От минало с бъдеще

- Добре... добре. Приятен следобед, Кармен - Бреда не беше някой от онези, които познаваше дотолкова, че да се чуди и да се притеснява за него. Може би някой друг път, ако беше угодно, щеше да повдигне темата... Може би да си купеше бира...

Тя въздъхна и влезе вътре. Седна на стола до вратата и цяяял следобед стоя там.

Нямаше какво да я прави. Слезе да си купи бира както си беше и излязъл. Може би беше по-добре да не се меси, като не разбира... тоест... не точно сега. Привечер.

И вече бе станало привечер, а тя... още стоеше на стола и гледаше с празен поглед в земята. Щеше да й мине след ден.

- Недей да гладуваш. По някое време си вземи поръчката от баба Хазяй. - нямаше да влиза в стаята йсега... пък и то можеше да е заключено! Малко загриженост не беше излишна.

Хич даже не отрази думите у, беше толковаа... замислена, че нямаше как да е иначе.

Госпожа Хазяй се бавеше обикновено доста... много доста... иначе можеше да й се натрапи. Но пък ако я оставеше с госпожата щеше да е по-лошо...

Тя отвори вратата и погледна към Винс. Косите й бяха пуснати и покрваха гърдите й, а под очите си имаше леки, синкави кръгове, беше изморена, ала все така красива.

- Баба Хазяй ще дойде след малко. Няма значение. - той й се усмихна, бе планирал да иде да види какво става, но нямаше значение. - Трябва ти голяма почивка... и спокойствие.

- Защо?- попита тя объркано. Е... той защо се грижеше за нея!! Бяхаприятели, но той не беше длъжен, нито го беше молила.- Спокойно, можеш да ме оставиш, аз знам какво да правя.- усмихна се и затвори вратата.

- Както кажеш. - както по филмите ставаше му звънна и телефона на всичкото отгоре. Нямаше как, беше си уредил среща с някое момиченце...

О, това веднага се появи като мисъл в главата й и тя се хвърли на леглото, като зациври.
Единствнения човек, заради когото беше останала, бе Винс и чувствата към него, а той.... не му пукаше! Но и не трябваше де... някак си... просто... се чувстваше страшно празна и самотна.

Нахалници... да звънят посред бял ден на този телефон. Ха... довечера щеше да ги оправя. Размина се с бабката и я върна обратно.

Инес пък беше долу и чакаше Рой да й се обади. Да, трябваше да ходят за дрехи и близо имаше доста известен магазин, амаа... той или беше забравил, или... не знаеше.

- Така че бабо, моля те, не я тормози сега, нали? Не заключвай довечера! - последните му думи към бабата минаха с махане и на по-висок глас, а той излезе да си запали цигара, противно на надписа "Тук не се пуши"

- О, живееш с бабинкта? - иронично каза Инес и се обърна.

- М? А, кукла Барби? Интересно е какво правиш тук. - съвсем не отбележи иронията като нещо, което да трябва да го ядосва. - Ако госпожица принцеска нямаше толкова пари и тя щеше да живее с хазяйка.

- Хахаха, така е, бедняците живеят с бабинките си, а ние, богаташите си живеем с татинките в огромните палати.

- Да, скучните големи палати, където не можеш да си разположиш гъза никъде, понеже "ааах, всичко е толкова ценно, ще гос строша, дебела съм~"

- Имам перфектна фигура и не мисля така, за разлика от някои други.- засмя се тя и въздъхна -Зигарка да искаш?

- В момента си имам. Ти? Запалка ли нямаш? - той не обичаше да взима цигари от други... или по-точно рядко взимаше нещо от други. Но нямаше значение. Кукла Барби се намираше на приказка докато й дойдеше лимузината... интересно защо в техният блок...

- Имам си, спокойно. - каза и запали - Притеснявам се да не би ти да нямаш.

- Оу, колко мило - махна с ръка. Щом пушеше, значи си бе осигурил дори кибрит, само и само за да поддържа нуждата си. - Кога си тръгваш?

- Тези дни. - каза - След турнето.- след това се приближи към него и реши да направи онова, което той бе сторил, а именно така страстно и главозамайващо да го целуне, че да го остави без дъх и мисли. След това се отдръпна пак нарочно, за да го накара да започне да мисли за нея дори в съня си.-Ще ти липсвам?

- Аз не те познавам, кукла Барби. - усмихна й се. Можеше да контролира емоциите си, само погледът му се беше запалил. Но, все пак... той нямаше да посегне да я удари... и трябваше да я забрави, защото щеше да я види само сега и никога повече.