Когато се срещнем...

Въздъхна и затвори след себе си, когато влезе вътре. Нямаше да натоварва момчетата със семейни проблеми.
- Ти какво би решила да направя тогава? Аз не искам да страдаш тук... Или предпочиташ да оставим решението на Северния дъх?

- Какво е това? - попита тихо и отвори вратичката, поглеждайки го с червени очи.



Анджелика стоеше в ъгъла загледана на някъде, а феята наблюдаваше момчетата.

- Северният дъх е нашата вяра, сила и воля. Той е присъствието, на което се молим и което решава съдбата ни. Той е нещото, което държи ръката ни в боя. Той подкрепя честността и смелостта на ездача. Всичко, което е един ездач е част от Северния дъх. С други думи той е нашият герой и нашата сила. Наричат го още Северният вятър или Роланд Колд. Чувала си за него или не?

- Никога преди. - каза тя сърдито.

Подсмихна се. Да, младото поколение хич не си правеше труда да отваря учебници май... и най-вече да търси заложбите в себе си, което някога преди беше задължително.
- Преди много години, но и не чак толкова, в царството ни се родил поредният принц. Принц Ищобан приличал на всички останали, но и бил по-различен. Знаеш, на външен вид няма владетел, който да не си прилича с другия поне по две основни неща - гарвановочерна коса и зелени очи. Така отличаваме владетелите си. Принцът бил различен. По-могъщ в магията си и по-справедлив в присъдите си, той скоро получил хорската обич. Могъща личност, която още тогава всички почитали. Баща му сменил името му на Роланд Колд, Студеният владетел. Защото детето било сериозно и борбено още в самото начало... всяка една негова битка се водела успешно тогава. Всеки ездач има правото да смени името на детето си само веднъж до седмата му годишнина, ако не знаеш за тази традиция да добавя. Роланд Колд се заклел да пази народа си във вечността и завинаги. Съдбата го надарила с безсмъртие... и той още е около нас, за да ни пази. Най-могъщата сила, която можем да притежаваме. Той е северният студен вятър, който усещаш зиме и лете. Той е гласът, който ти наепва да бъдеш смел. Той е всеки звук в нашето царство. Това е, накратко.

- Аха. - тя кимна леко - Това съм го чела, но явно не съм го запомнила. - излезе от гардероба и пусна косата си, среса я и се приготви. - Щом искате да ме връщате, хубаво, сигурно и този дух ще го иска. НО нека не бъде днес, а утре. Поне да мгоа да си взема чао с всички!

- Съветвам те да не предполагаш какво би искал и какво не Роланд Колд. Той е непридвидим досущ като бурята. Но добре тогава... - макар че тя можеше да се сбогува и достатъчно бързо, хайде, нека да бъдеше утре...

- Нима! - възкликна ужасена, сякаш не знаеше,, че щом той искаше тя да си замисне, значи и духа го искаше! Намръщи се киммна леко -Не, по-добре днес, няма да занимаваме хората с мен повече. Няма да им се качвам на главата! - изсъска тихо и се намръщи ощ еповече.

- Е... явно няма смисъл да се опитвам да ти обясня с каква цел те изпращам обратно. - това искаше той като неин брат. Че той дори никога не беше говорил сам с Роланд... Той обикновено сам посещаваше ония, които искаше да посети... но за какво му беше някакъв побъркан женкар, дори сигурно се срамуваше от него, че е ездач. - Довечера тогава - какво да се опитваше да каже, нямаше смисъл. Щеше да играе лошият, хубаво.. - Още те чакат отвън.

Тя излезе навън след като се успокои и мълчаливо огледа всички.
Феята кацна на главата й и я погли.

"Ядосал се е" беше общата мисъл на всички, още щом вратата се отвори. Случваше се рядко, но довеждаше Кимбли до гадни състояния. Например, едва ли щеше да се прибере у дома си в следващите пет години.
- Ела с нас - по-добре по-далеч, че да имаха настроение

Тя кимна нацупено, батко й понякога се държеше много лошо! Прехапа устните си и със сведена глава тръгна с тях.

Те я разходиха из по-голямата част от двореца, просто, за да я разсеят поне частично. Даже я изведоха и на някои напълно тайни места, които друг не би намерил. После щяха да питат дали случайно не й бяха били предоставени избори...

Беше се разсеяла малко и дори се беше смяла и правила смешки, но все пак не искаше да ги напуска...

- Ти искаш ли да разбереш повече за основните стихии? Може да ти се удаде случай да намериш своята! Приличаш ми на слънчево момиче.
- На вода по-скоро.
- Ох, не знам...

Тя объркано ги погледна.
- Вода или слънце????



Анджелика беше в не много добро настроение и сега лежеше в стаята, която си бяха избрали.

- Всеки ездач се ражда със някакъв вид сила. Огън, вода, въздух и така нататък и така нататък. Не всички искат да я открият де... зависи си от теб.

Те май наистина щяха да й оставят някоя проблемна табела, поне не с инкубуси, но пак с нещо, което много щеше да говори за компания... само да го дорисуваха.

- Аха. - тя кимна и пак се намуси, тя също бе ездач, можеше да е с тях, една от 40-те!

- Винаги ми се е струвало, че повечето ездачи са огън, въздух, тъмнина и лед... другите са леко по-редки, макар и водата да не отстъпва. Някой път ще се пробваш, нали?

- Мхм.- кимна тя и се усмихна. Щом отново бяха в двореца, вече ставаше тъмно и феята, и анджелика готвеха за 40-те.

- Вижте, вижте! - донесоха им няколко интересни табели, май Онизука си го биваше безпорно. - Кое чудовище от тези искате? Или пък ангели?

- Катрин, искам да опиташ крем карамела, който се опитахме да направим!

- О, много са добри! - Анджелика каза развеселено, а феята кимна. - Ще бъде труден избор...



- А! Идвам! - тя веднага засия от радост, а след това изтича при тях, след това си взе една лъжичка и го опита.

- Ами помислете внимателно кое същество бихте искали да излезе от картината... и веднага бихте избрали най-подходящото. Ръката на Онизука е вълшебна. Всички образи могат да станат истински

- Уж спазихме указанията (макар че повечето давахме само съвети)
- Ама не му разбираме точно...

Анджелика и феята избраха едно и усмихнато си кимнаа.а
- Да, ето това.



- Ммммм! Много е вкусно! - каза със зачервени бузки тя.

- Дано не ви изяде... иначе Ямада би страдал за вас, нали той е откривателят~
- Но предполагам, че ще иска само да го гушкате...

- Нима?
- Невероятно...
- Значи сме се справили?