Когато се срещнем...

Картината стана по-реална и истинска. Феята и гномите наистина изчезнаха напълно, сякаш те двамата се намираха в друга реалност. И така беше. Това беше нейното желание все пак.
- Предполагам, че водата е добра за плуване, но първо провери.... ако не е, пожелай си да е каквато искаш ти.

- О... - той се замисли, но накрая кимна - Джей не е опасен, така че може да останеш

Тя се пожела по-топла вода с приятните слънчеви лъчи и цветя около езерото. Тя смъкна дрехите си и слабото й тяло се разкри изцяло пред розовокоското. Тънката талия, малките гърди, приятно изпъкналите кости на гръдния й кош, бедрата и... обърна се към Ямада и се усмихна закачливо.



Малката кимна.
- Не е опасен, аз много го харесвам!

Бе прибавил своите промени само преди миг... по-точно, бе направил повечето от цветята наоколо розови, единствените цветове, които той по принцип от рождението си познаваше. А пък и много лека част от тревата бе станала по-искряща, сякаш наситина бяха насред пролетно време. Сега вече я гледаше, а после се и приближи да я докосне и впи устни в нейните.

- Хубавото е, че ще му се радваш още дълго, както изглежда. Той едва ли ще се връща скоро в дома си.

Уви ръце около шията на розовокоското и отвърна на целувката му. Щом тя приключи, къдрокоската смъкна дрехите му и го задърпа към невероятното езеро. Да, ако онова бе хубаво, то това беше невероятно!



Малката кимна, а русите й кичури паднаха по лицето й от радост, че батко й и позволяваше.

Последва я, пък и това беше техният измислен за момента свят... и сигурно добре си го бяха подредили. Водата със сигурност беше пирятна, когато я докосна след малко. Можеха да си пожелаят всичко и за него. Дали прозрачно или не, дълбоко или не... после щяха да преценят.

- Но да знаеш, че бая ще ме изпотиш. Мама ще ме убие, когато разбере, че не те връщам веднага. Освен и аз да остана в двореца.

Къдраввелката уви тънките си ръце около шията му отново, а след това притисна тялото си към неговото. Искаш още много неща! Да можеха да създадат цветя с въображението си, да можеха да се целят с горещ сняг, от който кожата да не посинява от студ; да можеха да си останат в измисления свят за-ви-на-ги.



- Да, остани, но не се натрясквай като свиня отново, моля тее. - засмяно го помоли тя.

Отново реши да й подари една целувка, после друга. Тя можеше да си го пожелае, ако можеше да си го представи достатъчно ясно... то щеше само да се появи, по-точно... Захапа част от ушенце... да, току-виж разбрала принципа на магията тук.

- Е, те са ми свикнали, другите... това е по изключение... пък и довечера нямаме повод...

ИИ всичко това, което си бе представила се появи.
- Леле! - измено каза и погледнарозовокоското. - Ами ти, защо ти не си пожелаеш нещо? Интересно ми е дадлли можеш да си пожелаеш да виждаш тук всиичко цветно?


Малката се усмихна весело и погледна към Джи.

- Не. Тази магия не е включена... защото се води, че аз нямам никаква представа как да си представям нещо цветно. Ще ми е трудно. - той явно се замисли, после отнякъде се пръкнаха едни невероятно сладкогласни птичета и едно две дръвчета. Някъде от по-надалеч задуха топъл вятър. - Май в момента ми хрумват само декорации.

Той, естествено, стоеше до Кейстръл и явно двамата си се бяха зачели заедно... той сигурно имаше доста да поседи тук, докато не станеше вечер.

- Н о ти вече си виждал цветно, значи знаеш как да си го представиш? - целуна брадичката и шията му...и ключицата и гърдите...

Малката скочи и седна между тях двамата, засмивайки се детски.
- Какво четете?

- Но е значително по-трудно, отколкото да си го представя лилаво или розово. Докато другите го възприемат нормално, аз трябва да си спомням стари впечатления и образи. - прошепна й в отговор и отвърна на закачката с друга подобна.

- За Вятърът - лаконично отвърна Джейдън след минута-две, защото Кейстръл разбира се не реагира никак.

Прекара прести през розовите му коси и весело се усмихна.
- Ами какво друго искаш, хайде да видим!- б еше й любопитно какво още може да направи, дас и предстААви.


Малката се усмихна на Джи, а ина другото момче.
- Аз съм Катрин, а твоето име как е? - подаде му ръка да се запознаят.

- Мога да си представя всичко - засмя се, някъде около врата й, който сега изучаваше с устни, но спря за момент. - Планини със заснежени върхове, дворци, Краят на света с ангели, насядали по своите си кули... Красиви и огромни цветя, лек дъжд, уханни треви през лятото... Нощ с звезди, по-ярки от слънцето - това, което изреждаше, се появяваше само, докато го изричаше, после заглъхваше, за да даде сила на ново видение.

