Когато се срещнем...

Малката танцуа, дори пя с Муртаг по някое време, а след тоа пак хвана ръката на новия си приятел,на който така се възхищаваше и се върна на дианчето, където се облегна пак на бедрата му, този път без да го пита.

Беше се изморил, защото той... не танцуваше, никога. И знаеше, че съучениците му са втрещени и учудени от постъпката му. Но, хайде... на рождения ден на Кейстръл, какво толкова. Момчето още си стоеше и вече беше почти накрая на книгата си. Някой мина и му пробута още чаша вино, както се случи и с повечето участващи и на дансинга... дано не се напиеха много...

- Знам, че не те интересува, но аз съм Кристин. - каза му тя и вдигна лице нагоре, поглеждайки го.

Анджелика си танцуваше до Ямада, а феята си се клатушкаше.



//Мел, в скайп ли си? Защото ми пише, че си оффлайн и не мога да ти пиша Т_Т//

- Приятно ми е - знаеше го, но да, така беше по-възпитано, не само да подслушва отстрани, може би... Интересно, откога ли хората, които го познаваха тук, не бяха чували да използва гласа си толкова много. Дори пред учителя им си мълчеше като пън.
Е, дадоха и на нея нещо доста силно и опияняващо в една чаша, ако искаше да се почувства като Ямада, който бе изпил една такава преди малко и май имаше настроение за всичко

- Наистина! И на мен също ми е много приятно! Надявам се не ти тежа. - каза тя със смутена усмивка.


Анджелика й дойде това доста силно, затова седна на земята до Ямада, беше с червено от алкохола лице.

- Не. Аз съм същество, което не усеща тежината като другите... затова дори и да е така, за мен не е.
- Как си? - засмя се той на това, не можеше да се каже, че той не е опиянен, ама... те неговите съученици си бяха такива - Искаш ли вода?

Тя се усмихна, ова бе странно, но н а нея не й пречеше. Погали бузката си и затвори очи. Лицето й бе извърнато към неговото и бе на бедрата му..

- Не, не, няма нужда. - засмяно каза. - Надух се вече от толкова течности!

Той отново не изразяваше особено големи емоции в каквото и да е. Просто я наблюдаваше така, сякаш бе паднал от някъде другаде, чужд свят. А може и така да беше?
Ямада пак се засмя и кимна след това.
- Мога ли да ти помогна някак?

Малката продължи да спи на коленете му.

- Като ми изпееш една песен.

Накрая той отново махна няколко кичура от лицето й и въздъхна. Не можеше да се усмихва, кой знае какво си мислеше... е, никой не знаеше.
Розовокосия се усмихна и махна на Муртаг и Кимбли да пуснат микрофона... тоест шишето, което използваха за такъв
- Предпочитания?

- Ами нямам, по твой избор. - каза тя и отново потърка лицето си, бе червено от алкохола...

Малката кихна,з ащото кичура, докато го мааше, подразни носа й. Отвори широко оич и го погледна.

Той кимна, после си пое въздух и поспря музиката, която сам създаваше по странни и нетипични начини, после седна до стената, да не се клатушка и затвори очи. За миг изглеждаше като заспал, после музиката се върна и скоро и той запя. Нежна мелодия, която идваше от стари, много древни ездачески песни... смесица, с която той се сравяше добре, дори и пиян.

- Сега аз се извинявам - вдигна той ръка и после я облегна на облегалката на дивана.

Анджелика слушаше внимателно музиката и също се бе облегнала на едн от стените и го наблюдаваше.


- Но как! Аз кихнах към теб!- каза тя, маакар да бе кихнала към корема му, все пак...

По някое време се приближи до нея, просто, защото тя си го беше пожелала. Можеше да й предложи да танцува, макар че не беше добра идея... по-добре не.

- Голяма работа, Катрин. Няма да ми стане нищо от това. Все пак аз те разбудих май.

Щом той си изпя песента, тя му запляска.
- Браво!- и го целуна по бузата, за да нямаа много шегички.


- Не, не. - тя засрамено пак се облегна на краката му и косите й отново покриха цялото й лице. Тя завъртя няколко пъти леко лице, но не можа да махне всичките кичури.

Усмихна се, той беше толкова горещ, че направо можеше и да не усети това... но не и чак толкова пиян, че да не го зарадва, нали... Не закъсня моментът, в който им дадоха да ударят по още едно винце.

- Ако искаш, ще ти намеря някое спокойно и по-удобно място.

- Добре, ако целта ви е да ни напиете, успявате. -каза тя с пламналото си лице и замаяна глава.


- А ти ще останеш ли при мен?- зададе този въпрос малката с червеното си лице, знаеше, че ккавото е-ще си бъде само тази вечер, защото на битктите нямаше да може а се радва на близостта му, но поне сега... Ако той я харесваше или поне малко,,,Ъ, да, нямаше смисъл да си мечтая толкова много.

- Естествено, че целта ни е такава. Кажи ни, когато имаш желание да си поспиш...

- Ще остана... - не искаше да остава, когато съучениците му се напиваха така, че после ги болеже глава цял ден... понякога се случваше и знаеше какво е. Пък и по-приятно бе в нейната компания, понеже не го караше да прави неща, които не иска... например да пие или друго...

- След толкова алкохол...усещам, че ще е скоро. -каза с ръка на главата си.


Очите й заблестяха така, както когато Муртаг влезе. След това се изправи.
- Хайде тогава, заведи ме. - подаде му ръчичката си.

- Ще ти помогна да си намериш стая - предложи й Ямада, за който можеше да се отнася й същото, макар че сигурно щяха да го задържат да ги забавлява... Муртаг беше останал да изпуши пак малко тютюн, докато някой се забавлява с пеенето.

Кимна. Можеше да й намери чудесно тихо местенце... мислеше, че ще й хареса...
- Насам - посочи към вратата, когато хвана ръката й.

- Добре, нооо, ще постоя още малко, защото май ще тенатряскат и теб скоро. Само чакат да заспя, аа - засмя се отново и потърка едната си зачервена бузза.



И тръгна до него.
- Защо не се приближаваш до тях?

- Е, ти за мен не се тревожи, свикнал съм - засмя се, като я погали по другата буза, може и да преценяваше доколко добре се чувстваше. - Но виж, с теб прекаляват.

- Не мога. - спокойно сподели той, те знаеха... той също знаеше, беше негласно споразумение. - Не ги разбирам. Хората са трудни същества.

Тя кимна иа щом реши, че вече не може му каза, че е време да й показва стаята.


Малката сведе глава.
- Съжалявам, че ви карам тогава да правите неща, които не разбирате. - смутено рече, ай, да знаеше какъв е проблемаа...

Кимна й и се изправи от мястото, където се беше облегнал, близо до прозореца, за да поне малко да му помине. Макар че бе още по-розов, като косата си вече. Поне можеше да ходи сравнително нормално.
- Ела - хвана я, за да я поведе към стаите за гости.

- Аз не знам как да говоря нормално с хората. Това е, което не разбирам. Страхувам се да не кажа нещо, което не бива... така и не разбрах кое е правилно и кое - не.

- Лека нощ, момчета! - помаха им тя засмяно и тръгна с Ямада. Преплете пръстит си с неговите.


Малката се ухили приятелски.
- Тогава мога да ти помогна! - подскочи и го целуна по устата засекунди - Усети ли нешо?