза тя и хвана ръцете му.

- Нима, накрая на танца? - усмихна се все пак с блестящия си поглед, като отвърна на поканата като стисна нейните. Един танц беше достатъчен за човек, тичал цял ден да се измори... така че можеше да й го подари... тази беше хубава.

Очите й играеха палаво, а тя се завъртя под ръцете му.
Млката се намуси и си седна.

Не се страхуваше вече от никакви по-специални погледи... сам беше изпипал своите до съвършенство. Да, определено не беше в най-добрата си форма, но все още имаше достатъчно сили, че да доиграе танца докрай.

Тя огледа мъжа, не й изглеждаше да е чак такъв сваляч, на какъвто прилича, затова въздъхна разочаровано.

Е, тази мацка можеше и да загуби, но какво пък... все можеше да си намери някоя хубавелка по-късно. Винаги имаше момиче за него, така че каквото и да я накараше да мисли - не съжаляваше... Да, дори можеше да ограничи движенията, които един мъж обикновено не правеше...

Тя изпуфтя в лицето му и се махна от него.
Малката сърдито си пиеше шейка.

Прекрасно той си довърши танца с някаква си, на която показа уменията си, може би нарочно скрити от другата... ей така, на инат. Онази се порадва на неговите умения до към края, макар че малко по-рано напусна дансинга и се върна при сестра си с една кутия шоколад.
- Не ми се сърди. Тя ме предизвикваше, а пък ти ми се разсърди твърде рано, сестра ми.

- Има ли ден, в който да се сваляш мацките...

- Не й показах абсолютно нищо от своите умения. Тя остана доста разочарована от мен. Признавам, че накрая се улях с другата, но... твърде много си въртеше гъза. Хайде, не ми се муси така, сладур.