От минало с бъдеще

- ЗНАМ, затова и целувките ми са толкова сладки? Сладки са целувките на непознатите.

Усмихна й се. Отново. Ако някой папарак беше наблизо, беше уловил точния момент...
- Зависи, принцеске. Ще проверя твърдението ти някой път.

- О, сигурна съм, че вече си го направил! - засмя се тя и облиза устните си. След това плъзна ръка по шията, стигайки до гърдите си и я спря на кръста, където я подпря и въздъхна отново. Ееех, бееше... прекрасно. -

- Щом така смяташ... аз съм толкова невинен. - обърна й гръб, не желаеше да го закачат повече. После само проблеми щеше да си навлече и никой нямаше да приеме извинението "но тя е толкова секси, че..."

Тя се разсмя от начина, по който й обърна гръб, за да спре да го възбужда и се облегна на колата.
- Разбирам, че те възбуждам, но това е доста неприлично, просто да ми обърнеш гръб.

- Така прави простото население - голяма работа... каква обида само, няма що. Щеше да си допуши цигарата на спокойствие.

- Факта, че го казваш, показва, че не си прост. Въсощнст си доста проницателно момче, но се правиш на неопитомяем, на лош, хаха. Такива ви харесват момиченцата.-въздъхна тя отегчено. Вече ехее, колко ги бе минала такива.

- О, моля те, не ми прави характеристика от една среща... Пък и не вярвам една кукла Барби да се интересува от опитомяване на простолюдието. Върви където ти е мястото да превъзхождаш слугите и приятелките си.

- Нужна ми е само една среща, за та ти направя пълна и точна характеристика, скъпи. И не ми казвай къде да ходя и какво да правя, защото това не е твоя работа.

- Не е и твоя работа да висиш в дома ми без разрешение, госпожице "богиня на кифлите съм". Имам правото да ти го казвам. Все едно ти ще пуснеш мен в твоя дом... на кукуво лято. Така е и тук.

- Разбирам че си ужасно егоцентричната личност, но аз имам среща тук с мои познати и вися не за теб, нито за нещо друго, а просто защото чакам закъсняващия си приятел. Плюс това никъде не пише, че щом е твой дом е забранено да спирам, нали?!

- Пише го на вратата. Забранено за външни лица. Баба Хазяй би те жива одрала... - принципно, той обикновено водеше тук различни девойки, затова бабата му се доверяваше. Но винаги гонеше онези, за които не бе предупредена, че ще идват.

- Както виждаш не съм В блока, а около него, затова спри с глупостите-

- А, значи вече си. - поне преди малко беше била. Е, тогава нямаше никакъв проблем. Ставаше невидима и изчезваше напълно. Вдигна телефона, за да се обади на някой свой приятел.

Съвсем спокойно си допуши цигарата. Този ккаво, фасони ли й правеше? Изглежда НЕ я харесваше ,затова пък тя нямаше да се бута където не й е мястото. Отдалеби се достатъчно.

Никой не харесваше кифли... освен тези, които обичаха да спят с тях само заради парите, или защото беше по-лесно... абе, тяхна си работа. Понякога се чудеше на Кармен какво харесва в... това беше нейния идол, нали? Както и да бе... време беше и той да си ходи по работа.

О, никой не харесваше кифли ли? Той беше мъжка кифла, ха ха ха, изглежда не харесваше себеподобните~ Тяпросто с истоеше спокойно и чакае, докато изведнъж кармен не се появи на терасата и викна.
- ИНЕС!

Ето я... настроението й се подобряваше бързо, на тази Кармен... нека си се гонеха насам-натам сега и така нататък. Дойде си му автобусчето.

- Само Инес бе в състояние да оправи настроението й.
- ИНЕС, ИНЕС! - да, ама Инес не щеше да гледам лудите си фенки, затова просто си влезе в кората и отпраши нанякъде.
Самотната Кармен пак влезе тъжна вътре-

В центъра се чувстваше по-добре. Твърде много хора, голяма тълпа... просто оставаше незабележим там. Запали си друга цигара и продължи приведен през пазарската улица. Отдавна не беше минавал. За да му мине време дори се поспря да постреля някакви патици и получи някаква плюшка... щеше да измисли на кой да я даде после. Ориентира се към любимия си клуб.

Инес отиде на поредния си купон, на който щее да пее, а Кармен заспа отвита на леглото си.

Хъ, грозници. Тазвечерната програма дори не му беше по вкуса. Може би се променяше. Кой го знае... Добре де, добре... щеше да се прибере и да се радва на несполучливия си ден зад своите четири стени. Даде мечето на някакво момиченце, което срещна по пътя. Щеше да си спечели друго. Сега пък автобусът за навръщане...

Е дната лежеше, другата купонясваше... общо взето нищо необичайно.

Върна се при лежащата. Знаеше, че спи, там в стаята си. Може би още не се чувстваше... хм, толкова добре, колкото обикновено. Но сигурно спеше, щом и светлините в стаята й не бяха пуснати. Сега, дядо Аяла трябваше да спи като добро старче... вече.

- Какво правиш тук? - сепна се тя и се обърна към... ама тя не бешели заключила2