От минало с бъдеще

- Не мога да ти звънна... в главата ми сякаш тракат пет влака. Няма ли да си ме вземеш все пак?

- Искаш ли?!-веднага се обърна тя и се ухили широко. Тя пък щеш е да сегрижи за него по-добре, отколкото Гио.
В следващия момент ивлезе Инес с някаква аптечка, но като видя девойката- остави аптечката на масата иси излезна.

- Би ми се искало... само че ще ти бъде трудно да ме пренесеш до там... Знаеш ли какво можеш да направиш? Защо не се обадиш на някой наш съученик и нещата ще се наредят по-лесно...

- НЯМА!- каза тя и му помогна да се изправи, сетне повика такси.

- Много сме високо, Кармен... ако ми се замае главата до долу и загубя съзнание няма да се уплашиш... нали?

Ще взема стол!-каза тяи бутна един стол в асаньсора, след това го остави да седне и се ухили .

- Господи... и дано няма много задръстване... - щеше да е истинско приключение за човек, който трябваше да лежи повече... много повече. Но нямаше да се оплаква.

Щом успяха да го свалят, тя му помогна да влезе в таксито и скоро пристигнаха, по сле процедурата с асаньсьора беше доста интересна, обачее... успяха, вкара го в стаята му, помогна му да легне, след като почисти раните му, зави го с тънко одеало и му направи портокалов сок.

Щеше направо да си умре... това вече беше по-лошо... но със сигурност щеше да убие всеки лекар, който се осмелеше да влезе в тази стая, ако беше повикан без негово знание... Е, когато легна най-накрая почувства някакво облекчение... Просто идеята с местенето трябваше да му хрумне по-късно.

Е, вече беше готов, така че единственто, което му оставаше, бе да почива.

Това явно и щеше да направи. Повечето време спеше повече... Не бяха отчели да е сериозно ранен в главата, но пък си го болеше... Събуждаше се само отвреме навреме като от кошмар.
- Не е нужно да ме наглеждаш постоянно.

Да ама го каза на заспалата до него. Толкова се бе изморила, че Кармен беше седнала на земятаи подпряла глава на края на леглото му.

- Ах, сега ако можех щях аз да се погрижа за теб и така нататък... - той беше сигурен, че по някое веме ще си го потърси новият му собственик... да се опинтересува как е... сигурно... не, не му се мислеше много сега... не можеше и да я дочака да се събуди...

Тя отвор иочи и го погледна.
- А, а, съжалявам. Има ли нещо? Искаш ли нещо?

- Не... чудя ти се... живееш наблизо. Не е нужно да трепериш над мен, бих те повикал, ако стане нещо.

- Хубаво, махам се.- изправи се рязко и сънено си се прибра.

- Хм... като искат да ти направя само добро... - измърмори на възглавницата си. Щеше да е забавно... особено като се наложеше да стане след малко по физически нужди.

Тя си легна в леглото и заспа, но телефона й беше до главата, ако Винс искаше нещо!!

На него просто му се видяха дълги и бавни приключенията до банята... та затова после се проспа още. Обикновено когато беше в такива ситуации изобщо не говореше с никого... а пък и сега точно не беше в кондиция, по-добре да правеше само това... да спи.

След седмица на момчето нищо му нямаше, а Кармен беше в ... депресия. Толкова много й липсваше приятеля й, че вече направо се побъркваше.

- Кааармен? Няма ли да идем на работа, моделчето ми? Мениджърът ти се тревожи за теб - най-накрая беше намерил достатъчно сили да я посети и... не беше заключила? Странно...

Хахаха, тя просто лежеше на леглото и разглеждаше снимките на нея и Бреда.

- Хм... я виж ти... - доста снимки все пак беше направила! Изненадващо...

-О, Винс, добре ли си? - обърна се към него и се усмихна едва-едва.

- Здравей! Най-накрая ми обърна внимание. Чувствам се по-добре... да, благодаря ти.