- Кейстръл - но не пожела да я докосне и продължи да си чете.
- Той е Хартиен магьосник - прошепна й Джейдън така, че само тя да го чуе. - Явно не може да се поздрави с теб сега, защото не е овладял магията си. Докоснеш ли го в критичен момент, ще го "намачкаш", сякаш мачкаш пергамент.

Очите на Анджелика светнаха изумено, леле!
- Невероятно... - каза тя и погледна към очите на розовия. След тоа докосна тя с устните си неговите.



Малката кимна и не го пипна също. Гушна се в Джи-то си и измрънка нещо.

Отвърна на този малък жест. Харесваше му дори само, защото я държеше в прегръдките си... Това беше цяло едно желание...
- Ела да влезем на по-дълбокото.

- Батко ти ще ревнува - отбеляза, понеже Кимбли нарочно се правеше на ревнив в момента.

И влязоха, беше й интересно! Хвана ръката му и преплете несъзнателно пръсти с неговите.
- Много... ми харесва. - каза тя, прехапвайки си устните.




- А на теб харесва ли ти, Джи? - тихо, така че пък само той да я чуе прошепна, тя беше не само малка на външен вид, но и като разбирания и държание, просто защото живееше такъв живот...

- Радвам се - той отново бе се заел да я целува. Водата бе прекрасно чиста и почти прозрачна и не съвсем. Няколко рибки се разбягаха на всички страни от тях, а той я спря, когато им стигна някъде до раменете - Или искаш малко по-наплитко?

- Забавно е - знаеше, че е, защото бая се бяха потрудили да го научат какво означава това.

- Ако влезем навътре още малко, ще останеш без Анджелика. - каза тя засмяно и се потопи отдолу. Плъзна ръцете си по гърдите му и корема, а след това се засмя под водата, от устата й излязоха балончета, а тя отново се подаде нагоре.




Русото момиченце погледна и към другото момче и после пак към Джи.
- Ако го докосна само с едно пръстче, ще му стане ли нещо? - много тихо, че да я чуе само той каза.

- О, ти плуваш така прекрасно добре. Не ми се вярва да остана без теб. Пък и тук можеш да си пожелаеш да дишаш под вода.

- Предполагам, вече не. Той настройва магиите си, когато някой го поздрави. Но после не му се струва прилично да подава ръка толкова късно.

- Кейстръл, искаш ли да играеш с нас на една игра?- попита русото момиченце и се усмихна весело на мъжа до себе си. - ИСкате ли да играем на карти? Аз, ти и Джи, а и който иска д асе присъедини от другите?



Тя си пожела Ямада да може да вижда цветно и веднага се скри отдолу под водата. Заплува към по-дълбокото, а изведнъж цопна вътре и не се показа повече.

- Не съм сигурен дали мога да играя - гласът на Кейстръл, окйто всички чуваха само на най-специални поводи... изключително рядко... а и той говореше почти шепнешком... бе отговорът на предложението й. Той знаеше всичко на теория, може би, но на практика...

Стресна се, сякаш току-що го бяха запратили в някакво ужасяващо място. Неговият свят, какъвто беше, след като съдържаше само няколко вида лилаво и розово, бе прост за възприемане... тук всичко бе по-ярко и така изведнъж, че чак глава можеше да го заболи от толкова информация. Когато после се окопити реши да иде в дълбините да я потърси, а и там цветовете бяха еднотипни и сини, докато свикнеше с разнообразието горе.

- Ми ще те научим! Аз знам и е много интересно!- каза весело и му се усмихна лъчезарно. Чувстваше 40-те страшно близки, защото батко й бе говорил доста за тях.


Тя се появи зад него и го прегърна в гръб, щом се показаха на повърхността.
- Харесва ли ти това, което създаде?

Кимна. Той бе човекът, който биеше дори по-зле от Джейдън и мразеше да говори. Но се съгласяваше най-много с знаци. После протегна ръка и от няколко бели листа, които бяха поставени пред него... за да ги изяде по принцип... се появи цяло тесте карти за игра.

- Щом аз съм го създал... значи наистина ми харесва.

Малката взе тестето, хвана и двамата за ръце и седнаха на масата. Тя раздаде картите и им обясни как да играят.
- Е, почваме! - (играта Кент ако знаеш каксе играе?)



Анджелика замълча за момент. Дали пък не й се бе разсърдил, че го бе направила да вижда цветно? Заплува към по-плиткото.

Присламчиха се към тях още двама трима, единият дойде да погледа и така. Дори Кимбли дойде да вика за сестра си просто ей така. Събеседниците й не бяха едни от най-добрите на карти, но... Нищо...

Последва я, когато се отдалечи малко повече. Тук възприятията за далече и близо бяха притъпени. Настигна я почти до брега, за да открадне още една изпиваща целувка, когато я обърна към себе си. Ха, бягаше... не можеше