От минало с бъдеще

- Не ме интересува какъв си, казвам на какъв приличаш.-спокойно каза на испански и погледна към Гио. Ха~ха, ама че глупак! На всичко отгоре как й говореше?! Това не беше ли тоя, който я бе блъснал в дискотеката?!


- ГАДНЯР Е ТОООЙ, ЕЕЕЕХ!

- Не, че ми пука. Нали съм прост. - китайчето вече привършваше, така че скоро щеше да ги остави и да ходи да каже на интересуващите се хора, ако бяха останали.

- Да, такъв съм. Стига ти толкова... каквото и да пиеш.

- Определено си.- кимна и се ухили на Гио, който тъкмо щеше да приключи разлговора.


- Ама защооо, там при вас не се ли пиеее???

- Да. Сега лека нощ, от жиголото ти. - хвърли остатъка от цигарата, която си беше запалил, след като му взеха първата и й се изпречи пред погледа. - Внимавай с нощния живот тук, не е като в Испания. - да, сигурно. Там никой не целуваше никого просто ей така, което той направи в следващия момент. Стресираше китаеца, който тъкмо се обръщаше... и поне не беше глупак в това да продължи дълго с целувката. Все едно искаше да се бие с каратист. После се отправи откъдето беше дошъл.

- Да, но, за бога... не точно такива питиета.

Такава силна плесница изяде, че ноктите на Инес се отбелязоха на бузата му и от нея потече кръв.
- Чао. - върна се при Гио.



- Пхя хя! Алкохола е еднакъм навсяяяяяяяяякъме, хлъйц.

- Сбогом - какво беше това чао изобщо... все едно щяха да се видят повече, друг път. Не му пукаше, правеше каквото си иска. Разбира се, че за да не им е скучно скоро дойдоха и лудите фенове.

- Не е точно така... Някои не могат да пият много, но какво ли коментирам...

Но те успях а да се измъкнат.


- Их дееее...хяхахяхахяхахяхаяхяяяя~~~

- Какво се смееш, Блъди? - прегърна я в гръб, знаеше си, че ще ги намери още тук... но не мислеше, че състудентката му е способна да изпие толкова от такъв коктейл.

- Ох! Тъкмо те търсех деее! з скара му си е се обърна с лице към него, поглеждайки го със замъглен поглед.

- Не съм се забавил много, Мери. Като гледам ти добре си се забавлявала и без мен, нали~

- Неее, не Винс~ липсваше ми - отпусна се в ръцете му и си запя нещо.

- Ни ти вярвам, Мери. Ти си толкова енергична и весела, че няма как да ти е направило впечатление. Но ето, вече съм тук. Какво да сторя за теб?

- Мняя...не знаам, гууш.

- Хм~ - според... Бреда, господинчото със странното държание току-що беше преживял някакъв екшън, ако се съдеше по лицето му... но хайде, не му беше работа... - Искаш ли да танцуваш с мен пак?

- Исссскааааам...ама...какво ти има на буууузката? Ооооулелееее- започна да пипа раната с пръсти

- Стига де, не ми е приятно... Малко ме боли, но нищо ми няма.

- КОЙ ТИ ГО НАПРАВИ?! Ще го унищожа!

- Хайде, стига, Мери. Моя си работа от кой ми е и за какво ми е.

Тя се намуси
- лОоооОоооошшшш сиииииии

- Такъв съм. Хайде, забрави за тези глупости. Танцувай с мен, а после искам да се приберем пеша.

- ПЕШААА, защо пеша бя?

- О, значи не искаш? Добре де... ще го измислим в последствие!

- Хихяя, да танцувамиии~~~- и излязоха на дансинга, където тя си танцуваше със замаена глава.

За него нямаше значение. Всички танцуваха накрая така... никой нямаше да обърне внимание. Той се чувстваше и мислеше напълно трезвено. Не беше и пил чак толкова.

А дали го болеше? И мислеше ли за онази, която го бе надрала?