Когато се срещнем...

Анджелика отново се разсмя, а фята се намуси.



- Да, справили сте се отлично!

- Ето, заповядайте си го. Няма да сте самотни, сто процента ще ви отнеме цялото време на света, ако го пожелаете!
- Ще бърбори, ще се радва там...

- Супер! Ще ти направим още, ей...
- Дано не ти стане лошо

- Ами...
- НЕ! Божичко, това нещо ще ни побърка! - малката фея веднага се намръщи и обади.


- Ми добре, чудесно, радвам се, че имам толкова добри ученици! Бъдещи сладкари!

- Тогава това, ще ви яде мухите... абе я не се безпокойте, ще закачим ние едно по избор.

- Моля ти се, недей, че вярно ще започнат да ни търсят и край с кариерата на войника...
- Бихме го правили така, преди някоя битка нещо... ама дано не надебелеем...

- Не, не, това е хубаво. - Анджелика вече си го беше харесала, а феята се намръщи.
- Анджелика нищо не разбира!



- Е, става въпрос за свободното ви време, ще знаете как вие сами да си готвите... - тя се усмихна и ги гушна, готвачите - Браво отново!

- Заповядай, Анджелика, да си го закачиш със здраве... ако изобщо е възможно да се каже така.

- Следващият път ще се влюбиш до уши... ще сме по-добри сигурно.

Тя си го взе, а феята продължи да недоволства
- Благодаря.



Малката блондинка се ухили отново.
- Супер сте! Много се радвам! - тя поклащаше леко глава и отново опита от крем карамела, бяха го направили наистина добре. След това погледна засрамено и към Джейдън.

- Моля. Дано и стаята ви харесва. Изгледа май не е нещо особено...

- Следващия път ще карамелизираме захар и за тоя - просто видяха накъде гледа и се сетиха, че той като конче обича ябълки и много захар.

- Харесва ни. - кимна Анджелика.
- Приемлива е. - каза феята.


- Искаш ли? - попитапосочвайки наполовина пълната ис купичка.

- Само ако ви трябва нещо, винаги можете да си разскрасите, няма проблем. Така че приватизирайте си саята както желаете.

- Ами... може би след малко... - той се притесняваше малко от манията си.

Тя кимна с везела усмивка, а феята - намусена.



Малката взе лъжичка, гребна от крем карамела и го пъхна в устата му, след това и още една, и още една.. и свърши.
- Вкусно направено е. - каза със зачервено лице и силно биещо сърце.

- Фейо, не знам, ама все ми се виждаш много намусена. Кажи какво да се направи за теб!

- Зная... просто когато знам, че има захар, не бих могъл да се контролирам.

- Не искам тя да си тръгва! - посочи блондинката.



Русото момиче пък се засмя весело и кимна.
- Нищо, яж колкото ти харесва!

- Трябва да говориш с брат й. Ние нямаме особена сила и думата над такива въпроси, нали?

- Не може така! Ще хвана диабет... каквото и да означава това

- Ха, сякаш ще си хабя думите с тоя! - той я бе отхръвлил!


Малката се смути и кимна, а след това направи крачка назад.

- Тогава няма какво да направим ние...
- Ние сме семейство, но не решаваме живота на семейството на другите. Пък и той вече е дал възможностите за избор...

Щом всички седнаха по-късно да хапнат, а и го направиха, едни започнаха да се шегуват, други да си говорят, феята пък кацна до ухото на Джейдън и му пришепна, че малката блондинка го чака отзаде, за да му каже нещо важно, а и за да си вземе чао, както ще направи с всички.


През това време Катрин вече бе измила някакви съдове и бе излязла навън.

Брат й не беше тук да види и разбере някои неща или пък не... но явно щеше да се сърди още дълго време, а после една сутрин да потеглеше на път без никой да разбере накъде.
Джейдън се замисли малко, после сякаш успя да се сети какво би искал да направи и се измъкна по един брилянтен начин от общата разпокъсана картина

Малката беше с гръб към мястото, от което той трябваше да дойде. После щеше да с еизвини на брат си, за да може поне да се разбират и виждат...отвреме на време...

Застана близо до нея и се вгледа в небето, преди да наруши с нещо изобщо тишината. Съзвездията му бяха непознати и беше страшно, затова скоро се отказа да се опитва да намери звезди, които познаваше.
- Наистина ли искаш да се сбогуваш по този начин?

Тя се обърна рязко и го погледна изумено.
- Съжалявам, ако съм нарушила сокойствието ти, да, няма нжда. - направи жест с ръцете си, който показваше, че може да се връща при останалите.

- Не съм искал да те обидя с това си изречение. Просто е по-трудно по този начин, Катрин. Може би съм объркал точното време.

- По трудно? Кое е по-трудно? Да не би и за теб да е трудно?! - наежи се като котка, видяла куче, но не викаше, а говореше спокойно.

- Решила си да се сбогуваш с всички поотделно? - попита, вместо първо да отговори, за да е наясно дали е разбрал добре.

- Амми... не точно. - смутено каза и наум прокле малката фея, която така е извъртяла нещата.