Когато се срещнем...

Тъй като той обикновено не говореше и не му правеше впечатление това... нищо не й направи и я остави да спи там. О, случваше се на всеки, да... По някое време се загледа в нея, докато другите чакаха и си мърмореха, вече носейки виното насам-натам, и побутна някои от кичурите, които бяха паднали на лицето й.

Тя не усети докосването му, ала лицето й изглеждаше много спокойно и мило, особено като спеше...

Той вдигна глава след това, когато огледалото при Кимбли засвети ярко. Скоро щяха да се съберат... щеше да я остави да спи и да ходи да вдигне наздравицата... после пак щеше да се озове някъде в дъното...

Тя се събуди об аче, щом тй взе да става, защото я местеше.
- Оо! - бузите й пламнаха а тя рязко се вдигна и сведе глава- Извинявам се!

Поклати глава, което при него заместваше "Няма нищо", дори при съучениците му понякога. Тъкмо когато светлината угасна и разкри последните личности, които се чакаха. Да... розовокосия Ямада вече стоеше при тях и веднага беше попитан великия въпрос "Гадже ли си хванал?"

Щом те се изкрещяха така, тя подскочи от страх и настъпи Джи. Прехапа засрамено устни и пак се извини.
- Май ще ме запомните с непохватността ми!


Лицето на Анджелика поруменя и тя се поотдръпна от косите му, а феята кацна на главата на Муртаг.
- ЗДРАВЕЙТЕ гадняриииииииии!!!!!

- Няма такова нещо. Нормално е - проговори й най-накрая, поклащайки пак глава. Все пак къде се намираше тя?! При най-странните и откачени хора...
Лилавокосият как само не я спляска там не стана ясно, но пък добре си я сграбчи и махна. Не обичаше някой да си играе с косата му... освен може би един човек, но нямаше да си го признае... Беше забавно... как Ямада им се обясняваше

Тя сведе глава отново и просто се отдръпна от него.
Анджелика също се опитваше да обясни като Ямада.
Феята се ухили и му се оплези.

- Искаш ли да отидем нататък - предложи й, за да не стои отстрани и да гледа само. Да, по-добре да се смесеха с тълпата сега, когато нещата започваха да стават малко... различни.
Гио упорито си ги определи за гаджета и така си и остана за него, така че нямаше особен смисъл... пък и беше за шегата. Скоро ги подканиха да си вземат и те по една чаша.
Муртаг просто се огледа и се подсмихна леко, когато започнаха да тръгват към масата.
- Да те завържа ли или рискуваш да се понапиеш, госпожице фея?

- Добре. - кимна тя със зачервеното си лице и хвана голямата му ръка. Нейните ръчички бяха малки исе изгуби в неговата...
Анджелика се засмя на думите на Гио, а и останалите, а след това си взе чаша.
Феята му се опули.
- Тоз пък и тоз!_ хвана му кичур коса и го скъса от главата му. - ИМАМ СИ ЛИЛАВ КИЧУУУР!!!!!!!

Той може и да не показваше особено много емоции, но пък... е, с времето хората се научаваха да го разбират по свой си начин. Приближиха се, за да им пробутат по една чаша, празна, докато се отворят шишетата.
Същата подобна чаша вече пробутваха и на Анджелика и Ямада и то с нетърпение. Те бяха виновни за забавянето! Докато пък лилавокосия се усмихваше вече опасно.
- Отговори на въпроса ми - кимна си и измагьоса от въздуха едно наситина черно въже, с което бързо и сръчно си свърши работата и го окачи някъде настрани. Да, беше черна магия... само той можеше да си го свали когато поиска.

И анджелика и катрин си взеха чашите, които им подадоха, а и двете не пуснаха ръцете на момчетата, които бяха си заплюли за вечерта.
- НА КАКВО ДА ТИ ОТГОВАРЯМ БЕ,, МРЪСНИК, ГАДНЯР, ЧЕРЕН МАГЬОСНИК!!!!!

