Когато се срещнем...

- Значи моя грешка, както обикновено - вече не се учудваше от това. Винаги възприемаше различно нещата, сигурно се нуждаеше от повече упражнения. - Не се сърди за некадърността ми, моля те.

- Не се сърдя... - каза и вдигна глава към него отново, отвори устни, за да каже нещо, но след това се смути и пак ги затвори.

Усмихна й се, после седна близо до нея. Просто понякога не беше точно сигурен, пък и дори да знаеше, не знаеше как да реагира на ядосване или други резки чувства... още имаше време да се учи.
- Ако наистина искаш, кажи каквото току-що премълча.

Русокоската погледна към него и се усмихна едва.
- Ще ми липсваш... - тихо каза и прехапа устните си.След това се усмихна отново, а очите й се заковаха на неговите, не можеше да овладее трепета на очакване да го целуне, или той нея,,,, Макар че трябваше да се случи чудо, че той да го направи... Приближи лице към неговото и го целуна с цялата си безпомощност и срамежлив копнеж, който чувстваше. Вероятно това, че ръката й бе на гърба му, а другата на сърцето му за всеки трябваше да означава, че се е влюбила...

Макар че той... й отвърна. Учеше се бързо, що се отнасяше до някакъв усет за чувства. Просто и някъде там също имаха нещо, наречено целувка и той сигурно знаеше какво изразява тя. Не беше особено сигурен дали наистина може да изрази нещо по този начин... Усещаше, че го иска, пък и дори тя да не схванеше и да си помислеше, че иска само да я успокои... не знаеше...

Феята кацна на прозореца и щом ги видя, се обърна към другите
- Джейдън и Катрин се целуууват! - съобщи го тя доволно.



Русокоската наистина не можеше да повярва, но в следващия момент си помисли, че само й угажда... Нежното и влажно езиче докосна неговото, а след това засмуквайки го несъзнателно задълбочи целувката, да, тя не се беше целувала преди..

- Ха, повярвах ти - помаха някой си и поклати глава - Джейдън не може.
- Джейдън дори не разбира какво точно представлява това...

Той не знаеше с какво беше могъл да привлече толкова вниманието й, за да заслужи това, но я прегърна

-Ооо, елфски боже! Аз не лъжа, вижте сами! - бутна Анджелика до прозореца. - Виждаш ли!?
- Да, целуват се, но не е твоя работа. - скара й се Анджелика и се върна на мястото си.




Блондинката се дръпна рязко и сведе глава.

- Ха, кеф... ще го бъзикам цял живот!
- Все пак трябва и аз да погледна, за да се уверя, нали...

Наведе глава, понеже може би съзнаваше, че едва ли беше способен да покаже каквото той чувства точно и ясно... но пък може би, ако опиташе... някой път...

- Е, то вече свърши! - намусено каза феята - КАТО НЕ МИ ВЯРВАТЕ, ГАДОВЕ ТАКИВА! - ядоса се и литна към стаита им.



- Ами... - заекна тя и хлъцна - Такова... - премести с разтреперани ръце кичури коса.

- Спокойно де! Е, човек да не изкаже мнение на удивление пък... Внимавай със съществото на вратата!

Той пак я прегърна, защото не беше запасен с богат речников състав... думите често му бягаха... Но нямаше страшно.
- И на мен ще липсваш

- АААААААААААААААААААА! - разпищя се феята.
-Стресна се. - кимна Анджелика и отиде при нея.



Стисна го силно с разтреперани ръце и червени страни.
- Аз....аз... не знам, може и да не се видим повече, нали? - хлъцна и от очите й потекоха сълзи.

Ямада, който тъкмо влизаше въздъхна и поклати глава.
- Момчета, повече не правете такива... табели.
- Е, ти беше спеца, да беше казал...

- Глупости. Разбира се, че може. Никой не е казал, че аз не мога да дойда... Винаги ще имам време за теб, ако наистина искаш да се виждаме.

Анджелика и феята влязоха в стаята, там голямата легна на леглото и затвори очи
- Какво ти има? - попита феята.
- Абсолютно нищо.




Изхлипа и стисна очи, прехапа устната си и заби нокти в блузата му.
- Наистина ли... - едва се чу. Беше малка, неоитна и влюбена до уши в човек, когото познаваше само от разказите на батко си.

Розовокосият въздъхна и поклати глава. Просто отиде да свали табелата, за да не създаде проблем.

Той е целуна отново, този път по-уверено.
- Наистина. Успокой се, Катрин.

Анджелика заспа, а феята се загледа в двойката навън.




Подскочи от страх, щом той я целуна, направо беше неочаквано, но му отвърна, или поне се опита да го направи.
- Добре, наистина... се радвам... - хлъцна и сведе главичка отново. - Това беше първата ми...-цц-ц-ц-ц-цел-л-лувка...

Свали табелата безшумно и я погледна. Хубава беше, но добре... и без нея ставаше...

- Трябваше да ми кажеш - усмихна се, докато пак я прегръщаше като кукла - И на мен беше, повярвай ми.

Анджелика също я харесваше и утре щеше да се кара с този, който я маха!




- Аз откраднах твоята! - засмя се в следващия миг и също го прегърна силно.

Той прибра табелата някъде във вътрешните джобове на връхната си дреха и пак се върна. Бяха ги преместили точно с цел той да не им пречи, а сега щеше да е и напълно спокойно без рисунки.

- Права си - така си беше, нямаше как да не се съгласи. - Изненада ме.

- Но никога не бих си и помислила, че ти би...би ми отвърнал. - бузките й пак повервеняха, а тя го погледна смутено.

Усмихна й се, една от най-редките му усмивки, които човек можеше да види.
- Аз исках да опитам да ти покажа, че изпитвам подобно нещо.

Катрин се ококори, ала определено се зарадва от това, което чу. Целунаго по бузата, а след това отново го прегърна, повдигайки се леко, за да успее да стисне ръцете си, беше доста по-висок от нея и това също много я привличаше.

Знаеше, че в момента се радва дори без да се налага да се замисля какво изпитва и защо. Да... този път изглеждаше искрен и по-важното, май знаеше какво говори.

- Не се ли притесняваш, че съм МАЛКАТА сестра на Кимбли? Той ме има за малко досадно момиченце понякога...

- Той те има за нещо скъпо... защото не всеки от нас може да се похвали с това, че има семейство. Повечето сме сираци. Да... той просто би ревнувал, че му крадат съкровището.