От минало с бъдеще

- Този ни помогна да се озовем в тази стая... ъ, не му знам името.
- Не е и нужно... вие искахте да правите номера и ви предлагам начина... стига да успеете да ме чуете.

- Кажи си името веднага!

- Не съм в двореца ти, за да ми заповядваш. Или какво, нямате ми доверие? Добре, посрещнете господа и госпожици фенове.

- НЕ, НЕ! - помоли го а спре - Стига, не ги вийкай!

- Добреее... тогава няма ли да ме послушате най-сетне? - той пак махна ръката си от ключалката, като бе имал намерението да отключи и да пусне останалите. - Или какво, търсите си личен шофьор?

- Да, можеш ли да ни закараш... просто някъде!?!??! Влез и не пускай фенове, моля е!

- Не ми се моли сякаш съм ти бог... взимай пример от китаеца. - той просто май се забавляваше де... - Вече го повтарям за трети път... Хайде, дори ще ви заведа... излиза се от този тук тих, спокоен коридор и в дясно за при колите...

Тя отвори и видя....

Паркинг... беше спокойно... той ходеше по дискотеките почти всеки ден и знаеше, че всичко щеше да е наред.
- Хайде, тичкайте сега при бодигардовете, някъде наоколо са... не може да сте се измъкнали сами.

И заедно изтичаха.

- Чао, чао сега... нямам намерение повече да ви пазя... дано някой от вас може да краде коли... че не виждам костюмари.
- Интересно, защо ни следваш тогава, за забавление или за изгода?
- Участвам в Сървайвър Стар... След малко мога да извикам чудовищата.

Инес не издържа и се разсмя на това му изказване.



Кармен си стоеше и си танцуваше, беше се напила от една голяма глъдка БЛЪДИ МЕРИ.

Усмихна им се и на двамата. Разбира се, че можеше да ги откара където пожелаят... но нищо не пречеше да си говорят тук. Пък и компанията не беше толкова лоша...

- Ако господарят разбере за това, ще ме убие... - той не пиеше от тези неща, защото му бяха много силни. За човек, свикнал само и единствено на бира и саке...

Тя се облегна на бликзата стена, за да успокои сърчицето си.


- Кооой?-изсмя се пиянски тя

- Аз ще се обадя на някой да дойде да ни вземе. - китаецът беше добър в организиране на скоросни сещи.
- Мога ли да изпуша една?

- А.. .о, няма значение. Танцувайте си, с останалите...

-Що ни питаш? - Инес зададе хапливия си въпрос и седна на тротоара.


- Тия па кво, кво ма гледате бееееееееее????

- Защо пък не. На вас ще ви е гадно, не на мен... как ли пък си представих веднага принцеските да пушат.

Според него трябваше да предпочетат те двамлата да си ходят без да чакат онзи странен... нещо като нахакан младеж... може и да не се върнеше.

Тя дръпна от ръката му цигарата, кяото си беше запалил и я изпуши пред очите му за около минута.
- Така е по-добре.



- Хахаааааааааа.... колко ми е заабавноо!! ВИИИИИИИИИИИИИНСССССССССССССССССССССУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ-провикнас е тя и се гушна в Бреда.

- Хм... А после населението било бедно в Испания. - дори и на родния си език да го кажеше, знаеше, че така или иначе щеше да е разбран... тя май беше точно испанка. Дреме ти... личеше си и по произношението.

- Ъ, мисля, че го няма в момента наоколо...

- Внимавай как говориш! - каза му спокойно на испански и му мигна.



- Ааааам? Такаа ли? уУуууу

- Ще говоря каквото си искам. Не си спомням правило, което да ми го забранява.

- Май е по-добре вече да си ходим...

- Да но ме обиждаш, а за това мога да те осъдя и да се погрижа да не илезеш дълги години от затвора. - просъска на испански отново.



- Щоооооууу??????????

- Бла-бла~ Пожелавам ти успех в търсенето на документи... на какъв ти приличам? Общ работник? Жиголо? Да те насоча къде да търсиш...

- Просто ще е по-добре. Хайде.

- Всъщност на жиголо, момченце. - каза тя иронично и въздъхна.


- Иииих, бееееее! Защо?!

- Значи нямаш съвсем никакъв шанс да разбереш кой съм, момиченце. Оплаквай се на когото искаш.

- Просто казвам, че трябвай, хайде.