Без абсолютно никакво внимание да й обръща, просто щракна с пръсти и запуши устата й с подобна на въшето черна кърпа... която спокойно можеше да спре шума и от много по-голямо същество. Непукист беше да... не го засягаха обиди... толкова много бе чул за себе си досега. И изобщо не се връзваше на феите като Ямада.
Самият розовокоско си намери мястото, което обикновено отреждаха за него и се огледа.
- Ваш да отвори виното! Отдава му се!
- Само аз да се мъча?
- Жадни сме, побързай...

Малката стисна ръката на Джи и го погледна.
- Как се казваш?

Анджелика пък се разсмя при вида на вързаната фея...

- Джейдън. - машимален отговор, без особени емоции. Той рядко изразяваше емоциите си все пак, да... Заглушиха ги радостните възгласи, когато шишето се отвори и винто се разсипа из чашите, в техните, общо-взето на всички, които си имаха чаша.
- Наздраве за новото гадже на Ямада!
- И за скорошното зло над Гио от розов мутант!

Тя се смути, той дори не попита за нейното...
Анджелика чукна засмяно към чашите им, а феичката само се люлееше на въжето. И тв бе забавно...

Е, той може и да я попиташе, ако не беше шумотевицата толкова голяма. Макар че поне го знаеше. Те, хората като него, стояха отстрани, но чуваха всичко... Когато лудницата утихнеше, ако още бяха близо един до друг, може и да попиташе. Сега просто си изпи чашата, докато започваха да се наместват да хапнат.

Щом седнаха на масата, Анджелика се заговори с едната грушичка, малката пък с другата, но общо взето всички си говореха за сходни теми.

Е, докато се хранеха всичко изглеждаше наистина като една мила семейна сбирка... До момента, в който не отнесоха вече празните чинии и Кимбли не стъпна на масата с една огромна чаша в ръка и не посочи седящите отсреща.
- Ямада!! - накрая стигна и до него, естествено - Искам да започваме с музиката!
- Да, вярно си е! - съгласи се някой от лявата му страна, към края на масата. Че как... за забавление бяха дошли.

Анджелика тихо се засмя, а след това потърка ръцете си.
Кати пък се бееше поизорила от толкова много говорене.

Е, сега щяха да я оставят да си почине, ако искаше, защото Ямада отговори със смях на подканата и плясна с ръце, при което музиката, пожелана от Кимбли се разнесе така, сякаш винаги си е била там. После розовокосия се изправи, за да се надвеси и да разгледа масата.
- Най-скучно му е нааа... човекът в средата!
Кимбли се качи вече буквално на масата и пресуши гарафата, която държеше, после с уж изискан жест и ръка на сърцето предложи ръката си на някой от средата.
- Красавец! Ще танцуваш ли с мен?
- С удоволствие~ - една бяла ръка с глас, пропит със смях пое тази на Кимбли и естествено се качи с него на масата... естествено, че беше Саку...

Малката ги гледаше и очите й се смееха весело, точно както и тя самата, а Анджелика реши, че щом никой не якани, тя ще покани някого да танцува с нея.

Повечето по-скоро гледаха примера на Кимбли, преди да предприемат нещо. Някои си поръчаха на Ямада какво да засвири след идиотско-откачената музика, предназначена за средно напил се Кимбли на среща.
Когато Саку се измори и си се върна с нещо като женски поклон, който предизвика, разбира се, смях, дойде ред на повечето да се разбунтуват и да се прехвърлят на вълна подобни забавления... а пък за други, като Муртаг например, стана причина да запалят по една лула, преди да са станали готови. И естествено, Кейстръл не вдигаше поглед от книгата си.

Малката погледна отново към Джи, а след това ъздъхна и погледна към танците, тя обичаше танците, затова засмяно го попита:
- Искаш ли да танцуваме? Да, хайде! - хвана го за ръцете и го задърпа към дансинга им.
Анджелика си танцуаше с още няколко от 40-те до Ямада.

- Но аз не мога... - той обикновено не танцуваше... само когато бе бил по-малък се бе опитвал, но от тогава предпочиташе да прави тиха компания на оставащите... Е, завариха го неподготвен.
40-те, май взимаха част от шегата на Гио за истина, в полупияно състояние, затова нямаха нищо против да накарат и двамата дошли заедно да са близо един до друг... винаги бяха били добри в това, но май Ямада ги усети... През това време пък се приближиха още, а пък някой накара Муртаг да се съгласи да попее малко.