Когато се срещнем...

- Значи той не говори за нас! - не беше честно... но пък може и да беше прав. Кой искаше да отговори за сбирщина откачени ездачи... те бяха семейството... защо трябваше да се издават, пък дори и на собственото си истинско семейство. Е... всеки със своите си разбирания - Добре, че не си го загубила. Той би полудял без него... както и всички ние... май сме много сантиментални.

- Не, понякога много ми говори за вас, но аз съм прекалено любопитна. - със зачервено лице рече тя.

- Разбирам... е, предполагам, че си е нормално - за тях се въртяха какви ли не митове и легенди, още повече за учителя им и така нататък, за всички способности, които притежаваха... Какво ли не. - А знаеш ли, че в момента присъстваш на вид чудо... аз обикновено не обичам да говоря с непознати... както казват хората за мен.

- Батко казва, че съум много весело и дружелюбно момиче, което няма как вие да не харесате! - засмяно каза.

- Значи е бил прав тогава... Никога не съм се съмнявал, че може да преценява добре, този хитрец... Спасявал ми е задника хиляди пъти и продължава да ме учудва понякога.

- Наистина? Радвам се да го чуя! Брат ми е такъв сваляч, че да го видя сериозен или пък в битка е нещо невероятно.

- Пожелавам ти да не го виждаш. Това ще значи, че нещата сериозно са се усложнили. Всеки един от нас в действителност се отпуска само на такива събрания и малко след тях, може би заради алкохола... Но в битката сме различни хора, почти плашещо е.

- И аз искам да се науча да се бия. Батко ми обеща да ми вземе кама и да ме научи да се бия с нея!

- Батко ти не го бива с камата. По-добре го изчакай да се посъветва с някой, преди да го притиснеш... Щом ти е обещал, значи ще се постарае да ти го покаже... но като се научи той. Специалността му е бързината и копието.

Тя кимна.
- Дадено.... Кой знае, може някой ден да стана една от вас!-весело каза и се изправи. - Аз се качвам горе.

- Не точно от нас, но от войниците... - повдигна рамене, не можеше да каже, че е невъзможно или че пък е възможно - Пожелавам ти лека нощ.

- Лека!- помага му и се качи горе в стаята при Джи, след тоа се мушна под завивките до него, направо сгушвайки се в него.

Той като че ли като заспеше не вече беше тук... беше отпуснат, макар и все пак да не изглеждаше и да не беше като умрял... но определено иначе безличната му и стегната физиономия беше малко по-човешка. Просто се помръдна, за да направи място и той сигурно не съзнаваше, че го прави.

Тя се загледа в лицето му и го помилва с показалец, а след това се сви под завивките и веднага заспа.
***
На сутринта...

Тишината бе обгърнала целия дворец, както обикновено. Но Муртаг трябваше да направи най-неприятното и скоро, след около пет неуспешни опита беше разбудил Ямада и го бе накарал да си свърши работата. Е, само на него щеше да му е неприятно, но да си беше направил сметка.
Скоро го остави да огледа добре арфата и след малко засвири за събуждане, нещо невероятно свежо и красиво, достатъчно да премахне последните следи от главоболие дори за Кимбли.

Анджелика се събуди от музиката, опъна се на леглото и се изправи, потърквайки сънено глава.

Феичката също се събуди. Очакваше да я развържат...

Малката отвори очи и срещна тези на Джи.
- Добро утро!- раостно рече.

- Добро - дано да беше. Ямада можеше да разбуди всички и да ги накара да се усмихват, но дали той беше добре... е, не можеше сам на себе си да действа, иначе щеше да си се омагьосва.
Ямада привърши, когато хората наоколо започнаха да се изправят един по един, да, малко не знаеха къде се намират, но щом им свиреха за закуска, значи бяха в добри ръце. Муртаг се смили после над музиканта и го изпрати пак до стената с глътка вода преди това, да поспи поне още малко.

Анджелика слезе долу и усмихнато икна:
- Добро утро, пияндурници!- отиде до Ямада и му помогна да се изправи, след това го заведе горе, там да си подремеше.


Малката гушна силно Джи.
- Наспа ли се, Джи???

- Няма нужда да се излежавам до някое време - отбеляза си по-скоро на себе си, тъкмо се бе върнал в състоянието, което не му позволяваше да узнае къде сенамира и защо... И да, това, че използваше магията си почти заспал бе навик...

- Разбира се. - днес бе пълнолуние, само това го притесняваше... но бе чак довечера... довечера. - Важното е на теб да ти е харесало тук.

Тя вече го бе завила.
- Хайде. - тихо каза и сена до прозореца.


- ХАРЕСА МИ!- каза тя, докато стискаше Джи. - Ще ме возиш тази нощ, нали?

Измрънка нещо, което остана неразбрано и сигурно нямаше дори той да си го преведе, ако можеше да се чуе, но скоро след това пак потъна в успокоението за болящата глава. Тази нощ бяха прекалили... нарочно го бяха направили...

- Да, стига да успеем да се срещнем преди луната да е излязла. Иначе няма да ме познаеш.

- Е, нищо, какво искаш да акжеш с това, че няма да те позная? Бати ще ме остави и днес, до колкото знам.

- Истинската ми форма, тя... хората не могат точно да разберат какво съм... за тях приличам на нещо като кон... май...

- Кентавъъър??? - запита тя и се повдигна от шок и радост едновременно.

- Не съм кентавър... нищо човешко няма във вида ми. Само през останалата част от съществуването си съм човек, за да не плаша хората и да не ги карам да ме убиват.