От минало с бъдеще

Тя се усмихна и поизправи.
- Да, в такъв случай нямашж нужда от грижите ми вече.

- Така е... май че... - усмихна й се и се приближи, пък макар и никой да не го беше канил... - Все пак направи доста за мен.

- Нищо, което не бих направила за приятелите си.- каза спокойно и извърна глава към него.- А ти си ми скъп...приятел.

Усмихна й се. Още носеше шапка на главата си. Може да се беше наложило да се подстриже малко... иначе кръвта щеше да се съсири по косата му и да се оплете всичко.
- А ти си единствената ми приятелка.

- Наистина?! - учудено го погледна.

- Разбира се, щом ти го казвам. Аз не обичам да лъжа. Не си спомням да съм се сприятелявал със сериозните ученици тук.

- Е, говорим за приятели като цяло, не само съученици.

- Защото за един чужденец първата работа е да се запознае с възможно най-близките хора, които ще вижда всеки ден. Само дето те се уплашиха или от мен или от антавия испански.

- Никой несе е изплашил от теб, всичките харесват, Винс.-каза тя учудено.

- Говориш за кои? Момичетата? - лично той първият си път тук беше пребил двама трима от господата в класа... сега му се подмазваха отвреме навреме... Но нищо повече.

- Да.- засмяно рече.- Момчетата ти завиждат най-вече.-намусено каза.-

- Остави ги тях... Посъветвай ги да научат испански и ще видиш как ще започнат малко по малко да се превръщат в мен~

Тя се гушна в него и прикри лице в гърдите му.
- Аз ще те пазя!

- Аз ще пазя теб, моделче мое. Нали не си забравила, че мина онзи конкурс, на който ти бях мениджър?

- Помня, помня и като заговори... о, боже, днес трябва да ходя!

- И аз също. Където си ти, значи и аз съм някъде там... Не се безпокой. Имаме време да стигнем.

- Но май не харесваш много моята Инес, а?

- Ами не се обичаме много май... може би вижданията ни за света са различни... или тя идва от съвсем различен свят от моя.

- Еее, сигурна съм, че ако се опознаете... ще бъдзеразлично, поне приятели! - захилено каза, ееее... никога не би си помислила за нещо друго, защото...защото... ТОВА СИ БЕШЕ НЕЙНИЯ ВИНС!

- Не ми се вярва... Поне на пръв поглед си ми е някак нетипично да го мисля... Но може да се наложи поне да я понасям, понеже ще работя за Гио, докато свършат ревютата ти.

- Е, вие ще се сприятелите там, айде да тръгваме!

- Както и да е - защото не искаше да повтаря "Не ми се вярва". - Аз ще карам, нали? Или с метрото?

- Карай ти, ще стигнем по-бързо.

- Дадено... не съм си мил колата откакто... се разболях да кажем... та може да е малко прашна отвън, ама какво да я правя...

- Специално ще я измия за теб! - каза и потеглиха.