От минало с бъдеще

- Ама... подарявам ти го, аз не...мерси ,не искам повече такова нещо!



- Хехехе, ето тимикрофона

- Спокойно, ще се изпие. Ти си поръчай безалкохолно или вода, ще ти дойде добре.

- Винаги готов картоф!

- Да, искам вода. - поръча с итя и сложи ръка на лицето си, но скоро й дойде желанието за танци и бурни нощи(



- Ииииии, на с цената излизаааааа, ГИООООООООООООО~- вникна на микрофона тя.

Китайчето пак беше тук да се забавлява... май този път по-голяма маса хора откликнаха на повика му за танци... на Винсенто също можеше скоро да му дойде музата, естествено... ха, и още как...

О, Инес слезе долу и започна да се вихри, а КАРМЕН СТОеше до Бреда и се мъчеше .

- Сигурна ли си, че си добре? - момчетата нямаше да я оставят просто ей така да си страда... даже можеха да напуснат заведението, ако се наложеше, разбира се... какво пък... Винсенто вече се беше полюбувал на гостите...

- Да, забавлявайте се! Аз ей сега идвам, Винс, отивай да танцуваш! - засмя се - Ако искаш и ти отиди, Бреда?

- Аз не ща - Бреда и такива танци щеше да е супер гледка...
- Добре... ще те чакам там.

Инес без да иска се б лъсна във Винсенто
- О, извинявай, сладък - смигна му и продължи да ситанцува

- Моля, бонбон - щом бяха тръгнали да се извиняват на сладкиши... да, какво значение имаше каква е... дискотеките бяха за прости и нормални хора по принцип и сигурно беше свикнала.

- Ха - засмя се Инес на името, с което я нарече той и се поотдръпна едновременно приканващо изагадъчно. Ммм~сладурче.

Усмихна й се, съвсем сигурно беше, че следващата песен щеше да се окаже до друга... притрябвало му да се разправя с бодигарди и компания...

Е, не я интересуваше да ли някакви си червенокоси беднячета я свалят или не, тя си танцуваше, а този не бе тръгнал да я сваля, затова беше по-добре.

Разбира се, никой беднят тук нямаше и да си позволи да ги докосне... и двамата гости... Гио вече беше подхванал друга песничка, може би и леко повлиян от веселото настроение от текилата по-рано... но той все си беше весел. Бяха си резервирали мястото за кратко, така че скоро можеха да замислят как по дяволите да се махнат без автографи.

- Тя се приближи повече до гио и само едно смигване щеше да бъде достатъчно да успеят да се изметат

Е... зависеше от самите им зрители... те повечето можеха скоро да се напият... или щеше да се усложни момента или да се подобри. Въпрос на късмет!
Тъй че й кимна, вече беше готов да опитат.

- Ииии, да ми и гос подааа, кото иска фотографи, в 2 часа пред заведението, благодарим, благодарим.

- Какво?
- Друг път!
А, щяха да ги усетят те веднага, че ще измъкват... откъде накъде.. Публиката си беше публика и щяха... да ги задържат...

- Ох, няма да стане - тихо каза на Гио, но се чу и ле ко на микрофона, което я стресна итя замръзна на място.

- Минете през коридора. - някой просто ги бутна безцеремонно в посоченото тъмно място. Е, той обичаше приключенията от тип "избави звезда"... Беше забавно. Е, влетя след тях малко след това и заключи вратата. - И по коридора в ляво... но без да казвате мирише ли, не знам какво си.

- Ох...- каза тя и седна на дивана запъхтяна - Ужас, не стана номера!

- Какъв ви номер на вас двамата. Ако не побързате ще ви разбият вратата и ще видим кой бедняк и кой не.

Сякаш й го връщаха заради мислите й, тя отвори прозореца и кимна на гио
- Да скачаме

- Но той нали каза, че по коридора ще си излезем съвсем... нормално... - той посочи червенокосия, който се забавляваше с дръжката на заключената врата.

- Ох...-сепнато се просна на дивана и поклати глава - Този какъв е