От минало с бъдеще

- Какъв проблем, добре ли е? !Аз съм Кармен, негова...ковлежка от академията.

- А, момичето от вчера, предполагам? Аз съм Гио Джин, а той е... ами да, като цяло е добре. Страхувам се дали е споменавал пред вас или не е... каквото работи, когато го няма по цели вечери.

- КАЖЕТЕ МИ! - веднага кресна тя и се наежи като видяла куче котка.

- Вашият приятел още от петнайсет годишен е участвал в Черните турнири. Това са турнири, незаконни са, по бой. Той е боксьор. Целта на участниците е да избият зъбите на другия или нокаутират противника си. Ако някой богаташ си хареса някого може да го освободи от турнирите, като го купи. Вчера вашият приятел имаше проблеми с един мъжага и в резултат беше нокаутиран. Само дето аз успях да го "купя" и да го освободя.

- М-М-М-М-М-М-М-МОООООООООЛЯ?! КЪДЕ СТЕ?! веднага ми КАЖЕТЕ КЪДЕ СТЕ!!!!!!!!!!

- Спокойно, госпожице, защото в противен случай ще му донесете сътресения, когато го видите. В единственият петзвезден хотел в града сме, на двайстият етаж, стая 1212. Ще ви чакам отвън.

- ИДВАМ ВЕДНАГА! - кресна тя и затвори телефона.

- Ех ех, сега ще стане лошо за него... - погледна момчето, което пак беше заспало като път. Нормално... сигурно го болеше въпреки болкоуспокояващото. Сега първо да слезеше...

- ВИНС!-кресна тя,докато се бутна в китаеца и се закачва по стълбите.

Заключено беше... да оставеше той вратата си отворена щеше да е истинско самоубийство. И за госта му също, май... Просто я последва, ама със асансьора, че тя вече беше отпрашила.

И след един час тя беше горе, задъхпана, червена, изминала 1212 етажа, без да помисли от яда си, че има асаньор.

- Момиче, не мога да повярвам, че си в такава паника. Казах ти, че не е нищо сериозно, освен обикновеното... той сигурно не ти е показвал що за белези има по себе си... - Гио вече беше отключил, естествено... - Първо си поеми въздух и не ми казвай "не"

- ОТКЛЮЧВАЙА ПРОКЛЕТАТА ВРАТА!

- Отключено е и не ми крещи, защото няма да отключа следващата ако го правиш. Не съм толкова миличък, колкото изглеждам.

- Виж какво, може да си звезда, но внимавай как ми говориш! Виждаш, че сепритеснявам за него и отгоре на всичкото ми се правиш на голяма работа!? Отвратително, Той е прав за вас, звездите! - завърши накрая и отвори вратата.

- И на мен са ми чупили главата и знам, че излишната паника никак няма да му помогне. Не ме интересува какво мислят хората за мен.

- Тогава проумей, че едни хора са паника, а други не и няма даги промениш сдве думи! ЗАЩОТО е лесно да секаже отстрани, но не и да се направи, сега отключи ако обичаш и тази врата!

- Както и да е... няма да спорим сега - отключваше се с прости карти, които даваха от хотела... така че стана за секунди, че дори и се открехна вратата... нямаше брава.

Тя влезе и ококорено с приближи към Винс. Клекна до него и го помилва по главата.
- Добре ли си2

- Кармен? - той се беше събудил от спора им. Сега предпочиташе да лежи и да не мърда много, докато не се установи дали нямаше някоя трайна повреда... и беше разбира се отказал на лекарите да го прегледат, доверил се само на Гио... двамата бяха участвали в едни и същи турнири все пак... макар и в различен период от време - Кой ти каза, че съм тук?

- Тоя червенокос китаец, но сега ме интересува ти как си!- каза тя и се наведе леко към него, прегръщай ки го

- Чувствам се по-добре, отколкото иначе бих... - когато го раняха сериозно, обикновено порпускаше учлището и си стоеше вкъщи... болеше повече, отколкото когато някой се грижеше за него...

- Трябва да отидеш налекар..

- Не... не искам на лекар. Гио се справя достатъчно добре. Ако ида на лекар ще имам проблеми.

О, Ги о...вече му говореше и по малко име, тя въздъхна исе изправи.
- Добре тогава, ако имаш нужда от мен ми позвъни, ще дойда веднага.