Когато се срещнем...

- Гадняр! - каза паки се намуси още повече. - Обръщаш толкова внинание на тия жени, сякаш не можеш и да имаш всяка, само моментите, които си с мен да си си с мен, а не и с ТЯХ!

Въздъхна, после сам я накара да изяде парчето шоколад, като го бутна леко в устата й и пак се усмихна широко.
- Толкова много ли искаш да сме заедно само двамата?

- Ми да! Виждам те веднъж годишно и пак не ти пука! Дойде, хвана ме за циците, подундурка ме малко и сега пак с тия...

Хвана копието, което бе оставил настрани, после я хвана за ръка и я накара да стане, дори я повдигна. За тези години бе набрал малко мускули, достатъчни да повдигне и момиче като нея. Пък и нямаше да я носи дълго.
- Ела с мен, първо затвори очи - посъветва я, после вдигна копието, което му бе като спирачка и сякаш изчезна заедно с нея от мястото. Шеметно се въртяха улици и лица... той използваше отново скоростта на светлината... Накрая я изведе от града и я остави да се съвземе, преди сигурно да продължи.

Щом се посъвзе, тя го погледна очудено.
- А? Къде сме?

- Извън града. На едно мое много любимо място. Можеш да се огледаш - мястото беше широка поляна, която бе покрита сега със сняг, но странно защо ли от снега поникваха невероятно красиви растения. Не бе далеч от града, а като че ли никой не знаеше за нея. - Това е Поляната на Ирисите. Често идвах тук да тренирам като малък, макар да казват, че мястото не е добро.

- Аййй, наистина е хубаво! - изумено хукна да тича по поляната.

Усмихна се. Понякога, когато се вземеше в ръце, просто искаше да подобрява отношенията със сестра си. Е, може и да се чувстваше виновен, може и не. Остави копието наблизо и тръгна по-бавно, че да не пропадне случайно някъде.

Тя скочи върху него и го събори, а след това започна да го целува по бузките и цялото лице.
- Мерси бати!

- Бях ти обещал да сме заедно - позволи й той да си покаже радостта и се усмихна на това. Е, това бе всичко, което имаше и можеше да й покаже в този момент.

Гушна се в него и се ухили деетски.
- БЛагодаря батко! Много много ти благодаря... Искам да се случва по-често, това... - казза тя и се отпусна върху него.

- Ако можех, щях да се прибирам по-често и ти го знаеш... Все пак сега съм единствения мъж в семейството, нали... Казват, че когато войната свърши, отново ще има мир.

- Дали ще сме живи след това... - каза тя и въздъхна тъжно.

- Не говори така! Ще бъдем. Ще бъдем, сестра ми - спокойно постави ръката си в дебела ръкавица върху главата й. - Ако не вярвах в това, досега щях да се върна в ковчег, покрит с цветя.

- Шшшшшшт!- каза тя направо ужасено и го целуна по брадичката тъжно. - Ако се върнеш някога така и ни го причиниш ще ти се разсърдя!

- Старая се да не го правя. Изпратих много свои другари така. Но аз ще продължа да се боря. Вие сте моята причина - той я целуна на свой ред по бузата, тази негова немирна малка сестричка, да... Те бяха причината да остане в армията дори тогава, с другите 39...

Тя го гушна още по-силно и се ухили.
- Много те обичам,батко. Затова идвам с теб! Няма да ме разделят повече от тяб, я!

- Е, не може така... все пак е възможно да попаднеш на бойното поле. Няма да оставя обещаващата си красавица да стои насред кървавата битка!

- Ми научи ме да се бия де!- рече тя и се ухили.

- Не, не може просто ей така. Аз учих в Дрейгън Дроу над десет години, за да мога да се защитавам сега добре. Ще ти трябва толкова време... а може и да го нямаме... Не е толкова лесно.

- А, не, ти ще ме учиш и толкова! Ще те следвам като бездомно куче, което си нахранил!

- Какво оръжие мислиш, че ще ти приляга? - той имаше своето копие, защо още в деня, в който бе влязъл в оръжийната и хванал това оръжие в ръце, то бе прилегнало невероятно добре на ръката му.

- Камааааа!- веднага каза тя и се разкикоти. - Искам камаа...

- О... Ама ти да не си и чела и в албума?! Камите са добри оръжия. Може и да се консултирам с някой мой съученик да видим как се използва най-правилно... не съм по тези оръжия... но виж, има някои, които обожават да се защитават с тези ножове.

- Може аз да съм от тези хора!- каза тя весело и го гушна силно отново. - Ай... ВЕЧЕ НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ.